Скулптурата като присъствие в дома
Изкуството, което носи душа и присъствие в съвременния дом
Когато говорим за съвременен интериор, границата между удобството, лукса и естетиката отдавна е прекрачена. Днешното жилище или представително пространство не е просто добре подреден ансамбъл от мебели, текстури и цветове, а дълбоко личен свят, който отразява идентичността на своите обитатели. Затова все повече водещи интериорни дизайнери и архитекти избират ключов елемент, който придава категоричен характер и индивидуалност на пространството – оригиналната авторска скулптура.
В следващите редове ви срещаме с талантливия скулптор Евгений Лагутен – творец, чиито произведения от бронз и месинг притежават рядката способност да резонират с архитектурната среда, превръщайки се в неин естествен център.
Роден през 1975 г., Лагутен преминава през обучение в Беларуската държавна академия на изкуствата в Минск, както и в ателиетата на изтъкнати български майстори като Стефан Начков и Ставри Калинов.
Неговите пластики днес са част от престижни международни форуми (от Art Basel Miami и Carrousel du Louvre в Париж до изложби в Кьолн, Берлин и Франкфурт), както и от постоянни експозиции в знакови пространства у нас като хотел „Кашмир“ във Велинград и Katarzyna Estate. Наскоро творбата му „Together“ бе избрана и за корица на специално издание на списание Collect Art за 2026 година.
►„Together“, Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
Разговаряме с Евгений Лагутен за магията на метала, за деликатния баланс между сила и крехкост във формата, за това как да изберем правилното произведение за дома си, както и за възможността всеки ценител да докосне магията на съзиданието в неговото ателие в софийското село Локорско.
Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
Здравейте, Евгений! Вашите произведения от бронз носят изключителен емоционален заряд и разпознаваем пластичен почерк. Как започна Вашият творчески път и какво Ви привлече към малката пластика и монументалните форми?
Като се върна назад, виждам, че пътят ми към скулптурата е имал много малки начала. Той мина през ежедневното рисуване, леенето на оловни войници, сглобяването на фигурки от части на стари механизми, скулптурите от скрап и експериментите със стимпънк. После любопитството ми ме отведе към стъклото, керамиката и полимерната глина. Обичах да въртя в ръцете си парче метал, докато открия в него интересна форма или образ. Оттам започваше търсенето. Какво ще застане до него? Как ще се промени фигурата, ако завъртя само една част? И днес в ателието най-много ме радват тъкмо тези мигове, когато ръцете ми случайно открият нещо, което още не съм успял да си представя. Академичното обучение ми даде основа, а работата в различни ателиета ми показа колко много начини има да стигнеш до една форма.
Така стигнах до бронза, който днес е основният ми материал. Привличат ме дългата му история и способността му да съхрани дори най-фините следи от моделирането, понякога и самите отпечатъци от пръстите ми. Патината придава дълбочина на повърхността, а според светлината една и съща извивка може да изглежда ту мека, ту ясно очертана.
Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
В малката пластика ме привлече интимността, която този мащаб позволява. Мога да държа фигурата в ръцете си, да я обърна и да видя как един едва доловим жест променя целия ѝ характер. Има изящество в това колко много може да изрази една малка извивка. Тази близост продължава и извън ателието. Малката скулптура може да намери място в различни пространства в дома и да бъде винаги близо до теб, там, където погледът ти естествено се връща. Понякога се спираш и забелязваш детайл, който досега ти е убягвал. С времето творбата става част от ежедневието ти и връзката с нея става все по-лична.
В монументалните форми ме привлече възможността една скулптура да промени усещането за цялото пространство около нея. Когато е добре вписана във външната среда, тя придава на мястото нов характер, а самата творба придобива друго въздействие. Отдалеч възприемаш силуета, а с приближаването забелязваш как формата се променя според гледната точка и светлината. Тъкмо тази взаимност ме вълнува — скулптурата променя начина, по който усещаш пространството, а пространството променя начина, по който виждаш творбата.
Пластики "Бягащи коне" ( вляво) и Дансинг (вдясно), бронз. Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
За читателите на „Още за къщата“, които обзавеждат своите домове или вили, каква е основната роля на скулптурата при подбора ѝ към даден интериор?
За мен скулптурата придава характер на дома. Самият избор да внесеш в него такава творба говори много за теб. В него личат любовта ти към изкуството, вкусът ти и усетът ти за това как една форма може да промени атмосферата в пространството. Един човек ще се спре на композиция, в която усеща движение и напрежение, друг ще бъде привлечен от тишината на една сдържана форма.
Когато скулптурата намери точното си място в дома, тя престава да бъде просто предмет от интериора и се превръща в присъствие. Мащабът, светлината и гледната точка си пасват и творбата изглежда така, сякаш е създадена именно за това пространство. Тя внася колорит и живот и създава усещане за завършеност. В това има и един тих комплимент към човека, който я е избрал и е усетил къде тя ще стои най-естествено. С времето дори ти е трудно да си представиш дома без нея. Затова при избора бих се доверил на онова, което творбата събужда в мен. Понякога една скулптура ме докосва по начин, който трудно мога да обясня. Може да ми донесе спокойствие, да ме развълнува или да ми напомни за нещо лично. Ако усещането остане и след като съм отклонил поглед, бих потърсил онова място в дома, където ще ми се иска да се връщам към нея.
Пластика 'Кораб", бронз. Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
Какво трябва да вземат предвид крайните клиенти, както и интериорните дизайнери и архитекти, когато избират скулптура за конкретно жилищно пространство?
За мен най-важното е да усетим дали скулптурата се вписва хармонично в пространството, за което е предназначена, и като стил, и като послание. Бих се запитал какво усещане носи самото място и какво ще внесе творбата в него. В един спокоен интериор скулптура с повече движение може да даде характер на цялото пространство. Другаде една сдържана форма може да подчертае тишината, която вече усещаш там. И в двата случая търся мястото, на което творбата ще стои естествено и ще разкрие собствения си характер. С този избор не бих правил компромис.
Бих пробвал няколко места и бих погледнал скулптурата оттам, откъдето ще я виждам най-често. Понякога дори малко преместване или завъртане е достатъчно, за да се открои силуетът. На снимка лесно можем да се подведем за размера, затова един хартиен шаблон в реален размер може да ни помогне да преценим пропорциите. При скулптурите с ажурни форми например спокойният фон позволява ясно да се видят линиите и пространството между тях. Значение има и височината, на която ще поставим скулптурата. Тя зависи от размера на творбата и от това откъде ще я гледаме най-често. Ако малката пластика е поставена твърде ниско, фините ѝ детайли могат да убягнат на погледа. При по-голяма композиция по-ниската основа понякога позволява да обхванем целия силует по-естествено. Бих пробвал различни височини и бих погледнал творбата както прав, така и седнал, ако ще я виждам често и от двете позиции. Бих проверил и как изглежда творбата на дневна светлина и при вечерното осветление. Често умерената странична светлина разкрива повече от силното осветление отпред. Тя може да открои релефа и детайли, които иначе остават в сянка.
Бронзови пластики "Ангел" (вляво) и "Глава" (вдясно). Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
Важно е да помислим и за сигурността. Дори бронзова скулптура, която изглежда малка и компактна, може да се окаже изненадващо тежка. Затова е добре да знаем действителното ѝ тегло и да се уверим, че основата е стабилна, побира цялата ѝ опорна площ и може да понесе натоварването. Това е особено важно, ако творбата е близо до проход или в дома има деца или домашни любимци. Около скулптурата трябва да може да се минава свободно, а фините ѝ елементи да са извън обсега на отварящи се врати.
Мащабът на скулптурата трябва да е съобразен както с големината на помещението, така и със свободното пространство в него. Една голяма композиция в тясно помещение може да натежи визуално. Ако не можеш да се отдръпнеш достатъчно, виждаш отделни части, а цялостният силует ти убягва. И обратното, малка пластика в просторно помещение лесно може да се изгуби. Тогава подходящата височина, спокойният фон и насочената светлина могат да ѝ дадат нужното присъствие. Затова бих гледал и как е организиран самият интериор. Колко място остава около творбата, от какво разстояние ще я възприемаме и как ще минаваме покрай нея? Когато тези пропорции са добре премерени, погледът естествено намира скулптурата и има достатъчно пространство да я обхване.
Пластика "Семейство", бронз. Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
Работите мащабно с хотели, ресторанти, както и с частни клиенти чрез подхода за създаване на цялостна художествена концепция. Как протича този процес на интеграция на изкуството в интериора?
За мен разговорът започва от мястото и хората, които ще го използват. Какво е предназначението му? Как се движат хората в него? Какво усещане търсят собственикът, архитектът и интериорният дизайнер? Снимките, плановете и размерите помагат, а когато мога да посетя мястото, добивам по-добра представа за пропорциите, светлината и гледните точки.
Понякога вече създадена скулптура намира естественото си място в интериора. Много често обаче най-удачно е да създам творба специално за него. Тогава още от първата скица мисля как творбата ще се впише в архитектурата и интериора, откъде ще я види човек, когато влезе, и как светлината ще променя формата ѝ през деня. Това ми позволява да уловя нещо характерно за самото място и да му дам форма.
Разбира се, този процес е по-дълъг и по-скъп. Идеята се развива в разговор със собственика, архитекта и интериорния дизайнер, а пропорциите, материалът и разположението се уточняват със скици или модел. Творбата изразява индивидуалността на мястото и с времето може да се превърне в един от образите, с които хората го запомнят. Уточняваме и практическите въпроси за основата, сроковете, монтажа и, разбира се, бюджета. Тези решения помагат замисълът от първата скица да се запази и когато творбата заеме мястото си.
Пластики от бронз -"Атлет" (вляво) и "Маска" (вдясно). Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
Вашите творби като „Кашмирска коза с птици“ или динамичният сюжет с тореадора и бика („Апломб“) носят изключително силни символни послания. Как се раждат тези образи?
Образите идват по различен начин. Понякога началото е конкретна тема или място. Друг път всичко тръгва от един жест, от напрежението между две форми или от движение на ръцете, което постепенно ме отвежда към образа. Често откривам историята на творбата, докато работя по нея.
При скулптурите за хотел „Кашмир“ отправната точка беше образът на кашмирската коза. Оттам започна работата по характера, силуета и връзката на композицията с пространството. В съчетанието на козата и птиците виждам среща между устойчивост и лекота.
Пластики от бронз - "Кашмирска коза с птици" (вляво) и "Кашмирски кози" (вдясно). Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
„Апломб“ се роди, докато обмислях с каква творба да кандидатствам за селекцията на каталога „100 Artists of the World“, предвиден за 2027 г. Дълго търсих образ с мощен заряд, който да улови един точен миг. Исках в него да има сила и движение, но и напрежението на онзи кратък момент, в който усещаш, че нещо предстои, без още да знаеш какво ще се случи. Намерих този миг в срещата между бика и тореадора. Бикът вече се е хвърлил напред с цялата си тежест, а тореадорът отговаря с едно премерено движение встрани. В този жест има самообладание, но изходът още е отворен. Точно там исках да спра действието, в мига, в който усещаш едновременно устрема на бика и очакването за следващия ход. С тази творба кандидатствах за каталога.
"Апломб" Източник: laguten.com, © Валентин Иванов – Soul Catcher
За мен символът има стойност, когато продължава да действа и без обяснение. Иска ми се зрителят да почувства нещо свое, а понякога и да намери смисъл, за който аз не съм мислил.
Във Вашето ателие в Локорско предлагате нещо много специално за ценителите — индивидуални уроци и възможност всеки сам да си направи скулптура. Как се приема тази инициатива?
Индивидуалните уроци са ново начинание за мен. Дълго обмислях дали съм готов да обучавам хора, защото приемам това като голяма отговорност. Когато някой дойде в ателието, той ти се доверява да го насочиш в работа, която тепърва открива. Преди не се чувствах готов да поема тази отговорност. Днес вече имам достатъчно натрупан опит, знания и умения, за да го направя. За мен най-същественото в тази възможност е срещата с действителния процес. Отстрани виждаме завършения предмет. В ателието започваме да разбираме колко решения, колебания и опити стоят зад него.
Индивидуалният формат позволява да се тръгне от конкретния човек — от неговия опит, интерес и идея. Не е необходимо той да идва с готов художествен език. Нужно е любопитство и готовност да работи търпеливо. Задачата и материалът трябва да бъдат съобразени с възможностите му, а техническите операции — с необходимите условия за безопасност и моето ръководство.
Източник: laguten.com,© Валентин Иванов – Soul Catcher
Не бих измервал смисъла на тази инициатива само с това колко завършена изглежда първата творба. По-важно ми е човекът да започне да вижда обема, да разбира защо един малък жест променя цялата форма. Дори едно такова преживяване може да промени отношението му към изкуството, което среща след това. Засега инициативата се приема добре. Радва ме, че самата възможност да влезеш в ателието и да направиш скулптура със собствените си ръце буди любопитство. Иска ми се човек да си тръгне с онова особено усещане, че е дал форма на нещо, което дотогава е съществувало само в неговото въображение.
Произведенията от бронз са вечни, но все пак изискват ли специфична грижа в домашни условия?
Няма нищо вечно. Но ако има материали в изкуството, които са доказали устойчивостта си през вековете, бронзът със сигурност е сред тях. Той понася добре въздействието на външната среда и същевременно може да съхрани нещо толкова деликатно като отпечатъка на пръста, оставен при моделирането. Една добре патинирана и завършена бронзова скулптура обикновено не изисква особени грижи в домашни условия. В това е и част от ценността на бронза за мен. С годините патината може да придобие по-богати нюанси, а повърхността да стане още по-красива.
Вкъщи най-често е достатъчно внимателно да отстраним праха с мека суха кърпа или четка. Бих избягвал препаратите за метал и полирането, защото могат да променят цвета и да заличат нюансите, които дават характер на творбата.
Ако се появи промяна, която ни тревожи, по-разумно е първо да изпратим снимка на автора или на реставратор. За скулптурите на открито грижата се уточнява отделно според конкретните условия.
Пластики "Икар (вляво) и "Дискохвргач"(вдясно), бронз. Източник:laguten.com,© Валентин Иванов – Soul Catcher
Каква е реализацията на съвременния скулптор в България днес и как приемате международния успех — като участията Ви в изложби от Швейцария до САЩ и неотдавнашното представяне на корицата на „Collect Art“?
Реализацията на съвременния скулптор в България е изключително трудна. Ако разчиташ само на възможностите у нас, понякога изглежда почти невъзможна. Според мен основната причина е липсата на развит пазар за изкуство. Има хора, които ценят и купуват скулптура, но твърде често авторът трябва сам да стигне до тях. Влага време и средства в творбата, а после сам търси къде да я покаже и как да я срещне с човека, който би поискал да я притежава. Не ми се иска да задълбавам в тази тема. Тя е изключително болезнена за мен, а предполагам, че и много други автори у нас я преживяват по същия начин. Когато отново и отново трябва да преценяваш дали можеш да си позволиш да осъществиш една идея, това се отразява и на самата ти работа. Понякога творба, в която вярваш, остава само скица в ателието. Тъкмо това ми тежи най-много.
За международен успех ми се струва още рано да говоря. Имам известно присъствие извън България и ценя всяка стъпка в тази посока — участията ми в международни изложби и събития, представянето на корицата на „Collect Art“ и включването ми в каталога „100 Artists of Europe“. Радвам се, че така творбите ми стигат до хора, които иначе трудно биха ги срещнали. Интересно ми е какво вижда в една моя скулптура човек с различен опит и от друга среда. Понякога той открива в нея нещо, за което аз самият не съм мислил.
Скулптурата е моя икигай — онова, което ми дава смисъл и ме връща към работата. Радвам се, когато нещо, започнало в ателието ми,стигне до човек, когото никога не съм срещал,и означава нещо и за него.
Пластики от бронз "Кашмирски кози с петел" (вляво) и "Вълнение (вдясно). Източник:laguten.com,© Валентин Иванов – Soul Catcher
Какви са новите Ви творчески планове и хоризонти, върху които работите в момента в ателието?
Основният ми творчески план е да продължавам да се развивам. Усещам, че все още имам много какво да открия в скулптурата и че съм далеч от предела на възможностите си. Искам да запазя свободата да експериментирам и да се изненадвам от онова, което се случва в ателието. Бих се радвал и на по-широко сътрудничество с архитекти и интериорни дизайнери по проекти за частни домове, хотели, ресторанти и обществени пространства. Особено ми е интересно да се включа още при разработването на проекта, когато можем заедно да помислим как скулптурата ще се впише в архитектурата и интериора. Така мога да създам творба специално за мястото, която да подчертае характера му и да стане част от начина, по който хората го запомнят.
Скулпторът в процес на работа. Източник:laguten.com,© Валентин Иванов – Soul Catcher
Искам творбите ми да стигат до повече хора извън България и постепенно да изградя по-трайно присъствие на международния пазар за скулптура. Знам колко трудно е за един български автор да си проправи път сам. Понякога решаваща е подкрепата на някого отвън. Това може да е галерия, която вярва в работата ти и е готова да те представлява, търговец на изкуство, който знае пред кого да покаже творбите ти, или колекционер, който ги оценява и те препоръчва. Така можеш да стигнеш до хора и места, до които сам трудно би достигнал. В такава среща има и голяма доза късмет.
Понякога е нужно точният човек да види творбите ти в точния момент, да разпознае потенциала им за международна реализация и да ти подаде ръка. Знам колко рядко се случва това, но вярвам, че никога не е късно и си струва да продължаваш да опитваш. Затова продължавам да работя и да си поставям все по-високи цели. Никога не се знае коя творба ще отвори следващата врата.
Стискам палци „Апломб“ да бъде включен в каталога „100 Artists of the World“ за 2027 година. Това би било още една стъпка в посоката, в която искам да вървя. Надявам се Господ да ми даде здраве и сили да продължа по пътя, който съм поел.
Източник:laguten.com,© Валентин Иванов – Soul Catcher
Какво бихте пожелали на читателите на „Още за къщата“, които в момента градят или обновяват своите домове?
Да си оставят пространство за нещо, което ги вълнува лично. В един дом не всичко трябва да бъде решено наведнъж. Понякога е хубаво едно място да почака творбата, която наистина ще поискат да виждат всеки ден. Да избират с внимание, да задават въпроси и да не се притесняват да разговарят с автора. Не е необходимо да познават цялата история на изкуството, за да усетят близост с едно произведение. Пожелавам им домове, пълни със светлина и живот, в които и най-обикновените дни носят радост. И, разбира се, добра доза изкуство. А на всички, които ще живеят в тези домове, пожелавам да са здрави и да имат време да се радват на онова, което са създали.
Същите пожелания отправям и към екипа на „Още за къщата“. Пожелавам ви здраве, любопитство и вдъхновение да продължавате да откривате хора и истории, които ни карат да погледнем на собствения си дом с нови очи.
