“ДЕТСТВО МОЕ... реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно...”

(Размисли на една ландшафна архитектка)
Ланд. арх. Ева Борисова

Нима има нещо по-хубаво на този свят от звънкия детски смях, от живия, леко съсредоточен поглед, вечно питащ, търсещ своето парченце любов?

Тъй “искрени, истински, мислещи само на глас”, децата са нашата сила и вяра, нашите мощни криле на вдъхновението, за които няма невъзможни неща и затворени пространства. Обикновено през почивните дни, въоръжени с голяма доза търпение, ги повеждаме по задължителния маршрут - “Макдоналдс”, “Патиланци” и обратно - с много балони, сладолед и люлки. А обикновено ежедневната ситуация е тривиална. Уморени и изнервени, с надежда за минута спокойствие, често ги отпращаме с думите: “Поиграй си навън?!”

Тук специалистът ще запита: - “А къде е това навън? Имате ли кът, място в двора, където детето да играе и да задържи вниманието си за повече от час?” Но вие лесно ще го оборите с думите: “ Не мога да си позволя детски кът в собствената си градина. Какво ще ги правя всички тези съоръжения след година, когато моето дете порасне?” Имате право - не е разумно да задръстите двора си с примамливите големи “играчки”, които в изобилие се предлагат на пазара. Те изискват голямо пространство и са по-подходящи за обществените градини и паркове, където многото деца им вдъхват живот.

Темата за детските площадки и игрови комплекси е всеобхватна и ангажира вниманието на множество специалисти. Но когато говорим за възможностите на частния двор, много от общотеоритичните на детската игра не са нито приложими, нито необходими. Достатъчно е да се съчетаят малко фантазия и много любов, за да грейнат във вашата градина детски усмивки. “...Имаме си кончета от върбови клончета... имаме си пушки на папура дръжки...”

Водата – силен, неустоим магнит за детските очи. Независимо дали ще шляпат невинно в локвите, ще пускат лодки или ще имитират рибите. Имате възможност още при самото изграждане на вашия басейн да помислите за детска зона. По този начин играта ще бъде на безопасна дълбочина и винаги ще ви е “под око”. За водно огледало с лилии може малко да се поспори, доколко е удачно да го имате, ако детето ви е още малко. Красиво е, но преценете сами, като вземете предвид опасната дълбочина, която изискват лилиите, за да се развиват (1,5 - 2,0 м), гъстата плетеница от стъбла и в повечето случаи заблатената вода.


  

Можете малко да успокоите страстите на малчовците, ако им осигурите малко пясък и естествено пълен комплект от кофички и лопатки. Пясъчникът е малка тренировка за пясъчните замъци на морето. Размерът му няма такова значение, каквото има мястото, което трябва да е под острия ви взор. Пясъкът не трябва да бъде строителен, а ситен и пречистен. Изисква се направата на дренаж, дълбочина на пясъчника около 30 см и облицовка, която да е в тон с останалите
архитектурни елементи в двора.

Един ден, когато пясъчникът стане непотребен, вие можете да го облагородите с представители на рода Кактус и да получите екстравагантен кът на тропическата флора. За люлките възрастови ограничения няма. На старата круша или на метална стойка винаги можете да отделите някое кътче, подходящо за нея. За по-голямо удоволствие е добре наоколо да няма визуални прегради и бодливи рози.


  

Една открита поляна, топка и повече издръжливост от ваша страна са напълно достатъчни за любимия футбол. Тук специалистът напомня за по-голямо удобство при играта да се подбере тревна смеска с висока устойчивост на утъпкване и мека за падане.

Един лабиринт е идеален за игра на криеница и дори за игра, развиваща ориентацията. Достатъчно е да го загатнем с няколко редици от ниски и високи храсти, които търпят подкастряне – вечнозелен японски чашкодрян, лавровишня или опадлив лигуструм /птиче грозде/. Специалистът предупреждава за сериозната ежегодна поддръжка, която лабиринтът изисква, за да добие величествен вид.

Част от безопасната игра, имайки предвид безграничното любопитство на децата, е правилният подбор на растителността във вашия двор. Въпросът не опира само до бодливите храсти и дървета, щетата от които може да е неприятен спомен. Става дума за растения, чиито листа, плодове, семена, цветове в повече или по-малка степен са отровни. Имате избор – или да ги изкорените от градината си, или да ги направите недостъпни. Например много примамливи на пръв поглед са червените плодчета на вечнозелените храсти – тис и илекс /джел/. Но те са опасни не само при поглъщане, а и при допир. Цветният храст хортензия, колкото и да е красив заплашва с отровните си при поглъщане цветни пъпки и листа. Семената и шушулките на ефектното увивно растение глициния /вистария/ също са силно токсични при поглъщане, а семената на ипомеята предизвикват психични реакции. Внимавайте и с луковиците на пролетните цветя – нарцис,
лале и зюмбюл.

Растителността може да участва в играта или да бъде просто фон. Тя може да отделя, но да не закрива, да засенчва от горещото слънце и да спира силните ветрове. Тези нейни качества са приоритетни при изграждането на детските кътове. За да бъде вашата градина не само красива, но и уютна и безопасна за децата, аранжирайте с помощта на специалист.


   

Децата обичат да се катерят, бягат и крият на воля. Тези така наречени подвижни игри са важни за тяхното физическо укрепване и здраве. Но те не са достатъчни и всеки родител е длъжен да положи грижи за емоционалното и умствено развитие на своето дете. Рисуването и моделирането са част от тези игри, развиващи усет за красивото и естетичното, чувство за цветове и багри.

За да канализирате детския интерес трябва да направите света достъпен и разбираем за децата. Опознаването на флората и фауната и грижата за тяхното опазване се възпитава от най-ранна възраст.

Например, съвестното поставяне на къщичка за птици, ще провокира безброй въпроси от страна на малкия любопитко: “Какви птици ще дойдат? Какво обичат да ядат? Защо толкова високо е къщичката? Кои птици отлитат на юг?” Едва ли книжка с картинки ще грабне детето толкова бързо, колкото демонстрацията на живо. Съвсем неусетно малчуганът ще преживее периодите на интерес към къща на дървото и игра на индианци и ще стигне до първите любовни трепети в беседката на двора.

Щастливото детство е най-големият подарък, който можем да направим на децата си – то е основата на цялостната личност. Нека им дадем свободата да търсят себе си, без да им натрапваме своите неосъществени мечти!