Усещане за природа (размисли на една ландшафтна архитектка)

Днес градините на Далечния изток са повече от популярни и лесно разпознаваеми. Те омагьосват европееца с вековно спокойствие, целомъдрена прецизност и неповторима хармония с природата. Всяка една от тях е по своему различна, няма повторение в детайла, няма еднакво интерпретирани елементи.
11.12.2007
Ланд.арх. Ева Борисова
643

 

Ланд.арх. Ева Борисова

 

Днес градините на Далечния изток са повече от популярни и лесно разпознаваеми. Те омагьосват европееца с вековно спокойствие, целомъдрена прецизност и неповторима хармония с природата. Всяка една от тях е по своему различна, няма повторение в детайла, няма еднакво интерпретирани елементи. Въпреки това те сякаш са вариации на една и съща тема, като различни тоналности на идеята за възвишен духовен живот, съзерцание и самовглъбяване за пробуждане на истината и познанието.

Тайната на тяхното очарование е в естествеността на пейзажа и изяществото на детайла, но нищо не е толкова случайно, както първоначално изглежда. Градинарят е този, който е призван да даде завършеност на небесната природа, т.е. да развива и засилва естествените свойства на живота, и чрез символизма да даде на нещата понятна форма. ”Макар градината да се създава от човека, в нея само по себе си се разкрива небесното” – пише Дзи Чън.



ЕДНА КРАСИВА ПРИКАЗКА...
... започнала преди хилядолетия в Китай. Първите китайски градини са били илюстрация на религозния идеал за рая, художествено претворили идеята за “уединен покой” и отшелничество, разбирани не като начин на живот, а по-скоро като състояние на духа. Аналогично в Япония, приемането на будизма и вярата в рая, наречен Джоудо (чиста земя), оформя някои от най-древните модели на японската градина. Тяхното призвание е било да изявят “върху малко пространство безпределното”, сред многолюдието и шума на ежедневието да внушят ”покоя на далечните върхове”.



Някъде четох, че китайската градина е градината на учения мъж, който я тълкува като едно цяло от земя, вода, листа и огради. През епохата Мин градината е била праобраз на символическите светове на традицията - светът на ”древните мъдреци”, блажената страна на “небесните обитатели”, но също и място, пазещо паметта за събития от личния им живот.

    

„Градина в градината“ е един от основните принципи на китайските градинари. Като прибавим и онзи трик на оптическа измама, те предизвиквали у разхождащия се наблюдател не само изненада и желание за нови открития, но и проверка на неговата чувствителност, способността на съзнанието да намери истината за нещата.


НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ КАМЪК, ВОДА И ЛИСТА
“На входа на градината се създава настроението”– пише Дзи Чън. Богато украсените входове и бели огради /бялото е женски цвят/ са неотделима част от градината, фон за сенките на цветята и бамбука в лунна нощ. Често сравнявали стената с лист хартия и между орнаментите оставяли празно пространство, където някой от гостите на домакина можел, ако пожелае, да напише нещо.



Китайските, а по-късно и японските градинари, подобно на художниците, рисували гледки с цветовете на цъфналите плодни дръвчета, цветята и тревите, внимателно подбирали растителността според аромата и причудливата форма, използвали влиянието на светлините и сенките. Благородните дървета задължително присъствали в градината на възвишения мъж. А едно от тях е вечнозеленият бор – символ на ненарушима твърдост и непоколебима мъдрост. С не по-малка популярност се ползвал и бамбукът – олицетворение на живототворната пустота. Насажденията от бамбук често играели важна роля в композоцията на градината, с тяхна помощ създавали ефекти на екраниране в пространсвото. Почти във всяка китайска градина може да се срещне прасковата - дървото на щастието, прогонващо злите сили, а редом с нея често посаждали круша, радваща погледа с нежните си цветове. Между другите дървета, достойни да украсят двора на човека с изящен вкус, се споменават плачещите върби – въплъщение на живототворното начало ян, пищните магнолии, тунговите и бананови дървета, даващи дълбока сянка, софора, привличаща погледа със спуснатите си надолу листа, благоухаещите кайсиеви и мандаринови дръвчета, фурмата, а също и различни храсти, омайващи със своите аромати. В японските градини са предпочитани повече цъфтящата вишня и кленът.

  

Голяма част от китайското градинарство е отредена на отглеждането на декоративни цветя. За разлика от тях японските градинари използвали цветята предимно като акценти, за сметка на изкусно аранжирания букет /икебана/ в дома. С най-голяма почит се ползвал божурът, царят на цветята, докато в Китай бил смятан за въплъщение на чистия ян. В епохата Мин китайците отглеждали повече от сто вида божури. Началото ин в царсвото на цветята е представено от хризантемата – цвете на есента, символ на покой и дълголетие. Отглеждали жасмин, хортензии, рози, нарциси, хиацинти, орхидеи. От водните растения предпочитан бил лотосът. Устремен от тъмните дълбини на водата към слънцето, лотосът въплъщава неудържимата сила на ж-вота, и е символ на душевна чистота.


Много важна функция на растителността в градината била да показва променливия и временен характер на самия живот. Обикновено в градината създавали кътове, предназначени за посещение през различните годишни времена. Дърветата и цветята се явявали знак на
определен момент, ситуация, настроение. “А ако се пренебрегне времето и не се избере правилното място, духът отслабва и се разсейва и никакви старания няма да го върнат.”



Юан Хундао дава в своята “Книга на цветята” подробни наставления за това как и при какви обстоятелства трябва да се любуваме на различните цветя: “Летните цветя се наблюдават най-добре след дъжд, при свеж вятър, в бамбукова горичка или на брега на поток, а есенните цветя изглеждат най-прекрасни в лъчите на залязващото слънце и в сгъстяващия се полумрак, близо до стъпалата към входа, на пътека с прораснал мъх или под свод от сплетени лиани”.



В градините Дзян’ан водата е постоянна спътница на човека. Тя изпълва градината с живот, отразява и пази в себе си променливостта на битието, говори за мимолетното, за безвъзвратно отминаващото, но в непрестанния й бяг се таи вечният покой, неведом двойник на всички образи, пазен от играта на отраженията. Тук няма високи брегове, отделящи водната повърхност от света на хората. Терасите и павилионите израстват направо от водата, оглеждайки се в своето отражение, пътеката се извива точно над водата, а през потоците са прехвърлени изящни мостчета. Дори покривите на павилионите са строени така, че дъждовната вода да се излива от тях върху камъните като истински водопад.



Задължителен елемент на градинските пейзажи били камъните. Те символизирали равновесието между стихиите на дърветата, водата, и знаците на човешкото присъствие - архитектурните постройки. Необикновената форма на камъните била считана за знак на жизнената сила от космоса. Разнообразни били и начините на разполагане на камъните в градината, те можели да стоят самотни, в група или на фона на стена, да допълват зеленината или сградите, да се извисяват над гладката водна повърхност или да служат за скамейки, екрани, маси.

Същността на градината не се изчерпва само с присъствието на природни елементи. Архитектурата е онзи фокус на околното пространство, който “завърта” и организира природата около себе си. Тя отразява всички образи на човека, цялата негова практика, семеен живот и свободно време, труда и творчеството, съзерцанието и общуването. Освен жилищните сгради тук има тераси за съзерцание, павилиони и беседки за уединение, колиби за учебни занимания, медитация, пиене на чай, музициране, къпане, приготвяне на билки, любуване на снега, дори за следобеден сън... Взаимното проникване на на архитектурата и пейзажа, екстериора и интериора е основен принцип на устройство на градините. А разположението на прозорците не е толкова случайно или подчинено единствено на утилитарни цели. Прозорецът в пространството на китайския и японския дом-градина е паметник на изтънчена култура на съзерцание

           


ПРИКАЗКАТА ПРОДЪЛЖАВА...
...в Япония. Там векове наред се усеща китайско влияние в градинарството, особено след проникването на будизма. Трудно е да се каже какво отличава японската градина от китайската, но факт е, че японците развиват до съвършенство миниатюрните градини, насищайки ги с изящни детайли. Целта и идеята са същите – градината трябва да бъде място за размисъл, наслада и успокоение на душата, но търсейки хармонията с околната среда, те въвеждат принципите -“пейзаж назаем”, включвайки гледката зад градината с умело съчетани абстрактни пейзажи, заредени на пръв поглед с непонятен символизъм. За разлика от китайските, японските градинари създават четирите тематични градини – скална градина, водна градина, градина на чая и градина на литераторите.



Древните японци вярвали, че обградените със скали места се обитават от богове и ги наричали небесни места и прегради. С течение на времето майсторството в подреждането на камъни става занаят, а скалната градина много популярна. Наречена каре-сан-суи /буквално пресъхнал планински поток /тя не може да се види никъде другаде по света. Какво представлява? Представете си водна повърхност без вода, умело имитирана от пясък с аранжирани точно определен брой камъни. И нищо повече. В тази застинала градина няма нищо изменящо се, растящо и увяхващо и въпреки това играта на светлините и сенките през денонощието и през различните сезони носи различни настроения и преди всичко просветление.

Езерото е символ на водните градини сен-тей. Острови с форма на костенурки и безброй дъговидни мостчета правили разходката в тях още по-живописна. Японците вярвали, че водоскоците, каскадите и малки поточета заграждат свещена земя и по правило при тяхното моделиране водата трябвало да тече от изток на запад.



Чайната градина ша-нива, олицетворяваща тишина и спокойствие, се развива заедно с чайната церемония, основана от Сен но Рикю. Участниците в церемонията преминавали през градини с гъста растителност по лъкатушещи каменни пътеки “крачка по крачка”, символизиращи приближаването на човек към някаква цел, а именно чайния павилион. А по пътя задължително се срещат каменни фенери – торо, винаги изградени от пет части, чийто светлина символизира вечнопобеждаващото добро в борбата със злите сили.

Градината на литераторите е била истинско предизвикателство за японския градинар. В неговите гледки и пейзажи трябвало да има пресъздадени сцени от японската поезия и литература, за да могат гостите да ги откриват и да рецитират поетични асоциации, свързани с тях. Градините на Далечния изток са една красива магия за нашия свят. Немислими без своите причудливо заплетени пътечки, зигзагообразни галерии, ъгловати мостове, скрити проходи, откриващи все нови и неочаквани гледки, но и внушаващи чувството за вътрешна приемственост на живота. Да се разхождаш в такива градини е все едно да отмахваш воала на изплъзващата се реалност. 


/по материали на Малявин – превъплъщения, градините на класическия Китай/

 

Закони Нормативна база Коментари