Гоблените – един по-различен елемент в интериора на дома
Неправилно е да се смята, че гоблените са плод на творческото въображение по времето на италианския Ренесанс. Подобни тъкани техники са били познати още в древен Египет (1400 г. пр. Хр.) и Китай, Елада, Персия, Индия и Япония, и даже във високоразвитите предколумбови общества.
Паната, от които са запазени стотици прекрасни шедьоври в музеи и частни колекции, в по-нови времена се свързват с графство Фландрия, и особено с днешния френски град Арес. Още през 3 в. сл.Хр. римляните възхваляват качеството на вълната, доставена от селището. Славата на града не помръква през вековете, а през 11 в. той се е превърнал във водещ текстилен и търговски център и е прочут с пердетата, тежките си драперии, фините си платове и пана.
Славата на гоблените се множи и те стават задължителна част от разкоша в замъци и палати на крале, папи, заможни фамилии. Огромни по размери ръчно тъкани пана се редуват с ушити на ръка гоблени с размери на картини, които възхваляват предимнo Бога, светиите, сцени от живота на Божията майка и трънливия път на Исус. Тематиката на гоблените постепенно се разширява– от религиозни сюжети до натюрморти и ловни сцени до важни пътувания, увековечени в гоблени картини и стенните художествени килими.
Модният бум на гоблените започват с построяването на първата специализирана фабрика от братята Гоблен (Manufacture des Gobelins) през 1607 г. в Париж. Машинно тъканите килими стават и достъпни и масово влезли в домовете на хората. Ръчното производство отначало взело да запада, но след време отново възстановява добрите си позиции на пазара.
Вилеровите гоблени - класика в жанра
Преди повече от 120 г., на 1 април 1893 г. Якоб Вилер (Wiehler) в Берлин основава своята фирма за гоблени, а през 1907 г. пуска и първия каталог, в които промотира възглавници, завеси, одеала и гоблени. Те започват да се разпространяват в Германия, Австрия, Балканите и Южна Русия. След 50-те г. на 20-и век гоблените за домашна бродерия на Вилер стават много популярни и у нас.
През 1970 г. фамилия Вилер продават компанията. Новият собственик разширява дейността, но през 2003 - 2004 г. фабриката е затворена. На следващата година идва внезапната смърт на собственика и компанията отново е продадена. През 2012 г. „Вилер гоблен” отново сменя собствеността си. Това накратко е фирмената история. Въпреки поредицата от препродажби, брандът Вилер продължава да носи приходи, а неушитите гоблени се славят с качество и държат по-високи цени.
У нас интересът към класическите гоблени е траен, заради традициите ни, свързани с предене, шиене, плетене, тъкане. На практика нас се търси вече всичко - от „Лунната зима”, „Запустялата воденица”, „Сиси”, „Чудотворната икона на Св. Богородица”, „Денят”, „Нощта”, „Мадона де ла Седия”, „Селски кът”, „Воденицата на Буше”, „Индианско момиче”, „Елените”, „Водни лилии”, „Сезоните”, „Коне”, „Менче с маргарити”, „Казанската мадона”, „Владимирската Света Богородица”, „Великолепната мадона на Ботичели”, „Мона Лиза”, до „Арабско момиче”, „Фенерчето”, „Лазурната богиня”, „Светото семейство”, „Циганката”, „Циганката Кармен” и др.
С модерните технологии, днес на практика няма гоблен, който да не може да бъде ушит. Схемата се изработва за дни, а останалото е дело на вашите ръце. Така на практика картини на всички големи наши и чужди художници, които струват милиони левове, могат да присъстват в дома.
В най-нови времена се пазят творбите на един от най- популярните български творци на художествен текстил и създател на специалността „Текстил" в Художествената академия в София през 1959 г.- Марин Върбанов (1932-1989), който по-късно основава и гобленната секция в Университета в Сидни, Австралия. Той твори предимно в областта на стенния килим. Съдбата го отвежда и във Франция и Пекин, където живее и има възможност популяризира своето изкуство по света.
В дома има много начини да преоткриeте интериорните възможности, които дават гоблените. Везаните пана и картини създават особена атмосфера, а гобленовите дамаски създават чувство за лукс, удобство и красота. Гоблените в пастелната цветова гама, особено ловни мотиви, натюрморти и пасторални сцени са подходящи още за вили и извънградски къщи.
