Деца на пролетта

От всички цветя на пролетта кокичето е най-смело и сякаш повежда всички останали в последната битка със зимата.
12.01.2008
Петя Павлова
80
озеленяване, градина, кокичета, зюмбюл

Коледните и новогодишни празници вече отминаха, а с тях може би и невероятното ни настроение и еуфория. Сега все по-осезаемо усещаме властващите мрачни зимни дни, които ни потискат и засилват нуждата ни от цветност в живота. По това време на годината няма как мислите ни да не ни тласкат към първите нежни и в същото време смели пролетни цветя. Да, те имат силата да ни заредят с живот и да ни отскубнат от студената прегръдка на зимата, защото са деца на пролетта. Затова побързайте и си засадете кокичета, минзухари или зюмбюли, за да озарите дома си и да почувствате топлината на пролетния уют.

От всички цветя на пролетта кокичето е най-смело и сякаш повежда всички останали в последната битка със зимата. За него се пеят песни /”Вечер го Мара полива, сутрин го Иван обира”/, разказват се приказки, пише се поезия и се носят легенди. Една от тях разказва, че при изгонването на Адам и Ева от Рая завалял сняг. На Ева и станало много тъжно и мрачно и заплакала. Тогава, за да я стоплят, няколко снежинки се превърнали в цветя. Така те прогонили тъгата, пробудили надеждата и тя отново повярвала в щастието.



Кокичетата са род от сем. Amaryllis, състоящо се от малки луковични растения. Родом от Средиземноморието те могат да бъдат открити в планинските гори на Турция и по цяла Европа. Те не се плашат от ниски температури и се отглеждат масово в дворове, пред жилищни блокове и паркове. По-рядко в саксии и сандъчета, но все пак са подходящи и за тях. Кокичетата са невероятно мили и красиви, засадени в моравата с райграс или под дървета и храсти. За да изглеждат добре, ги засаждайте на групи от поне по 25. Те предпочитат лека градинска почва и слънчево изложение, но виреят добре и на полусянка. Може да им е трудно да се захванат в градината на съвсем ново място, но ако успеят, може да образуват цяла гъста колония.



Започне ли кокичето да цъфти, ще ви радва от януари до март. За по-продължителен цъфтеж може да му помогнете, като засявате луковиците в интервал през няколко дни. Веднъж засадени, те не се вадят няколко години. Времето за сеитба е септември-октомври, но ако сте изпуснали този срок, може да го направите и сега. След като прецъфти, не режете листата, а ги оставете да израснат и пожълтеят. През това време се храни луковицата, за да може през новия сезон отново да ви зарадва със здрави и едри цветове.



Друг съюзник на бялата лястовица сред цветята е зюмбюлът. Толкова много цвят и аромат има в това цвете, то буквално прелива от тях. Наречено е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология. Растението е луковично. Листата са събрани в основата с дължина до 20 см. Цялостното стебло завършва с гроздовидно съцветие. Естественият му вид е със сини цветове до 10 в съцветие. Днес са създадени много културни форми, при които са изменени височината, броят на цветчетата в съцветието, формата на цвета, багрите са най-различни: червено, жълто, оранжево, бяло, виолетово, синьо, розово.

Като едно типично пролетно цвете то не се страхува от студа, но това не значи, че не му е по-приятно на пряко слънчево огряване. По отношение на почвата можем да кажем, че му се нрави отцедлива лека почва, дълбоко обработена и торена с угнил животински тор. При тежка и влажна почва е почти сигурно, че луковицата ще загние. Поливайте го редовно, а когато е в период на вегетация, съхранявайте луковиците в сух торф. Ако ще засаждате този красавец в градината, изберете не огромни, а средни луковици /зюмбюли за лехи/. Техните цветоносни стебла са по-издръжливи на капризите на времето. Засаждат се през есента. Ако пък ще си ги отглеждате в саксия или сандъчета, може да ги засадите в началото на февруари. Идеалният съд трябва да е дълбок поне 20 см, а най-добре 30 см. Използвайте обикновена градинска почва, смесена с малко торф или тор. На дъното задължително се прави дренаж. В най-общи линии луковиците трябва да са на дълбочина два пъти по-голяма от техния размер. Ако поставите няколко в един съд, то непременно да бъдат на разстояние два пъти по-голямо от диаметъра им. След това поливайте. Има и още един начин, който е малко несигурен. Луковиците се топят съвсем леко във вода и се чака появата на пъпки. Щом такива се покажат, трябва веднага да се садят в пръст.

 

Ако сте по-авантюристични, може да пробвате да си отгледате зюмбюл в съд с вода, например ваза. Съдът обаче трябва да е стъклен. Необходимо е да се подменя водата на всеки 15-20 дни, а за да не загният корените, се слагат късчета дървени въглища. До образуване на корените луковицата се държи на тъмно, след това – на прозореца.

 

Автор: Петя Павлова
Закони Нормативна база Коментари