За истинското и за илюзията...с Пламен Тодоров

Чрез еклектични пейзажи с живи, реални или утопични архитектурни решения, виждани или приказни сюжетни линии Пламен ни представя едно вълнуващо пътуване към неизвестното.
10.08.2007
Даниела Житарска
906
пейзажи, маслена живопис, Пламен Тодоров
Източник: Пламен Тодоров

Пламен Тодоров Тодоров
Роден на 21 септември 1961 г. в град Варна. През 1994 г. завършва Художествената Академия в София, в класа на проф. Добри Добрев.

1992 - “Нови Имена” - изложба в Съюза на българските художници
1993 - “Есенен панаир на изкуствата”, Гент, Белгия
1994 - “Есенен салон на СБХ”, НДК, София - награда за най-добър дебют в живописта
1996 - “Голо тяло”, галерия “Александър”, София




 

 

 

1996 - “Пластичният образ на 90-те”, НДК, София
1996 - “Нова креватна живопис”, галерия “АРТ-36”
1996 - “XXVIII-ти Международен фестивал на живописта”, Кан, Франция
2000 - “Съвременна българска живопис”, НДК, София; Куратор - Руен Руенов
2001 - “Съвременният български пейзаж като метафора”, “XXL”, София
2005 - “Аполония”, Созопол
2006 - “Международно биенале на съвременното изкуство”, Шумен

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ
1995 - Културно-информационен център - Перник
1995 - Галерия “Александър” - Награда на сп. “Изкуство” за най-добра самостоятелна изложба на 1995 г.
2005 - Галерия “Арте”, София
2006 - Галерия “Арте”, София
Член на Съюза на българските художници

 

Пламен Тодоров е художник, работещ в областта на маслената живопис, и е един от ярките представители на съвременното българско художествено изкуство. Той завършва Националната художествена академия през 1994 г. в класа на проф. Добри Добрев. Основата на класическата живописна школа, дала му Академията, и неговото художествено усещане за живописване, провокирано от изключителната му индивидуалност, оформят своеобразен и уникален авторски стил.

Чрез еклектични пейзажи с живи, реални или утопични архитектурни решения, виждани или приказни сюжетни линии Пламен ни представя едно вълнуващо пътуване към неизвестното. И въпреки всички привидности на класическата му образност, долавяме сюрреалистичен подход, поднесен на места с поантилистични мазки, миниатюрни детайли, напомнящи японска живопис, чувствителността и спокойствието от пейзажа на малките холандци, безметежната пространственост на планински вериги, облени в розово-лилава мъгла на Рьорих... А ключовата връзка в тази симбиоза е артистократичният подход на художника с пикантен сецесионов привкус. Той носи усещане от миналото, преживява настоящето и го осмисля чрез бъдещето в платната си. Трудноизпълнима, дори само в мисловен аспект позиция, но реално осъществена от Пламен Тодоров.

 

Необикновената му чувствителност и странно виждане, с което изобразява природата и персонажите си, обрича изкуството му на абсолютен магнетизъм. Притегляне, което улавя гледащия и с копринени окови го отнася в триизмерна действителност, атмосфера на свободна и чиста въздушност, която освобождава мисълта. Едно прекрасно състояние на медитация в бездната на неизвестна, но истинска реалност, обладан от щастие и светлина, на една стъпка от цветна нирвана.

Не знам дали се улавя щастието, което преживях, когато бях във визуално съприкосновение с творчеството на този автор. Надявам се да съумея да компенсирам и несъвършенството на печата върху хартия, като ви предам почти автентично разказа на художника. Така вероятността да се докоснете до това, което той чувства, усеща и пресъздава в платната си, е много по-голяма.
 

 

"Опитвам се да създавам истински, съвсем реалистичен пейзаж, такъв какъвто аз го виждам. Не знам дали успявам, само зрителят може да каже. Но той трябва да е жив. Въздушната перспектива е най-силната ми страна. Две трети от цялото организирано пространство в платното е въздух. Желанието ми е да придам чувство за свободно усещане. Когато пътувам с влак, и наблюдавам Искърското дефиле, целият околен пейзаж и местностите, през които минавам, аз запаметявям картини. Не правя снимки и скици, а оставям впечатлението да тлее в съзнанието ми, закодирам видяната от мен реалност. След пътуванията си започвам работа в ателието си, където предавам усещанията, впечатленията си и натрупаната позитивна енергия. Никога не рисувам навън. Може би именно затова самият пейзаж, който изобразявям, е напълно измислен. Такива комбинации от планински вериги, селища и предни планове не са видени от мен. Опитвам се да доловя характера на пейзажа и българската природа, но воден от измислена сюжетна линия. Архитектурата, която изобразявам, напомня чрез композициите си западноевропейски стил или по-скоро италианската къща. А колите са с мощни съвременни двигатели, но с ретро дизайн.

 

Картините ми според много хора напомнят поантилизма, просто обяснено - рисуване с точки, но идеологията на този стил е различна и има конкретни правила. Ако искаш да направиш зелено, поставяш жълта точка до зелена. А моята цел е да придам изключително релистична изобразителна среда. Рисувам всеки стрък с чертички, дърветата с точки върху тъмна основа, за да създам по-голяма дълбочина, а небето го изобразявам със смесени техники, за да се получи усещане на трептеж. Живописта ми е многопластова, с много цветни подложки, натрупвания и наслоявания, особено предните планове. Природата е най-съвършеното нещо, ние, художниците, се опитваме да я предадем на някаква повърхност - изключително трудна, невъзможна задача. Но изкушението е огромно.


Като всяка художествена натура, творческите интереси на Пламен са многоспектърни. Той създава лъкове и арбалети, рисува миниатюрни картини върху повърхността им. Използва като основа за картините си и кости, кожа, дърво и др. Пламен Тодоров е автор с все още много нереализирани творчески идеи и единственото, което можем да допълним към това, е да му пожелаем късмет.

Автор: Даниела Житарска
Закони Нормативна база Коментари