Мезонетът – Как (да) го разбираме?!

арх . Борис Борисов

Като напишеш в “Google” думата „мезонет”, излизат стотици брокерски обяви за продажби на апартаменти. Много, много назад се появява нещо различно - „анализ на ключова дума „мезонет”- стилистика, морфология и т.н...”Като кликнеш, се оказва, че „това е вид жилище”, а морфологичният анализ – „няма намерен”! Всъщност това може би е нормално. Тази дума така е навлязла в езика ни, че въобще не се замисляме върху нея. Същото е като „ксерокс”, термин, под който разбираме копирна машина въобще, или памперс... Като чуем „мезонет”, си представяме огромен апартамент на две нива, свързани с вътрешна стълба. И евентуално нещо модерно.

Всъщност мезонетът не сме го измислили ние, за първи път руснаците правят комунална квартира на две нива през двадесетте години и както можем да се досетим, това е бил по-скоро социален, отколкото архитектурен експеримент. Много скоро след това младият Корбюзие представя павилионът Esprit nouveau (Нов дух) за световното изложение в Париж през 1925 г. Идеята е да се покаже един съвсем нов тип жилище след войната - такова, което да отговаря на нарасналите социални нужди и променящите се естетически критерии. Корбюзие го прави по един забележителен начин, разчупвайки шаблона и създавайки модел, който служи след това на поколения архитекти.

   
Павилионът Esprit nouveau – интериор. Макар да не блести кой знае с какво на пръв поглед, веднага отбелязваме пространството – като обеми градация и чистота на линиите.

Павилионът Esprit nouveau – изглед от фасадата. Голяма витрина на хол и лоджия през две нива. Архитектура и природа ръка за ръка.

Това е модел, който не показва смайващо и самоцелно формообразуване, нито невиждани до този момент съчетания на материали и конструкции – виждаме жилище, което се е отърсило от следвоенната концепция за „бързо, евтино и на малка площ”. Тук имаме концепцията на новото буржоазно жилище, с повече обем, повече чистота на линиите, без да има излишно разточителство на площи, нещо характерно за цялото творчество на Корбюзие.

Основното, за което всъшност става въпрос, е че тук за пръв път виждаме пространството на дневната с височина през две нива. Холът е получил въздух и обем с голяма витрина, останалите помещения са с нормална етажна височина, подчинени и отворени към основния доминиращ елемент. Помещенията са подредени така, че отварят отпред на фасадата дълбока лоджия, покрита отгоре на нивото на дневната с голям кръгъл отвор, който да позволи да премине през него короната на съществуващо дърво!!!


Проект на Корбюзие за жилищен блок, съставен изцяло от мезонети. Фасадното членение е решено на едро и отговаря на вътрешната функционална структура.

Колко модерно, съвременно и екологично, а? За съжаление точно това не виждаме в днешните мезонети! А какво виждаме наистина? Ами виждаме неосъществената мечта на българина да си има собствена къща с двор на два етажа, но не на всяка цена. И като не може да си я позволи, си купува мезонет.

От друга страна, стремежът на строител и предприемач да не загубят дори един квадратен сантиметър жилищна площ. Какво се получава от тази предизвестена комбинация – апартамент на две нива, отдолу хол с кабинет, кухня и трапезария; отгоре спални и бани.

   


Какво би станало, ако всичко това беше разположено на едно ниво?

Щяхме да си спестим героичните подвизи на стълбата. Не съм съвсем прав, разбира се. Има немалко примери, доказващи и противоположната теза – като правиш голямо и обширно жилище, си заслужава да получиш пространствен ефект, нива, стълби, галерии... Иначе за какво е целият този зор? Тогава решението е да се търси взаимопроникване и преливане на пространствата, визуална връзка между тях, която да създава чувството за простор и свобода.