Домашното компостиране в лесни стъпки

Компостирането е процес на разграждане на органичните отпадъци в присъствие на кислород, при който се получава еднороден кафеникаво-черен ронлив материал подходящ за наторяване на земеделските култури и за възстановяване на почвеното плодородие.
08.06.2021
Лилия Лозанова
676
градина, компостиране, компостер, домашно компостиране
Пластмасов компостер
Източник: www.mr-bricolage.bg

Компостирането е метод от типа „три в едно”, тъй като с него се постигат поне три положителни резултата. В домашния условия чрез него се осигурява екологичен начин за оползотворяване на биоразградимите отпадъци - градински и част от битовите. Чрез него се намаляват емисиите и разходите на домакинството за тяхното транспортиране. От трета страна се осигурява хранителен субстрат за наторяване на растенията в градината – декоративна растителност, зеленчуци, овошкии др.

Почти две трети от отпадъците, генерирани в домовете, се състоят от органични компоненти (цветя, стари плодове и зеленчуци, утайки от кафе, пакетчета от чай, черупки от яйца, слама, стърготини, сено, тревни изрезки, дървени вейки и др.), които се разграждат по естествен път. Компостирането е процес на разграждане на органичните отпадъци в присъствие на кислород, при който се получава еднороден кафеникаво-черен ронлив материал, подходящ за наторяване на земеделските култури и за възстановяване на почвеното плодородие.



Основните условия за компостиране са кислород, влажност 40-70%, като повишаването ѝ води до ускоряване на процеса. Важна роля играят различни видове микроорганизми, действащи в аеробна среда: бактерии, гъбички, актиномицети, водорасли, протозои. Те присъстват естествено в органичната част на битовите отпадъци или могат да се добавят.

Важен фактор е температурата, като 50-60 градуса е най-подходяща. Високите градуси унищожават патогенните микроорганизми и плевелните семена. Намаляването ѝ обаче, е сигнал, че трябва да се добави въздух чрез разбъркване на компостната маса. За процеса са важни и съотношението между въглерод и азот, размера на частиците (надробения материал), киселинността на средата и др.                    Източник: www.meva-bg.com

Какви отпадъци се компостират и по какъв начин?
Отпадъците, които подлежат на компостиране се разделят на хранителни отпадъци, “зелени” (съдържащи азот (N) и “кафяви” (съдържащи въглерод (C). Зелените са тези, които са свежи и влажни, а кафявите са сухи и съдържат повече въглерод. За да се получи качествен компост е необходимо “зелените” и ”кафявите” отпадъци да се смесят и да бъдат в съотношение C:N = 30:1 или на 4 части  въглерод добавяме 1 част  азот.

Тъй като “зелените” отпадъци се разграждат бързо, а “кафявите” бавно, процесът на компостиране се забавя, когато няма достатъчно “зелени” отпадъци. Когато количеството им се увеличи много в сравнение с “кафявите”, се увеличава образувания амоняк - газ с неприятна миризма.

За да се ускори процесът на компостиране, използваните кухненски и градински отпадъци е добре да се смачкат, смелят, настържат или нацепят. Размерът на частиците е един от основните фактори, които влияят върху процеса.

 
Източник: www.bauhaus.bg

Компостирането протича в две фази:
Първата започва веднага след като материалът се смеси и натрупа на купчинка или се поставят в компостер. Активират се аеробните микроорганизми, които консумират кислород, освобождават въглероден двуокис и произвеждат енергия. Още през първите 12-48 часа температурата на суровината може да се повиши до 55-60 градуса.  За да се контролират градусите, е необходимо да се преобръща компостната купчина. Така материалът се охлажда и се снабдява с кислород. Но най-важното е, че когато температурата се поддържа в тези граници, микроорганизмите работят спокойно. Тази фаза може да трае няколко седмици. Накрая на първата фаза вече се получава пресен компост.

При втората фаза температурата стига до 40-45 градуса и започва да спада прогресивно, като достига до стойности на стайната температура. Продължителността й може да е няколко месеца. В края ѝ се получава стабилизиран, т.е. узрял компост.


Пластмасови компостери   Източник: www.artyar.ru

Стъпки за домашно компостиране
Най-лестният начин за компостиране е като се направи купчинка в единия край на градината. Мястото трябва да е сухо и равно, да не е изложено на пряка слънчева светлина или на течение. После се отделя горния слой почва, разкопава се и мястото се навлажнява.


Купчината компост се прави на слоеве, което предполага добра смес от материали и равномерно разпределение на влагата на всяко ниво. Затова никога не смесвайте всички отпадъци наведнъж, а постепенно на слоеве, стъпка по стъпка.


Първата стъпка е да съберете достатъчно материал за създаването на един кубичен метър - купчина. Материалът трябва да е в правилната пропорция в съотношение 30:1 въглерод към азот. Надробете всички груби материали, за да имате повече място. Започнете купчината с 10-15 см. слой от слама, хартия, листа или дървени стърготини. Това е „постелка” от материали с високо съдържание на въглерод.


Градински компостер      Източник: www.e-shop-bg.eu

Втората стъпка е да се добави 10-15-см слой от оборски тор, прясно окосена трева, обелки от зеленчуци и плодове, утайки от кафе, пакетчета от чай, свежо сено. Той е съставен от домашни боклуци с високо азотно съдържание. Прибавете 5-6 см. кухненски отпадъци. Следва тънък слой почва или дървени стърготини, листа, или стар компост, за да се предотврати появата на лоши миризми.

Ако са използвани плътни материали като тор или мокри листа, трябва да поставите дървени стърготини, слама или друг сух, обемист материал за подобряване на шупливостта.

Третата стъпка включва разбъркване на слоевете, богати на азот и въглерод. Това е важно за доставянето на необходимия кислород. Ако се спазват необходимите условия компостирането може да протече до 3-4 месеца. Обаче без наблюдение и разбъркване, необходимото време ще е 1 година.

Четвъртата стъпка е важна - периодично добавяне на вода. За да се получи качествен компост, е необходимо купчината да се поддържа влажна. Компостната купчина трябва да е направена така, че да отвежда валежите. Това е много лесно - просто трябва да е със заоблен връх, което помага и за задържане на топлината. През горещите летни дни и през дъждовните е добре купчината да се покрива с непропусклив материал. Направете тест за измерване на съдържанието на влага в компоста, като вземете част от него в ръка и стиснете с длани. Ако влажността е оптимална, при стискане трябва да паднат няколко капки. Ако е суха, просто добавете малко вода.


Източник: www.mr-bricolage.bg

Петата стъпка е продължителна - редуване на още слоеве, докато завършите купчината или запълните съда, в който компостирате. Препоръчителните размери на купчината трябва да са 1.2 м ширина, 1.2 м височина и 1.2 м дължина.

В домакинствата най-често се използват компостери, тъй като е по-удобно, по-бързо и по-хигиенично. По-лесно е регулирането на температурата, влагата и притока на кислород и елиминира лошата миризма.

Всеки може да сам да си направи  такова съоръжение от налични материали в дома. Подходящи съдове са обикновен дървен сандък, кошер за пчели, стар варел, съоръжения от телена мрежа. Той може да бъде изграден от рециклирана пластмаса или от повредени дървени палети. Те се поставят направо на земята и на сенчесто място.

На дъното на компостера се поставят дървени клони, за да се осигури достъп на въздух. След това се нареждат последователно “зелени “ и “кафяви” материали и хранителни отпадъци. След като се зареди компостера, материалът трябва да се разбърква и да се овлажнява периодично. Не трябва да се натрупват големи количества от едни и същи отпадъци. Компостът не трябва да е нито много влажен, нито много сух. Ако е прекалено сух, са необходими още “зелени” материали или вода. Ако е прекалено мокър, се поставят “кафяви” материали и се объркват.

За компостирането на есенните листа е достатъчно обикновено съоръжение от мрежа. Добре е листата да се намокрят добре, когато се поставят в съда. Полученият субстрат  помага за подобряване на физическата структура на почвата и повишаване на нейното плодородие. Той може да се използва като мулч. Мулчът е органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага около стъблата на растенията като покривен слой.  Потиска развитието на плевели и спомага за задържането на влагата. При заораване, може да се разпръсне над ливадата или над семената, да се постави в саксиите за цветя.

Многобройните приложения на компоста в домашни условия ще затвърди убеждението Ви, че с този полезен продукт сте свършили поне три важни дейности. Оползотворили сте органични отпадъци, наторили сте градински и саксийни растения и сте обогатили почвата в двора си.

 

Автор: Лилия Лозанова
Закони Нормативна база Коментари