архитект  Пенка Станчева

Проектантите, инвеститорът и изпълнителят са три неразривно свързани звена в процеса на строителство. Всеки един от тях би могъл да повлияе негативно на крайния резултат. Диалогът между трите страни е единствения начин сградата да изглежда добре не само на тримерен модел, а и като реалицзация.

Качеството и прецизността на детайла се задават от проектанта, но изпълнителят е отговорен за физическото им изпълнение, а инвеститорът е този, който държи финансовия механизъм и е в състояние да ги изиска от изпълнителя /ако разбира се желае да плати за да се изпълни именно по този начин определен детайл/. Тези три звена би следвало да се възприемат като един отбор, а не като врагове.
 

Търсенето на “виновен” е много популярен приьом у нас. Обикновено строителят обяснява как проектантът в нещо е виновен. И колкото е по-голям обекта, толкова тази топка се подхвърля по-често мжду играчите. Диалогът съществува, но главно в по-камерните обекти. Не случайно е по-често срещано еднофамилна къща или интериор да са изпълнени прецизно. При обществените сгради нещата излизат извън контрол. Но главната причина е икономическа. Защо едно нещо трябва да се прави качествено, като може и дасе поспести някой лев?

Защо да се притесняваме, че сградите са с вид на торти – Наредба №5 е виновна, а ние не искаме да губим подпокривните етажи като РЗП? Защо да проектираме помещения с висока светла височина, като така ще загубим цял етаж? Реторични въпроси, чиито отговори са ясни. И тъжни. За съжаление това е част от един цял манталитет на нацията – не казвам, че няма виновни. Напротив – виновни сме всички, че не можем да се отърсим от “панелното” пост-социалистическо мислене.

Всеки – архитект, строител, изпълнител, инвеститор би могъл да сподели с нас своето мнение, а ние ще се постараем да го публикуваме. В продължението по темата ще представим мененията на строители, предприемачи, майстори и инвеститори.

арх. Жеко Тилев

арх Ева борисова, арх. Борис Борисов

арх  Павел Попов