Проблемите в строителния сектор на съвременна България
проф. д-р арх. Жеко Тилев
При архитектурното проектиране въпросът не опира само до пари, много по-важни са манталитетът и душевноста на инвеститора. Една строителна и една предприемаческа фирма може да превърне архитектурата в стока и да я пласира по най-различни начини включително и многократно. Но това обезценява този продукт откъм художествената му стойност. Аз, като архитект, не бих си позволил лукса да предложа един и същи проект на двама клиента. Семействата, хората, които обитават едно жилище са различни. Образно казано архитектът трябва да влезе под кожата на клиента си и да разбере какво на него му харесва и използвайки своя опит и умения да направи такъв проект, какъвто би направил за себе си самия клиент, ако има нужните за това умения. Затова по мое мнение всеки типов проект лишава архитектурата от нейната индивидуалност и от връзката между клиента със сградата. Както и в останалите сфери на икономиката и в архитектурата пазара има своите правила. И тъй като архитектурата е и стока в някаква степен тя се влияе от тези пазарни правила. Но архитектурата трябва да се съпротивлява и отстоява на всичко това, което пазарът й диктува, за да може да запази значението си на създател и регулатор на обществената среда. Ролята на архитекта се проявява, когато това е възможно. Нека не отричаме, че не винаги архитекта може да навлезе в ползотворен диалог с клиента и понякога това е чисто на психологична основа.
Нормално е да се разбираш с някои хора, докато с други не се получава. Всеки архитект има своето право да прецени за себе си до каква степен може да прави компромис, в името на това да угоди на желанията на клиента и дали изобщо да отхвърли проект, който не му допада да изпълни. При младите архитекти този избор е по-труден, защото те имат нужда да се утвърждават, да трупат опит и дори отрицателен, от който могат да се учат. Важно е разбира се, архитектът да осъзнава винаги и да е наясно кога греши, да се учи от грешките си, за да избегне навлизането в една погрешна инерция. Понякога след време, ако архитектът има в себе си нужният потенциал, дори и да е харесвал работата си в началния етап, започва да гледа на нея с друго око и да се променя в по-добра посока. Ако архитектът се изолира в мнението си за своя труд и се вживее в ролята на гении, той рискува и се лишава от възможността да преоцени грешките си. Архитектурата е така да се каже комплексно изкуство и много по-лесно би могло да се сбърка нещо, за разлика от една художествена творба например, където по своята същност нещата са доста субективни.
Архитектурата е въпрос на компромиси, на мярката и майсторството в правенето на компромиси. Архитектурата съчетава най-различни компоненти, наред с манталитета, желанието, и финансовите възможности на инвеститора, съществуват и редица други фактори, с които архитектът трябва да се съобразява. Като резултат на неумеенето да се правят добри компромиси се получават и големите грешки. Бих казал, че не познавам архитект, който да не му се е налагало някога да прави компромиси със своите виждания, в името на клиента. Казано метафорично нашия труд до голяма степен наподобява този на шивача. Когато клиентът идва при шивача, за да си поръча дреха по свой вкус, дори тя да не е никак подходяща, той прави всичко възможно да спази изискванията, но така да ги преобрази и развие, че крайният резултат, въпреки всичко, да изглежда красив. Нещо подобно се случва и в архитектурата.
Много често инвеститорите, въодушевени от добри намерения и идеи за реставриране на дадена къща, започват самоинициативно да събират информация, да четат от различни източници, но колкото повече информация асимилират, толкова повече се достига до едно забъркване. Човек, който не е специалист в тази, а и която и да е област, не би могъл да се захване с такъв един проект и да го изведе до успешен край, само благодарение на събраната информация, колкото и подробна да е тя. Реставрационните проекти изискват доста по-сериозен подход, като най-напред трябва да се потърси мнението и оценката за състоянието на къщата от специалист. Едва след това, на базата на тази експертна преценка, клиентът би могъл да изложи своите изисквания, по отношение на функциите на сградата. Оттам нататък, ако той не може да се довери на един специалист, който да изготви проект за реставриране на къщата, резултатите ще бъдат такива, каквито, за съжаление, доста често срещаме.
В България на този етап все още не може да се каже, че обществото оценява по достойнство труда на архитекта, цената на проекта не е реална, спрямо усилията и времето, които са били необходими на архитекта. Минималната цена на проекта би трябвало да си изчислява като процент от общата себестойност на строителството, но оттам нататък, когато трябва да се оцени качеството на проекта то не би могло да бъде съпоставяно. Себестойността на един архитектурен проект не би могла да бъде калкулирана, тъй като неизмерими остават качествените характеристики.
Друг един проблем за архитектурата, бих казал чисто български, това е изключителния индивидуализъм на българина, който независимо от всички исторически превратности не се е научил да живее с другите и като че ли е оцелял, защото е живял сам за себе си. Този индивидуализъм е много добъро качество, когато става въпрос за разкриването на творческия потенциал на човека, но е много лош, когато се превърне в крайност. С други думи българинът смята, че разбира от всичко и е по-добър от всички останали във всичко. Това важи до голяма степен и за архитектурата. Когато инвеститорът поръчва къщата той е пристъпва с презумцията, че разбира от всичко. От друга страна архитектът също смята, че разбира от всичко. И когато се сблъскат подобни крайно индивидуални виждания, а при изграждането на една сграда участниците никога не са само двама. Появява се и строителят, който също винаги е прав и начинът му на работа е единствения правилен. За съжаление проблемът наречен краен индивидуализъм в архитектурата не се ограничава само в рамките на реализирането на дадена сграда, той се заражда още на градоустройствено ниво. В България много рядко, да не кажа липсват примери, в които проектирането на една сграда се съобразява с контекста на средата. Поставянето на една сграда на дадено място, от гледната точка на българския архитект, означава изява на нейните качества и пренебрегване и неглежиране на всичко наоколо. Ако ние не се научим, че архитектурата не започва от архитекта като субект и не свършва с него, че дадената среда има някаква памет, има някакви качества и ние трябва да се впишем в нея, да доразвием качествата й, да ги утвърдим, и чрез отделния индивидуален проект. Ние трябва да променим себе си да станем други, да се чувстваме единица от цялото, за да можем да направим завършена и цялостна качествена среда.
Въпросът за строителите трябва да се разглежда в два аспекта - строителят като предприемач и строителят – изпълнител. Строителя изпълнител днес, който е все още продукт на т. нар. “соц време”, се ангажира с реализирането на конкретен обект, изпълнява зададен проект, и не е свикнал да бъде изпълнител в истинския смисъл на думата. Строителния изпълнител прави свободни интерпретации и едва ли не колкото е по-голяма интерпретацията, толкова и той е считан за по-голям майстор. Строителят трябва да изпълни качествено проекта и добър е този строител, който може да прочете проекта и да го реализира на 100 %. Приказки от сорта, как той веднъж бил направил нещо и вече това се прави така и само по този начин се получава добре.
Минимум усилие за максимум заплата това е веруюто на днешния строител. А що се отнася до предприемача, неговото поведение би могло да се определи като спекулантство, основната му цел е печалбата, колкото може повече и повече. Но аз не го упреквам, той е поставен в такава среда, защото всъщност реални пазарни отношения не съществуват, и не е сигурен, че ще успее да просъществува, ако няма подобно поведение. Проблемът с работната ръка също е сериозен и е генератор на усложнения, а оттам и липса на гаранция за качеството на изпълнение. Той е принуден да строи с възможно най-ниски разходи, да спазва някакво качество и да гони максимални печалби, с други думи може да се каже, че той има нормално поведение в една ненормална обстановка. При бъдещо урегулиране на пазара ще се заличи подобно поведение и постепенно ще се възстановят нормалните взаимоотношения в строителния сектор. Би следвало и печалбите ще се сведат в рамките на 5 до 8 %, като тези проценти ще бъдат в пряка зависимост с качеството.
Строителството и в най-тежките години на криза, съществуваше и се отличаваше с непрекъснат ръст, нямаше период, в който да не се е строяло. Поради тази причина строителството пое най-неквалифицираната ръботна ръка, която беше освободена от всички останали сектори, благодарение на кризата, на това, че хората губеха работата си. Дори в момента, поради все още съществуващия бум в строителството, отново има недостиг на работна ръка в сектора на всякакво ниво, и отново най-неквалифицираната прослойка от обществото се препитава, работейки в строителството. Майстор е вече всеки, който веднъж в живота си е взел четка или е вдигнал една тухла.
Всеки – архитект, строител, изпълнител, инвеститор би могъл да сподели с нас своето мнение, а ние ще се постараем да го публикуваме. В продължението по темата ще представим мененията на строители, предприемачи, майстори и инвеститори.