Тръбни системи за ВиК отопление, климатизация, газоснабдяване и соларни инсталации
Дълго време най-разпространени са били стоманените поцинковани тръби - за водоснабдяване в сгради, и черните стоманени тръби – за отоплителни инсталации. Срокът на живот на една водопроводна инсталация от поцинковани тръби в зависимост от качеството на покритието е 25-30 години, като има случаи такива инсталации да издържат и 50 години. При тях главният недостатък освен продължителността на живот е влошеното качество на водата в резултат на процеси на корозия на метала, както и сравнително трудоемкият монтаж чрез съединения с резба. Подобно е положението с употребата на черни стоманени тръби за отоплителни инсталации. И при тях основното е продължителността на живот на инсталацията, обусловена от процесите на корозия, както и сравнително трудоемкият монтаж чрез заварки.
В Европа наред със стоманените тръби вече повече от 150 години се използват медни тръби с капилярни връзки за водоснабдителни, отоплителни и газови инсталации в сгради.
Основното при използване на медни тръби е тръбата да е от рафинирана мед с чистота повече от 99,9% и съдържание на фосфор под 0,04%, каквито са качествените тръби, отговарящи на стандарта EN1057, което гарантира практически липсата на корозия, време на живот повече от 100 години, безопасността по отношение на питейните качества на водата.
Медни тръби. Източник: Viega
Разбира се, при медни инсталации трябва да се спазват някои изисквания по отношение на използваните припои за капилярните връзки – за съдържанието на вредни елементи като олово, кадмий и др., указани в съответните стандарти, както и при промишлени инсталации – за рН на водата – да е по високо от 7.
Тръби от неръждаема стомата и медни тръби. Източник: Viega
Накратко, ако тръбата е качествена и използваният припой също отговаря на изискванията, медните тръби се използват успешно за питейно водоснабдяване, за отоплителни и газови инсталации, като времето на живот на инсталацията е повече от 100г.
Изключително лесен монтаж на тръбните системи чрез пресоване.
До скоро основният проблем при медните инсталации беше нуждата от висококвалифицирани монтажници – заварчици, които да правят съединенията. От около 20 г. в Европа много малко се заварява вече, а се използват пресови съединения с пресови фитинги, при които с пресов инструмент се деформират фитингът и тръбата и така без заварки и резби се свързват тръбите с фитингите. Пресовата технология позволява монтажът да става и от по-ниско квалифицирани инсталатори и около 3 пъти по-бързо в сравнение със запояването или резбите.
Тръби от неръждаема стомата. Източник: Viega
Разбира се, „мерцедесът” при тръбните инсталации са неръждаемите тръби, които допреди двадесетина години се монтираха само на заварка, но в последните 2 десетилетия се преминава все повече на пресови съединения – заради удобство, бързина и неизискването непременно на висококвалифицирани заварчици.
При неръждаемите тръби основният фактор е цената – около 30-40% по-висока от тази на медните инсталации, но пък ефектът – естетичност, дълговечност, липсата на корозия и запазване качествата на водата, прави напоследък използването на неръждаеми инсталации в Европа за обществени и престижни частни сгради все по- разпространено.
Има и компромисни варианти, които поевтиняват инсталацията от неръждаеми тръби, като вместо неръждаеми фитинги се използват бронзови фитинги или галванично покрити с калай бронзови фитинги, които наподобяват неръждаемите. Бронзът е много устойчив на корозия материал – често се дава пример с намерени на морското дъно антични бронзови статуи, които въпреки че са престояли там хилядолетия, са също като нови. Така комбинираната инсталация – неръждаеми тръби с бронзови фитинги, е не по малко трайна от изцяло неръждаемата.
В последните 2 десетилетия се използват и пластмасови тръби за водоснабдителни и отоплителни инсталации.
Полиетиленовите тръби се използват основно за студена вода – до 40 градуса С, за улични водопроводи, като се свързват на челна заварка или с резбови „компресиони” и пресови фитинги. Tръбите от допълнително омрежен полиетилен – PEX, издържат и на топла вода, като различните производители поставят ограничения за температура и налягане – примерно при 6 bar -75 градуса С, като дават и продължителността на живот на тръбите, свързана с експлоатационното налягане и температура – колкото е по висока температурата и налягането, толкова по-малко издържат тръбите. Важен фактор е също наличието на бариера против кислородна дифузия в тръбите, която е от алуминиев или полимерен слой, вграден в PEX тръбите – затова те се наричат още многослойни тръби. Липсата на бариера против кислородна дифузия позволява на кислорода и др. газове да преминават през стената на тръбата и водят до редица отрицателни ефекти – ускорена корозия на метални елементи – бойлери, котли и др., както и скъсяване на живота на тръбите. PEX тръбите се използват за отоплителни и питейни инсталации (когато омрежването на полиетилена е с не вредни реагенти и във водата не попадат остатъци от реагентите – трябва да се изисква сертификат за питейни нужди).
Другите разпространени пластмасови тръби са от полипропилен. Те се свързват с полидифузиона заварка. При тези тръби производителите също дават ограничения за температурата и налягането, подобно на PEX тръбите. При тях също играе важна роля наличието или липсата на бариера против кислородна дифузия (например при някои от стабилизираните с алуминиев слой тръби това е бариера против кислородна дифузия, при други алуминиевият слой не е плътен и служи само за намаляване на температурните разширения). Именно липсата на бариера против кислородна дифузия e основната причина за скъсения експлоатационен живот на полипропиленовите тръби при гореща вода и налягане – при битово горещо водоснабдяване. По правило полипропиленовите тръби не трябва да се използват за отоплителни инсталации. Като цяло в Германия полипропиленовите тръби са рядко използвани.
Едно добро решение в практиката е комбинираното използване на различни тръби – например по-големите диаметри – за хоризонталната разводка в сутерена и вертикалните шрангове – медни тръби, а малките диаметри в апартаментите - от PEX тръби. Идеята е големите диаметри да са от трайни тръби – мед или неръждаеми тръби, и да не се нуждаят от подмяна през целия живот на сградата, а малките размери в самите апартаменти може да са от по-евтини пластмасови тръби.
