Немско - австрийски класицизъм

Виенският класицизъм оказва изключително силно влияние върху стилистиката на интериора в края XIX и началото на XX век: ар нуво, сецисион, нео бидермайер, арт деко, движението баухаус и много други иновации в архитектурата и дизайна завладяват дизайнери и архитекти, които, потопени в духа на времето, създават истински произведения на изкуството.
06.10.2008
Невена Попкирова
76
стари вещи, мебели Тонет, БИДЕРМАЙЕР, ТOНЕТ, интериорен стил

• БИДЕРМАЙЕР




Може да се каже, че бидермайер е явление в немско-австрийската култура, получило широко разпространение в цяла Европа, което ни позволява да го наречем общоевропейски феномен.

Исторически погледнато, след победата над Наполеон Бонапарт Виена иззема функциите на постоянно размирния Париж като европейска културна столица. Устремното развитие на икономиката води до създаването на средна класа, която се нуждае от функционалност и опростеност в интериора. Еснафските среди успяват да създадат свой собствен елитарен стил, който залива Европа със своята простота и практичност.

Бидермайер по своята същност представлява стил в буржоазното изкуство, който съответства на представите за уютно и комфортно жилище. По-късно думата „бидермайер” („храбрият господин Майер”) става синоним на дребната буржоазия. Обхваща периода от 1814–1850 г. и се разпространява предимно в Германия и Австрия, също в Дания, Англия, Русия.


          

Стилът бидермайер е само интериорен стил и се свързва с грижливо устройване на практичен жилищен интериор и характерна за мебелите функционалност, добро качество, дълготрайност и техническо съвършенство. Те са опростени като форма и красотата им се дължи на явното удобство, добрите пропорции, хубавата дървесина, съчетани с качествени мебелни тъкани и безукорно изпълнение. Всяка мебел има конкретно предназначение и точно определено място. Използват се череша, круша, орех, топола, ясен, липа, явор, бреза, както и екзотични африкански дървесини. С особено внимание се ползват бледите и сребристи цветове.

 

От аристократичния ампир този стил е наследил лаконизма и основните принципи на конструкциите. Простотата, удобството и безупречната дърводелска работа са смятани за най-важните качества на мебелите. В мебелните конструкции се появяват плавни огънати линии. Ярките разцветки с флорални мотиви, използвани за тапицерии и пердета, компенсират семплите форми.

Виенската интерпретация на класицизма напълно освобождава мебелите от сложните архитектурни конструкции, съдържащи сложни дърворезби, интарзии и натруфеност. Виенските майстори се прекланят пред простата, но изящна красота на цветовите нюанси на дървото. Самите мебели се изработват от евтина дървесина, която се фурнирова и полира до съвършенство. Така естественият фурнир придава на мебелите блясък и качество, които всеки гражданин със среден доход би могъл да си позволи.



Второто важно нещо, възникнало по времето на стила бидермайер, е олекотяване на конструкцията на мебелите, което ги прави подходящи за новия тип интериор.

Репликирането е по-скоро към английския стил от епохата на регенството, отколкото към френския ампир.

За разлика от френските широки махагонови повърхности при бидермайер те се превръщат в изобразително поле подобно на британската преработка на френския стил ампир. Преобладават екзотични дървесини с характерен рисунък и светли тонове, сатенен блясък и естествени особености: птичи явор, амбойна, американски клен и байцван европейски клен. Това е периодът на огледално полираните мебелни повърхности, като за целта се използва шеллак –
люспи, разтварящи се в алкохол. Изключително широко се използва махагонът, полиран до блясък, с бронзови оттенъци. Интарзиите се използват по-пестеливо или въобще отсъстват, като изискаността на мебелите се дължи не толкова на скъпата дървесина, колкото на атрактивните покрития. Фурнироването става предпочитана техника.



Въведената конструнтивна простота позволява фурнироването на детайлите, които са плоски и с големи повърхности. Това важи не само за столовете, но и за креслата, традиционно изпълнявани от масивна дървесина. Детайлите имат квадратно сечение и могат лесно да се фурнироват.

Бидермайер действително съответства на вкуса на немската и австрийска буржоазия, но реално интериорът се разпространява в дворците на висшето общество, което в този период е обхванато от желание за практичност и умереност.

Стилът по никакъв начин не е продължение на ампир, а по-скоро развитие на класицизма в немски вариант. Повечето майстори от тази епоха остават анонимни и може да се каже, че единствената звезда е Йозеф Данхаузер (1780-1829), който основава фабрика във Виена през 1804 г.

• ТOНЕТ




През 1840 г. в противовес на класическата сдържаност се появяват неорококо мебели, които са приети възтрожено в австрийската столица. Обръщането към рококо елементите в съчетание с новите технологии води до фината им стилизация, като тежките и кичозни елементи са заменени с изящно обработена дървесина без интарзии и сребърно байцване.

Точно тогава започва да развива дейност великият новатор – Михаел Тонет (1796-1871). Вече пет поколения от знаменитата фамилия ръководят фирма със седалище в германския град Франкенберг. Богатата история и двувековната традиция са базата, върху която е изградено едно от най-модерните производства в Европа, радващо своите клиенти и почитатели с елигантни и стилни мебели.



Основоположникът на фирмата започва своята професионална кариера като наемен работник в малка дърводелска работилница и през 1819 г. става неин собственик, след което следва прерастването от занаятчийство към индустриално производство. През 1930 г. Тонет провежда първите си експерименти за внедряване на модерната за времето си технология за производство на огънати детайли от масивна дървесина.



Новите мебели успяват да завладеят не само виенските кафенета, но и някои аристократически дворци. Стол №14 е първото изделие в историята на мебелния бранш, което се произвежда серийно. Той е истинска иновация, която бележи началото на нова ера в дизайна и производството на мебели – лек, функционален, лесен за монтаж и демонтаж, удобен за транспортиране и за всякакъв вид дейност.


 

 

 

 

 

 

 

Столовете тонет са преломен момент в историята на мебелите. За първи път столът не се възприема като разкошен предмет, а просто за сядане. Евтиният и практичен стол на Михаел Тонет завладява световните пазари, стигайки до други континенти. Както при книгите има бестселъри, може да се каже, че тонет са лонгселърите в мебелната индустрия. Тук трябва да отбележим и приноса на Тонет към съвременната тръбна мебел, която завладя интериора на модерния човек.

Простата идея за олекотени мебели от извит парен бук се пренася върху съвременните технологии за производство на метални елементи, следващи обаятелните исторически и вивки на прословутия стол №14, който и днес се произвежда в оригиналната си версия.

Традицията и новаторската страст – това са двете характерни черти, които отличават фирмената философия. Понятието „култура на седене” не е абстрактно словосъчетание, а лайтмотив в дейността на Тонет.



Основен е стремежът към дълготрайност и удобство, което се съчетава с един изключително изчистен дизайн. Ясният език на формите прави тези мебели едновременно уникални и универсални. Може да се каже, че мебелите на Тонет принадлежат към класическата традиция – точна симетрична композиция, позната типология, привични пропорции. Тонет е новатор в технологията на производсто, не във формата на мебелите – дървесината, обикновено бук, се размеква посредством заливане с вряла вода в металически форми, а след изсушаването приема нейната форма. Декоративните възможности на този метод са неизчерпаеми, а практичността е безпрецедентна – мебелите са ефектни, изключително стабилни и стават за масово производство, което води до изключително приемливи цени.



През българското Възраждане и особено след Освобождението виенските мебели стават неизменна част от интериора на българските градски жилища. Българската промишленост попива всички добри иновации, идващи най-вече от Германия и Австрия, и започва да произвежда мебели тип тонет.


Стиловете ар нуво и сецесион завладяват българския интериор, като се привнасят и леки етнос намеци, близки до българският кънтри стил. Именно през този период започва същинската история на българското мебелопроизводство.


Виенският класицизъм оказва изключително силно влияние върху стилистиката на интериора в края XIX и началото на XX век: ар нуво, сецисион, нео бидермайер, арт деко, движението баухаус и много други иновации в архитектурата и дизайна завладяват дизайнери и архитекти, които, потопени в духа на времето, създават истински произведения на изкуството.

Автор: Невена Попкирова
Закони Нормативна база Коментари