
Рени Хаим е представител на модерното изкуство, с изненадващ прочит на обкръжаващата ни среда. Тя успява да проникне в същността на физическото пространство и да интерпретира възникващите в него събития - където гладката повърхност само трепти и се огъва или се заражда нещо ново, в резултат на взаимодействащите сили.
Творческата нагласа отвежда Рени Хаим далече от традиционните възприятия и форми в изкуството. Художествените ѝ идеи се формират като последствие от дълбоката рефлексия на процесите и явленията. Нейните открития са направени в почти медитативно състояние и представляват своеобразни фрагменти от повърхнините на нелинейната геометрия (напр. топологията) и формите на физическото пространство (вълни, вихри и усукани повърхнини). В този смисъл, картините се родеят повече с безкрайността на микро- и макро- света, отколкото с отделната фигура или обект.
"Изкривено пространство" и "Интернет" . Снимки: арх. Анета Трифонова
Някои произведения разкриват внимателно подбраните явления, които разпознаваме в различна степен, съобразно нашата чувствителност и познания: „Девет бала вълнение” и „Галактика” имат ясно послание; „Вълната” е т.нар. солитон; „Кривата на Шрьодингер 1, 2 ” прилича на развълнуван океан с бягащите върхове на вълните, но обвързани с идеята за квантова неопределеност. В „Точка на пресичане” прозира Връзката на Хопф от теорията на възлите, която се състои от два кръга - свързани само веднъж; „Изкривено пространство” е художественото решение на диференциално уравнение, но драматично обагрено в червено.
"Живото мъртво море", "Колайдера Церн" и "Пресечна точка". Снимка: арх. Анета Трифонова
Други картини са инспирирани от конкретно място или момент: „На плажа”, „Живото мъртво море”, „Отклонение” ,„Кварталът Лю Лин”; представени са и двойките феномени („Ден” - „Нощ”, „Прилив / Отлив”). Сложните категории -„Еволюция / Грешка” и „Интернет”, заемат ключови места в помещението и ни подканят към размисъл върху фундаменталните понятия.
"Ден", "Нощ" и "Кривата на Шрьодингер 2". Снимка: арх. Анета Трифонова
Творческият процес на Рени Хаим е специфичен и сложен. С годините тя развива собствения си декоративен стил, който се родее с оптическата илюзия. Неизменна част от него са безупречният колорит и нечовешката точност на изпълнението. Компютърно генерираната графична подложка се разработва с богати живописни средства върху платно или плексиглас. В първия случай, хомогенният образ се изгражда с масло, акрил, понякога и метално фолио. Обемните формообразуващи линии и точки от акрил са перфектно очертани и оцветени в гладко преливащи се нюанси. Тези проблясващи нишки енергетизират творбата и провеждат авторовата идея до успешния краен резултат.
"Кривата на Шрьодингер 1" и "Пресечна точка". Снимки: арх. Анета Трифонова
Рени Хаим е създала специална техника за обработка на плексигласовите плоскости. Сложните линии са прецизно прокарани с горелка по едната повърхност, другата се оцветява с акрилна боя - велатурно или плътно; накрая двата листа се събират с гърбовете навътре в едно пано. Материалът изисква по-игриви сюжети като: „Модни тенденции”, „Съкровището на пирата”; или драматичните „Каньон” и „Девет бала вълнение”. Ефирното им присъствие е предопределено от играта на пробягващите вълни с проникващата светлина.
Но това не е краят на творческия процес. Даниела Янкова разработва живописните произведения с инструментите за постигане на добавена реалност. След извличането на компютърно генерирания образ от реалната картина, той се привежда в движение по алгоритъм, за да създе незабравим ефект в реално време. Творбите са събудени за втория си живот във виртуалното пространство, който е възприет с не по-малък интерес и емоции от оригинала. Вибриращите образи се виждат на смартфона, посредством Artivive app, след насочването на екрана към специално създадената икона.
"На плажа", триптих и "Кварталът Лю Лин". Снимка: арх. Анета Трифонова
Отначало картините ни очароват и подканват към размисъл. Впоследствие „оживяват” отново и отново, погледнати под различен ъгъл или в смартфона. Накрая остават в нашето съзнание, като трептящи фрагменти от всеобхващащото пространство, включително от самите нас... от вечността и безкрая. Играта на възприятията и непрекъснатата смяна на мащаба потвърждават името на изложбата - „Жива геометрия”, заедно с нейната художествена значимост.
"Девет бала вълнение". Снимка: арх. Анета Трифонова