Още нещо за ИКЕБАНА

“Пътят на цветята”, така се определя създаването на икебана. Тя е философия, поезия, символика, форма на медитация. За японеца подредбата на цветя, живи клонки, плодове, семена, треви, сухи растения и всякакви естествени и изкуствени материи е начин на мислене. Мироглед.
15.11.2007
Даниела Житарска
274
живи цветя, икебана, аранжиране на цветя, японско изкуство

 

 

 

Икебана - японско изкуство за подреждане на цветя... Звучи ясно и просто, но в същността си икебана е философия и древна култура, устояла и утвърдена с времето. Авторът на това изкуство сътворява не само нещо красиво, а в процеса той става близък със самия себе си, откривайки точния вкус на вътрешното единство, хармонирайки си с живота на Вселената. Много е писано и разказвано за това източно изкуство, толкова мистично и естетично и някак не съвсем разбираемо за нас. През последните години настъпи своеобразен бум в аранжирането на цветя, в световен мащаб и в обществото е прието аранжирането да се нарича икебана. Парадокс, произхождащ не само от следването на най-разнородни източници и свободни импровизации на японското изкуство, но и от тълкуването на будизма, на тази така различна от всички други култура.

 “Пътят на цветята”, така се определя създаването на икебана. Тя е философия, поезия, символика, форма на медитация. За японеца подредбата на цветя, живи клонки, плодове, семена, треви, сухи растения и всякакви естествени и изкуствени материи е начин на мислене. Мироглед. Концентрация... концентрация без съзнание - следвайки тихо... до истинската свобода, която достига духа, подчинява ума и борави със символиката му. За нас, тези които сме подвластни на инстинктите и чувствителността си, е трудно да разберем целия процес на сътворяване на една икебана. И макар че в съвременното японско изкуство са навлезли чужди влияния, то неотлъчно следва една стара петстотингодишна традиция.

      

През цялата си история икебана приема най-различни форми - от украса за дома до огромни пейзажи и скулптурни композиции. Съотношението на материите, стилът на подредба, големината, структурата, обемът и цветът на използвания съд, мястото и поводът са от особено голямо значение. Използването на живи цветя и клончета прави измененията на времето неразривна част от създаването на творбата. Цветята трябва да имат много вода, за да останат свежи колкото се може по-дълго. А съдът, в който се прави композицията, служи не само да я държи, а е част от нея. Могат да се използват естествени и изкуствени материи (широки и плитки съдове-суибани, бронзови, керамични и лакирани вази, бамбук, кратунки, стъкло, неръждаема стомана и всякакви други съвременни елементи).

    

Неразривната връзка с естествения цикъл на живот, раждане, растеж, смърт и прераждане одухотворяват и придават дълбоко смислово звучене на традиционното японско изкуство.

Будизмът навлиза в Япония около 6 век от Китай, а заедно с него и обичаят да се поднасят цветя (куге) на Буда и на душите на мъртвите. Първоначално букетите са имали съвсем проста симетрична композиция от три стръкчета, но в началото на 17 век се появява иновационен стил рикка (буквално “изправени цветя”), който става основоположник на последвалия облик на икебаната. Той е въведен от будиските монаси от школата Икенобо. Като цяло рикка е микрокосмос, който представя цялата Вселена под формата на картина, като основните елементи на този стил са асиметрия, символизъм и пространствена дълбочина. Аранжирала се е във високи бронзови вази, като основният детайл символизира небето и е с асиметрична насоченост (надясно или наляво). Останалите многобройни клончета се поставят в центъра и образуват сърцевината на своеобразна сфера. Пълна противоположност на този стил е чабана (буквално “чайни цветя”). Тя възниква през 16 век като част от чаените церемонии (чаною). Композицията се състои от едно или две клончета или цветчета, поставени в малък съд.

     

По-късно отварянето на Япония към западното влияние (през периода Мейджи 1868 - 1912) води до много промени във всички сфери от живота на местното население. Съответно и Западът се докосва до дълбокия философски мироглед на Изтока. В икебана се появява стилът морибана, ”отрупани цветя”, създаден от Охара Уншин, основател на школата Охара. Този стил напълно революционизира изкуството. За разлика от традиционните стилове, в които елементите са събрани и се разклоняват от една точка, Охара използва различни приспособления, чрез които подрежда елементите по цялата повърхност на плитки съдове, наречени суибан ”воден басейн”.

            

Този стил дава възможност за създаване на пейзажни стилове - шенкей, изобразяващи природни картини с чисто натуралистичен, а не символичен характер. В съвременната икебана иноватори, даващи на икебана нов облик и свободен творчески израз, са Адачи Чока (1887 - 1969 г.) и Тешигахара Софу (1900 - 1979 г.). Зараждат се нови стилове със сюрреалистично звучене и абстрактен скулптурен подход, но паралелно с новите тенденции се практикува и традиционна икебана на школи като Икебоно, запазващи класическия стил, развиващи отделни съвременни версии на стиловете рикка и сейка. Днес определящи са три големи школи - Икебоно, Охара и Согецу. Усвояването на едно изкуство изисква дълга практика под ръководството на добър учител. Най-важното, което трябва да се осъзнае, е, че начинът, по който изглеждат растенията в естествената си среда, трябва да бъде основата на всяка композиция. След като напуснат тази среда, те стават елементи със свой собствен и уникален характер. Когато се избират частите за композицията, трябва да се има предвид общата им форма, а не отделните детайли. Всяка една материя може да служи за повърхност, линия, пълнеж или цвят. Широко листо може да бъде например фон, а изнесено встрани създава линия. Прегъването на клончетата им придава грация, също така могат да изправят неподходяща крива. Премахването на нежелани детайли е важно умение, подрязването на клоните цели подчертаване красотата на линията, а подборът на листа и цветове разкрива вътрешното светоусещане на автора.

     

И ако решим да сътворяваме икебана и желаем тя да е максимално близка до японската, е хубаво да се опитаме да освободим ума си, да се слеем с всяко наше движение. И може би тогава донякъде ще успеем да усетим частица от Буда и философията на тази древна култура. Така че ако не се спираме върху нашите мисли, ако ги пропускаме, същността на нашия ум е неподвижна. И тази неподвижна същност е Създателят. Може би тогава ще усетим духовното изживяване от създаването на икебана, един наш микрокосмос, в който царства красотата.

 

Автор: Даниела Житарска
Закони Нормативна база Коментари