Засаждане на люляк - изкуството за създаване на красота и аромат

Люлякът е едно от най-красивите пролетни растения. С нежните си лилави цветове и уникално благоухание успява да се отличи сред цъфтящата природа. Това е многогодишен храст или дърво от семейство Oleaceae.  Той е любим за родните дворове, както и за обществените пространства заради яркостта си и прелестния аромат.

За него има много легенди.
Една от тях е, че Богородица поседнала и заспала под него. Като се събудила, го благословила с кичести цветове. Затова често люляка цъфти в дните около Великден. Лaтинcĸoтo название нa люляĸa е Cиpингa - името на ĸpacивa нимфa, в ĸoятo ce влюбил Πaн. Когато ce oпитaл дa я зaгoвopи,  тя избягaлa. Куцият бог хукнал дa  я пpecлeдвa  и за дa ce cпacи, тя ce пpeвъpнaлa в лилaв xpacт. Друго предание гласи, че богинята на цветята Флора отишла да събуди слънцето. Разпръсквала по земята различни цветя и цветове, а като стигнала до Персия, извадила от кошницата си лилави цветове. Така се появил люляка.

Източник: Pixabay.com, © Andreas 

Той се смята за магическо и окултно цвете. Има видове, които се ползват в кулинарията за приготвяне на сладка, сиропи, сладолед, чай, плодова салата, декорации на ястия, вино, ликьор и други. Същевременно е и медицинско растение, като от него се произвеждат лекарства и хранителни добавки (при кожни проблеми - обриви, слънчеви изгаряния и др., стомашно-чревни,простудни заболявания и треска, за понижаване на температура, при афти в устата, като тонизиращо средство, за борба с гъбни и бактериални инфекции).

Смята се, ле люляка произхожда от Персия, но е широко разпространен в Европа и Азия. Цъфти през май, но понякога цъфтежа му продължава при влажно време и до юли.
 

Източник: Pixabay.com, © Uta E.

Създадени са различни видове и сортове - бял, розов, небесносин, виолетов, пурпурен, с големи цветове, обикновени или многокичести. Затова много стопани искат да го засадят в градината си.
 

Източник: Pixabay.com, © Karsten Paulick 
 

Засаждането обикновено е през есента.
За целта първо трябва да се подбере добре осветено място в двора. Понася и шарена сянка, но не и пълна засенчване. Почвата трябва да е добре пропусклива, да не задържа влага, богата на хранителни вещества и рохкава. Особено подходящи са черноземните и пясъчливо-глинестите почви, наторени с органични и минерални торове / рН 6-7/. Растението предпочита неутрални пред слабо алкални почви. Ако искате да имате повече дръвчета, разстоянието между тях трябва да е минимум 1,5 м. или до 5 м.

Тъй като има различни варианти за засаждане на люляк – от резници или от разсад, изберете най-подходящия вариант. Ако ползвате разсад, е добре да се изкопае дупка, с по-голям диаметър от него. За да се даде силен старт на растението, в нея може да се постави угнила оборска тор, но смесена с пръст. Разбира се началната поливка е задължителна.

Източник: Pixabay.com, © jjFeliz
 

Люлякът се размножава лесно с издънки.
За производство на резници най-доброто време е началото на разпускането на последните двойки листа на младите прирасти. Индикатор е връхната пъпка - тя започва да покафенява и растежът на филиза завършва. Когато последната двойка листа напълно се разтвори, можете да вземете резници и от горната част на филиза. Обикновено тези периоди съвпадат с началото или края на цъфтежа. Резниците се поставят в стимулатор на коренообразуването за около денонощие.

После се засаждат в смес от торф и промит речен пясък на дълбочина 1-2 см.  Разстоянието между резниците трябва да е 5-7 см. Вкореняването на резниците трябва да бъде на закрито място или в оранжерия. За тях трябва да се полагат системни грижи, сред които е  навлажняване с вода поне 3 пъти дневно в началото. Вкореняването на резниците е дълъг процес. Растенията може да бъдат засадени в градината чак наесен, често през септември.

Източник: Pixabay.com, © congerdesign

Разбира се, за новозасаденото растение изисква редовно поливане. Грижите за люляка включват редовни резитби, подхранване и обработка около стъблата. Резитбата се извършва на пролет, преди началото на сокодвижението. Режат се слабите, вътрешните, счупените, кръстосаните филизи и прецъфтелите кичури. Подхранването трябва да е с фосфорни, калиеви и азотни торове. Налага се редовно прекопаване, защото кореновата система на дървото се развива повърхностно. Обаче като достигне зрялост, през пролетта люляка ще се отплати за грижите с красиви лилави цветове и разкошен аромат.