Архитект и Инвеститор... или „Кой е по-по- най” ?!
арх. Ева Борисова, арх. Борис Борисов
"Борисови Борисов архитекти"
Кой е виновника за това, че в България няма нито една сграда, която с чисто сърце бихме подарили на Париж, или Лондон, без да ни е срам? /това, разбира се е риторичен въпрос!/ Този, който плаща парите, или този, който рисува фасадите; обществото, или архитекта? Едва ли може да се даде еднозначен отговор...
Архитектът, българин по рождение и бит, завършил образованието си в България е лице закърмено в неоромантичния дух на четиридесетте- харесва абстрактното изкуство, тайно обича да рисува, има познания по точните науки /малко математика, малко механика/, интересува се от класическа музика , често е повече хуманитарист, отколкото техничар. В Университета го програмират да се мисли за артист и поет.
Обикновените хора разговарят за коли, политика и спорт, той вижда навсякъде пропорции, членение и тектоника. До тук всичко звучи добре! След като се дипломира, обаче и го „грабне” практиката забравя всичко онова, на което са го учили и започва да прави онези сгради, които трябва да се строят евтино, а да се продават скъпо. Защото животът го кара да прави компромиси - всеки трябва да храни семейство. Може би такава архитектура заслужава онова общество, чиито учители стават дистрибутори, а лекарите карат таксита. А архитектите?
Както казва Вонегът те са като Спящата красавица, която търпеливо очаква и мечтае за единствения КЛИЕНТ /с главни букви/, който е достатъчно богат, щедър и изтънчен, за да им възложи проекта на живота им и те най-сетне да се превърнат в онези възвишени творци, каквито са по рождение... Дали онези, които не могат вече да го чакат не си отмъщават по единствения начин по който умеят?
Инвеститорът /Клиентът, Поръчителят, Обществото, наречете го както искате/ е онази активна сила, която дава възможностите, пък ти ако имаш акъл и талант направи каквото трябва. Много е важно, обаче чии мечти ще превръщаш в действителност. Понякога и най добрите правят компромиси с Етиката, в името на Естетиката. Да си спомним как Корбюзие предложил услугите си на правителството от Виши, само и само да може да практикува... Това, че притежаавш талант не означава, че непременно трябва да го използваш!
Поръчителят като физическо лице е човек натрупал пари и обиколил свят. Обикновено той е виждал на живо всички онези примери от историята, за които Архитекта е чел само в учебниците. Инвеститорът е бизнесмен и печели, а архитекта не е и работи, за да се храни. Поръчителят държи на думата си и изисква срокове, Архитекта е артист и винаги не му достига един ден, за да предаде Проекта. Архитекта е посредник и адвокат на Инвеститора - човека, който пази неговите интереси пред Строителя. Често е обвиняван, че се продава за 30 сребърника/разбирай-комисионни!/, в голяма част от случаите с право. Не, че комисионната е нещо лошо, понякога е по-сериозна от хонорара за проектиране, а често компенсира липсата му.
За Държавата като Поръчител е най-важно да бъдат изпълнени условията по ЗОП /Закона за Обществените Поръчки/ и да бъдат усвоени отпуснатите средства в срок. Нито един от емблематичните за София конкурси не беше реализиран!
Всъшност Архитекта трябва да открие своя Клиент, а Клиента своя Архитект. Трудно е наистина, трябва яко бачкане, но си заслужава да се продължава. В крайна сметка краставите магарета и през девет дола се надушват, нали? Ние познаваме няколко, които вече са се открили и очакваме в скоро време плодовете на общият им труд! Не е вярно, че няма добра архитектура, просто трябва да се научим да я откриваме, но това е тема на един съвсем друг разговор.