Проект “Реставрация на паметници на културата архитектурно историчиски резерват( АИР) “СТАРИНЕН ПЛОВДИВ”

Проектът “Реставрация на паметници на културата в АИР “Старинен Пловдив” е един от положителните примери за приноса на неправителствените организации при опазването на богатото ни културното наследство. Българският национален комите на ИКОМОС (Международен съвет за опазване на паметниците на културата и забележителните места) през 1996 г, по времето на 15-ата Генерална асамблея на ИКОМОС поставя основите на едно дългогодишно сътрудничество с японските си колеги за финансиране на проект за реставрацията на паметници на културата в Пловдив.

През 2000 г. е сформирана Българо-японска работна група от експерти на ИКОМОС, която съвместно с представители на община Пловдив, извършва предварителна селекция за номиниране на паметници на културата на базата на следните изисквания:

• представителни обекти на регионална светска народна архитектура с дървена конструкция, притежаващи висока културна стойност;
• съществуващ висок статут на юридическа защита;
• съхранена автентичност;
• необходимост от консервационна намеса;
• средни физически размери на сградите;
• държавната или общинска собственост или - в случай на частна собственост - сигурна гаранция, че след консервацията на сградата няма да се извършват неконтролирани промени, няма да се въвеждат търговски функции и ще се допускат посетители с познавателна цел.

Въз основа на това се проучват и селекционират седем обекта, отговарящи в различна степен на горните изисквания :
1. Ансамбълът от къщите. на Александра Баятова и Евдокия Бакалова;
2. Къщата на Георги Клеанти;
3. Къщата на Димитър Георгиади;
4. Къщата на Никола Недкович;
5. Къщата на Степан Хиндлян;
6. Къщата на Филибос Ниханян;
7. Къщата на Верен Стамболян.

Всички предложени паметници заемат централно място в границите на АИР и стиловата им характеристика е специфична за епохата на Българското национално възраждане. След допълнителни проучвания от тези обекти са избрани три: ансамбълът от къщите на Александра Баятова и Евдокия Бакалова, къщата на Георги Клеанти, къщата на Димитър Георгиади, които отговорят в най-висока степен на посочената по-горе консервационна стратегия и имат нужда от комплексна реставрация. За останалите три къщи са предвидени частични консервационни намеси, приоритетно определени от тяхното техническо състояние.

След непрекъснати усилия от страна на двата национални комитета на ИКОМОС японската държава осигурява субсидия, която е отпусната чрез японския попечителски тръст към ЮНЕСКО. През 2003 г. се подписва споразумение между Република България и ЮНЕСКО за финансиране на проекта “Реставрация на паметници на културата в резервата “ Старинен Пловдив”. Освен основната цел – изпълнение на архитектурната и художествена консервация на определените паметници на културата, съгласно световните научни критерии и българското законодателство проектът включва и съпътстващи цели - обмяна на професионален опит, обучение на млади кадри и повишаване на административния капацитет за управление на културното наследство.

Проектът започва да се реализира в началото на 2005 г., след като ЮНЕСКО сключва договор с БНК на ИКОМОС - за упражняване на научен и методически контрол, а с община Пловдив - за провеждане на комплексна консервация и реставрация на ансамбъл “Баятова и Бакалова къщи”, Къщата на Клеанти, Къщата на Георгиади.

Консервационната намеса по къщите на Никола Недкович, Степан Хиндлян, на Филибос Ниханян и на Верен Стамболян включва дейности, предимно свързани с поддържащата им консервация.

АНСАМБЪЛЪТ “БАЯТОВА И БАКАЛОВА КЪЩИ”

   
2                                                                                                                      1
 

Статут на обекта:
Баятова къща - паметник от национално значение;
Бакалова къща - паметник от местно значение.
Проектант: арх. Румяна Пройкова с колектив

Архитектурният ансамбъл от къщите на Баятова (сн. 3) и Бакалова (сн. 4) е разположен в най-северната част на застрояването по ул. “Д-р Чомаков” и оформя част от архитектурната рамка на Небет тепе (сн. 1, 3). Къщите са разположени в непосредствена близост, една срещу друга - от двете страни на улицата; техните обеми формират завършена хармонична композиция с общо визуално въздействие, което дава основание да бъдат третирани като ансамбъл.

Докъм 40-те години на 20 в. застрояването на улицата е продължавало на север по склона на хълма, така че и двете къщи като част от това сключено застрояване са имали калканни северни фасади. След проведената тогава нова регулация плановите им несиметнични схеми и архитектурният им образ претърпяват известно развитие - северните им фасади са архитектонизирани и декорирани, като оформят динамичен завършек на улицата и преход към откритото пространство на Небет тепе.


3

Реставрационната намеса има за цел да се възстанови автентичната планова схема, запазване на архитектурното оформление на северните фасади (като етап от строителната история на паметника) и на всички автентични архитектурни и декоративни елементи. (сн. 2 и 3)

Новата функция на ансамбъла предвижда организирането на документационен център за историята на реставрацията в АИР и ателие за изработване на копия от дърво, метал и керамика на находки от Пловдивския регион.
 

КЪЩАТА НА КЛЕАНТИ
Статут на обекта - паметник от национално значение
Проектант: арх. Вера Коларова с колектив


  
5                                                                                                                     6

Възрожденската къща „Клеанти” е една от най-старите къщи в резервата “Старинен Пловдив” – според писмените извори къщата е изградена към средата на ХVІІІ в.

В началото на ХІХ в. къщата е подложена на сериозно преустройство, за което свидетелства годината 1817, означена върху стенописите в една от стаите на втория етаж. През 1882 г. големият парцел, в който се е намирала къщата, се разделя на три малки парцела, в резултат от което къщата също се разделя на три части, като две от тях са оформени като двуетажни жилища под общия покрив на къщата “Клеанти”. Следваща строителна промяна, свързана с провеждането на градоустройствена интервенция през третото десетилетие на миналия век, причинява значителни загуби и дооформя къщата във вида, в който се намираше до изпълнението на проекта. (сн. 5)

Декоративната система включва изключително богатство на художествени ценности с високи качества – сложно орнаментирани и оцветени дъсчени тавани, алафранги с богато изписване, мусандри, стенописи. Забележителна е хармонията между декоративно оформените тавани и живописта по стените, чийто среден пояс е изпълнен с ритмично подредени пана, обрамчени с дъсчени, също живописвани елементи.

Това решение няма аналог сред разнообразните по своето декоративно оформяне интериори на пловдивските къщи от ХІХ в.
Преди реставрацията къщата “Клеанти” е в изключително тежко физическо и техническо състояние, художествените ценности са частично разрушени, а инже-
нерните системи (ВиК и Ел) са изключени от захранване и полуразрушени.

 
7                                                                                                           8

Основната цел на архитектурния проект е предстаянето на интегрирания архитектурно-художествен образ на паметника и запазване на планово-пространствена схема от втория строителен период, като се възстановят негови обемни части и декоративни елементи (сн. 7 и 8 – автор Е. Кривошиева), доказани от проведените проучвания.

Конструктивно укрепване възпроизвежда схемата на оригиналната конструкция; максимално запазва габаритите на елементите на конструкцията и свежда до минимум влагането на материали, различни от оригиналните.

В процеса на реставрация са положени всички усиля за запазването на място на елементи с висока архитектурна и художествена стойност. Осигурена е носимоспособност, гарантираща стабилитета и устойчивостта на сградата в съответствие със съвременните норми.

Предвидената функция - център за интеркултурен диалог - създава условия за пълно запазване на автентичната архитектурно-пространствена характеристика на обекта и на неговите художествени ценности за повишаване на комуникативността на паметника на културата: популяризиране, широк достъп на посетители, обвързване с програмата за развитие на културния туризъм в резервата. (сн. 6)
 

КЪЩАТА НА ГЕОРГИАДИ
Статут на обекта - паметник от национално значение
Проектант: д-р арх. Валентина Върбанова с колектив


  
9                                                                                                                                     10


Къщата на Д. Георгиади е един от значимите памет- ници на културата в езервата “Старинен Пловдив”. Из-ключително високата културно-историческа стойност на къщата се определя от нейната планова схема, архитектурен образ и архитектурно-художествен синтез.

Къщата участва активно в структурата на Стария град и е важен градоустройствен акцент в застрояването около Хисар капия. Като типология се отнася към затворената симетрична къща от времето на късното Възраждане.
(сн. 9 и 10)

Схема на дърворезбите на един от таваните на къща “Георгиади”

Къщата е строена в периода 1846-1848 г. от прочутия майстор-строител Хаджи Георги Хаджийски, известен като Георги Стамболията (родом от с. Косово, Асеновградско), който идва в Пловдив, след като е работил в Цариград. До 1961 в нея живеят собственици, наследници и наематели, а от 1961 се ползва като музей.

Днес в сградата е разположена експозицията на музея на Българското Възраждане. Поради обстоятелството, че Къщата на Георгиади не е реставрирана основно от 1958 г., музейните функции, които се изпълняваха доскоро, не съответстваха на приетите от ИКОМ „Указания и стандарти за музеи”.


11

Консервационната намеса е дефинирана от културноисторическата стойност, техническото състояние и осъвременената функцията на паметника на културата.
Основните ù задачи са: запазване на автентичността на плановата схема, пространствената композиция и архитектурно-художествения синтез; подобряване на инженерните инсталации (Ел., ОВ и охранителна система); цялостно архитектурно-художествено решение на интериора и експозицията; въвеждане на функции, съпътстващи музейната; постигане на обществена значимост, достъпност и интерактивност; въвеждане на мултимедийни средства, образователни програми и педагогика на наследството; създаване на среда за инвалиди и на експозиция за слепи.


12

Проектът “Консервация на паметници на културата в АИР “Старинен Пловдив” приключи и в края на 2008 г. бе тържествено отбелязана неговата инагурация. Качествено бяха изпълнени всички консервационни дейности по отделните обекти в съответствие с финансовата рамка на проекта. Оформянето на интериора в къщата на Клеанти остава да бъде грижа на българските партньори.
 

13

Този международен мащабен проект има своето особено значение не само за опазването и устойчивото използване на едни от най-значимите паметници Пловдив, но също така и за създаването на модел за сътрудничество между различни сектори от гражданското общество на национално и международно ниво. А това е залог за успеха на следващи подобни инициативи.
 

 
15                                                                                                                 16

Поддържаща консервация имат къщите на:
Никола Недкович (сн.11, 12)
Степан Хиндлян (сн.13, 14)
Филибос Ниханян (сн.15)
Верен Стамболян (сн. 16)