Изборът на картина е като влюбване

Визитка:  
Антония Дуенде е част от берлинските артистични кръгове още от 80-те години, заедно със съпруга си – французинът – фотограф Жорж Ру от дълги години живеят в Западната част на Берлин около култовата "Ку'дам". 

Антония Дуенде е завършила специалност живопис на ВИИИ „Н.Павлович” - София през 1984 г. Специализира „Изкуство в контекст” във Висшия институт по изкуствата - Берлин от 1990 до 1995 г. със стипендия на фондация „Хайнрих Бьол”. Живее и работи в Берлин като художник на свободна практика. Тя е хоноруван преподавател в Университета по изкуства – Берлин и ръководител на уъркшопи по изобразително изкуство в Германия, Франция, Тайланд, Полша, Испания, България и Индия. Последната й изложба „Глаголически следи” бе на 30 октомври 2014 г. в  Българския културен институт „ Дом Витгенщайн”- Виена по повод Деня на народните будители .

Г-жо Дуенде, разкаже ми за първите си картини, посветени на глаголицата и настроението, което те носеха?
Тези картини бяха посветени на славянската азбука глаголица и замислени като съвременни икони- всяка от тях изобразяваше един глаголически писмен знак като израз на духовно послание. Всички знаем, че глаголицата е сакрална писменост, създадена от св. Константин Кирил философ през 9-и в. за християнизиране на славяните. Но подтикът за тези картини бе един малко известен азбучен акростих на св. Кирил, посветен на Св. Троица, при който всеки стих започва с поредната буква от азбуката. Така всяка буква получава образ, а първата дума от стиха се превръща в нейно име. Ето стиха за буквата К (Како):  Какво зло ви сторих, люде безрассадни..

С моята картина се опитах да пресъздам буквата К като светлина, зачернена с катран и проблясваща зад чернилката…А първата буква А ( Аз): „Аз съм светлина…” изградих кто светеща инсталация. Този цикъл картини и инсталации бе представен в катедралата „Берлинер Дом” (Berliner Dom), в рамките на стогодишния й юбилей през 2005/06 г.

Над какво работите в момента?
През последните години, както видяхте на изложбата в Дом „Витгенщайн” във Виена включвам в картините си техниката frottage (снемане на следи от релефни повърхности чрез притриване). Досега използах най-вече исторически надписи от различни култури, в момента експериментирам все повече и със съвременни знакови и символни системи. Забелязвам, че напоследък все повече ме привличат контрастите, драматичното, неочакваните обрати – преди търсех повече хармонията, равновесието…

Духът на Коледата как променя темпа ви на работа?
Коледа е време на равносметка – какво си направил през годината, какво би направил през следващата…А има и много и различни поводи за срещи с колеги, с приятели. Общуването и обменът на идеи за бъдещи проекти също е част от работата на един художник. 

Как изглежда домът на една художничка и на един фотограф?
Всеки от нас си е устроил работна стая, в която да се чувства свободен в собствения си „артистичен ред”, а холът, спалнята, дори банята и коридорите са превърнати в галерия – освен нашите творби са експонирани и много картини, графики, рисунки, калиграфии на автори от Европа, Азия и Латинска Америка- така се чувстваме най-уютно

Кое от духа на българския дом сте запазили по неподражаем начин? 
Подправките. Всяка година си подновяваме и допълваме набора от български подправки. И разбира се, голямата библиотека, събирана през годините във Франция, България и Германия.

Ако има ли такова понятие берлински дом, как  бихте го описали? 
Повечето берлински домове са силно повлияни от духа на космополитизма (на мултикултури)- тук живеят хора от различни културни среди, има и много смесени бракове и това, естествено се отразява на атмосферата в дома.

Живеете с французин в космополитния Берлин, как бихте описали галериите и предлагането на изкуство?
Културният живот в Берлин е много динамичен – непрекъснато се появяват нови арт-пространства, а други се закриват. Освен големите музеи, концертни зали и реномирани галерии в центъра, Берлин се слави и с децентрализирания си културен живот – всеки квартал има своя артистична атмосфера, а някои организират и собствен арт-фестивал, който привлича публика от целия град и много туристи. Най-известен и наложил се през годините е фестивалът „ 48 часа  Нойкьолн"( Neukoelln). И действително – вече 16 години за един уикенд целият квартал се превръща в сцена и галерия – с над 300 адреси- с най-невероятни артистични събития, повечето от които интердисциплинарни и с включване на публиката. А от средата на септември до Коледните празници всеки квартл организира свой уикенд на отворените ателиета – така контактът с изкуството става много по-интимен.
Естествено, културен магнит е и ежегодната „Дълга нощ на музеите”, която както знаем тръгна по света именно от Берлин…

Дайте съвети за рамките и картините, за избора на картина, за осветлението,... изобщо, за културното пространство у дома.
Трудно мога да дам универсален съвет, но е важно рамката да не доминира над картината, а да я подържа. Аз лично предпочитам за живопис рамки от естествено дърво. А изборът на картина е нещо много лично- като влюбване! Важно е във всеки дом да влезе „живо изкуство” – оригинал, който да излъчва топлината на автентично преживяното и споделеното.