Къщи със зеленина
В днешния подчинен на техниката век с изчистени линии на сградите, с преобладаващи метални и стъклени конструкции, при вида на къща с покрита със зеленина фасада ни обзема приятно романтично настроение и спокойствие. Зелената фасада изглежда като оазис сред бетонните сгради, напомня ни за красотата на природата и за това колко добре се чувстваме сред нея. За зеленина по фасадите се използват разнообразни пълзящи зелени растения, но също и шипкови храсти и други пъстроцветни видове.
Листата на пълзящите зелени растения служат като топло палто, което изолира къщата температурно и я предпазва от влага, от вятър, горещини и студ. Тъй като растенията са характерни за нашия климат, в тях бързо се заселват много насекоми, а също и птици, които се хранят с плодовете им и живеещите в тях насекоми. След време се установява екологично равновесие на живата зелена стена. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че зелените растения пречистват въздуха като разлагат вредния бензол във въздуха и доставят кислород. По този начин зелените фасади на къщите не само имат романтичен приятен за окото външен вид, но подобряват градския климат и допринасят за разнообразието на видовете.
Едно непретенциозно закрепващо се растение е бръшлянът, който се вмества толкова често в облика на улиците, стените и парковете, че не го забелязваме. Бръшлянът се закрепва нагоре по фасадите на сградите служи като завеса пред любопитните погледи на съседите, оплитайки телените мрежи между отделните дворове и се грижи за романтичния вид на къщите.
Някои хора нямат добро мнение за “простия” бръшлян, с латинско име Hetera helix, въпреки ненатрапчивия му красив външен вид. Бръшлянът е типично за Средна Европа пълзящо растение и има много полезни свойства. Едно от видимите му качества е наситеният зелен цвят, който растението запазва през цялата година. Вечнозеленото растение има още една особеност, която рязко го отличава от другите растителни видове.
Младото растение цъфти едва след като навърши 10 години и то от септември до октомври, докато периодът на цъфтеж на преобладаващата част от останалите растения е пролетта или лятото. Отровните му черни плодове узряват едва през пролетта. В ботаниката бръшлянът се ползва с особено внимание поради наличието на две различни форми листа. Още нецъфналото младо растение има тъмнозелени листа с три- до петоъгълни разчленения, пронизани от по-светли венообразни жилки. На клончетата с цветове израстват обаче неразчленени ромбовидни светлозелени листа.
Бръшлянът е известен със способността си да се катери по дървета и стени до височина 20 м. Той се закрепва с коренчета дори на гладки бетонни стени. Въпреки разпространеното предубеждение той не се враства навътре в стената, а само се държи здраво за нея. Той може само да доразруши вече напукана или олющена мазилка. Друг предразсъдък е, че бръшлянът е паразит, който се храни от дървото, по което пълзи.
Според специалистите единствената вреда е, когато дървото е болно и вече не може да издържа теглото на бръшляна. Когато няма наблизо стена или дърво, по които да се катери, бръшлянът се разпростира по земята. Който реши да си украси къщата с растителност по фасадата, трябва да е наясно, че бръшлянът не случайно е наречен вечно растение. Това растение може да достигне възраст 400 години и да изгради собствено стебло до 2 м в диаметър. Растението предпочита полусенчестите и сенчести места пред слънчевите. Това вечнозелено растение няма много претенции. Само в началото има нужда от редовно поливане и може да бъде стимулирано с пресен хумус. След една година вече почват да израстват захващащи крачета и то може да се катери, като се издига на височина 10 см до 1 м годишно. Единственият недостатък на вечнозелените лиани е тяхната устойчивост. Там, където веднъж се е появил бръшлян, в повечето случаи остава завинаги.
Лечебните свойства на бръшляна се използват в медицината. Още 400 години преди новата ера древногръцкият лекар Хипократ е използвал лечебните свойства на бръшляна предимно за външно приложение. През ХVI век учените са открили ползата от бръшляна при заболявания на дихателния апарат, а през 19 век пълзящото растение става вече често употребявано лечебно средство. Лекарства с екстрат от бръшлян се използват както от официалната медицина, така и като хомеопатично лечебно средство. Лекарства с екстрат от листата на бръшлян се използват при кашлица и бронхиални заболявания, а в хомеопатията като средство при намалена функция на щитовидната жлеза, при прилошаване, липса на апетит, както и при заболяване на черния дроб и жлъчката.
Дали с бръшлян или с друго пълзящо растение, зеленината е особено
подходяща при големоплощни калкани или участъци от стените без прозорци и врати, за покриване на северни фасади и огради. Пълзящата зеленината е в хармония с всеки вид фасада, независимо от нейния цвят и структура. Зелената покривка е подходяща както за тухлена и измазана фасада, така и за бетон, за каменна или дървена облицовка на фасадата. Тя допринася за допълнителната привлекателност на къщата, защото е естествено приятна за окото на човека.
