Пожароизвестителни системи за сигурност в къща

Инвестицията в превантивни мерки за пожаробезопасност, колкото и скъпа да е тя е за предпочитане, в сравнение с евентуалнтите щети.
14.11.2017
Румяна Бонева
13
противопожарни с-ми, пожар в къща, димни датчици, пожароизвестител, датчици
Автономните пожароизвестители в къщи и вили.
Източник: www.timexsys.com

Пожарът възниква и се разпространява за секунди. Разрастващата се стихия трудно може да се овладее, макар и с модерна пожарогасителна техника. Избухването на пожар често завършва не само с имуществени щети, но понякога и с фатален изход за обитателите на жилището. Поради това, инвестицията в превантивни мерки за пожаробезопасност, колкото и скъпа да е тя е за предпочитане, в сравнение с евентуалнтите щети.


Как възниква пожарът?
Пожарът е безконтролно разпространяващо се във времето и пространството горене, което се характеризира с отделяне на топлина, димни газове и пламъци. Огънят се поражда като резултат от химичното взаимодействие на горим материал с оксидант, който е изложен на по-висока от собствената си температура на запалване и запази способността си за бързо окисляване, докато предизвика верижна реакция. Нарастването на температурата в точката на реакцията може да продължи от няколко минути до няколко часа и да е съпроводено с отделяне на слаб дим и запалими газове. Локализирането и унищожаването на огнището в този стадии е най-ефективно и е свързано с минимални щети. Моментът на възпламеняване е съприкосновението на газовете с достатъчно нагорещена повърхност. За броени минути, температурата във вътрешността на помещението може да надхвърли 1000 С°. Противно на всеобщото вярване, жертвите загинали от задушаване са много повече от тези, покосени непосредствено от пламъците.

Своевременното сигнализиране за потенциална опасност от възникване на пожар би могло да възпре разпространението на пожара или да улесни потушаването му. Съществена роля за това изиграват пожароизвестителните системи, голяма част от които могат успешно да функционират не само в обществени обекти, но и в еднофамилни къщи.


Какво представляват пожароизвестителните системи?

Системите за ранно откриване на пожари се проектират с превантивна цел за ограничаване на пожарите и последствията от тях. Основната им функция е да сигнализират при пожар или наличие на предпоставки за възникване на пожар, с цел неговото предотвратяване или бързо потушаване. Правилното проектиране на една такава система е в основата на нейното надеждно фуннкциониране.
В хода на това, задължително следва да се отчетат следните фактори:
- Видът и предназначението на сградата
- Упражняваните дейности в сградата
- Разположение на входовете и изходите
- Разположение на отделните помещения
- Други фактори


Пожароизвестителната система съдържа три елемента – датчици (сензори), контролни панели и аларма (сигнализиращо, известяващо устройство – сирени, звънци, светлинни сигнализатори). В зависимост от принципа на действие, параметрите за контрол и комуникацията с контролния панел се различават няколко вида датчици.


Типове пожароизвестителни системи
Основните типове пожароизвестителни системи са конвенционални и адресируеми.


Конвенционални пожароизвестителни системи се изграждат посредством отделни кабелни линии. Всички присъединени устройства към конкретната линия се асоциират като съответна зона. Този тип системи откриват и алармират за пожара, без точно да се идентифицира неговото местонахождение. Подходящи са за по-малки обекти, в които възникналия пожар може лесно да се открие. Конвенционалните пожароизвестителни системи са с ограничено приложение в обществени и промишлени сгради, но осигуряват напълно задоволително ниво на защита за апартаменти и фамилни къщи.

При адресируемите системи всеки датчик има определен зададен адрес. Предназначени са за ранно откриване на пожар с определяне на точното място на неговото възникване по адреса на сработилия датчик. Приложими са предимно за обекти с по-големи мащаби, където е важно да се реагира бързо. Друго тяхно предимство е възможността за дефиниране на предалармено състояние.


Автономните пожароизвестители са най-масово използвани за самостоятелни сгради, вили и къщи. Разполагат с вградена батерия и/или са свързани директно към електрическата мрежа на сградата. Имат звукова и светлинна сигнализация. Работят напълно самостоятелно, в случай на евентуално прекъсване на електрозахранването. Състоят се от сензор и аларма, монтирани в специален корпус. Сензорите сработват при повишаване на температурата или концентрацията на дим в помещението над определени граници. В единия вариант датчиците може да отчитат само един от тези фактори, а в друг и двата. Наличието на светлинна и звукова аларма е причина за изтощаването на батерията, която трябва да се сменя съобразно конкретните предписания към пожароизвестителя.

Специфичното за този вид пожароизвестители е, че се монтират във всяко помещение на административни или офис сгради. Голяма част от моделите могат да се свържат един с друг, така че при активиране на аларма, в което и да е от помещенията се задействат всички останали пожароизвестители.
За самостоятелни сгради, като къщи и вили е препоръчително да се монтира външна сирена със светлинна и звукова сигнализация, което ще спомогне за по-лесно ориентиране по отношение центъра на опасността.


Оптично димни датчици – съществуват точкови, многоточкови и линейни датчици за дим. Най-масово разпространени са точковите датчици, които реагират при увеличаване на количеството дим на мястото, на което са монтирани. Обикновено се монтират на тавана и се активират в случай на прекомерна гъстота на дима. Поради това не са подходящи за помещения като кухни или такива, в които има голямо количество цигарен дим. Капацитетът на един точков датчик е помещение от 60 до 80 кв. Многоточковите контролират параметъра в непосредствена близост до няколко или множество фиксирани точки. Линейните датчици откриват възникналия пожар по продължение на непрекъсната линия.

Термични датчици –  реагират при промяна на температурата в помещението. Техен основен недостатък е, че се активират при значително високи температури, т.е когато пожарът вече е факт. Съществуват и разновидности, при които този проблем е решен, посредством въвеждане на втора станция за измерване на температурата извън вътрешността на корпуса.


Йонизационни датчици - реагират на изменения в йонизацията, в резултат на действието на продуктите на горене. Съществуват и пламъчни сензори, които реагират на електромагнитното излъчване на пламъка и тлеещия огън. Приложими са в зони, при които ранното локализиране на пожара е от основно значение. Специфичното при тях е, че се активират преди температурата в помещението да е достигнала стойностите, на които реагират термичните датчици.

Изисквания за надеждно функциониране
Надеждната работа на пожароизвестителните системи е свързана със спазването на определени изисквания.


- При жилищни сгради се препоръчва монтирането на пожароизвестители с датчици за дим във всички спални, всекидневни и в коридорите, водещи към тях. Най-подходящо е да бъдат монтирани в средата на тавана. Допуска се и стенен монтаж, при който пожароизвестителя трябва да се монтира на разстояние 10 – 30 см. от тавана.
- Монтажът не трябва да се извършва в близост до врати, климатици, аспиратори и вентилатори.
- При вътрешни стълби без врати, датчикът за дим се монтира в горния край, а при наличие на врата – в долния край на стълбището.
- За кухненски помещения на къщи и вили е удачно да се използват термичните датчици, като пожароизвестителя се монтира на разстояние най-малко 4,5 м. от готварската печка.
- В случай, че в дневната има камина, монтажът трябва де се извърши на разстояние не по-малко от 6 метра от съоръжението.


Важно условие е звуковият сигнал на устройството да е достатъчно силен, като самият бутон се порверява профилактично веднъж в месеца. Добре е да се употребяват алкални или литиеви батерии, заради по-дългия им екплоатационен срок.      

+5
Автор: Румяна Бонева
Закони Нормативна база Коментари