Плоски покриви- изолации и отводняване.

Видове хидроизолационни материали използвани за плосък покрив

Развитието на строителните материали е довело до предлагането на няколко основни видa хидроизолационни материали за плоски покриви. Първият и най- често използван вид в България е битумната хидроизолация. В предишният брой разгледахме видовете битумна хидроизолация и разликите при тях. Друг вид предлагани на пазара материали, са тип водоразтворимите, обмазни хидроизолации. Те се използват най- често в жилищното строителство. Има и няколко други решения като например EPDM, TPO, PVC. Тези мембрани са с високо качество, но са по- подходящи и по- предпочитани за покриви на производствени и търговски сгради.

В тази статия ще разгледаме системите за хидроизолация на плоски покриви с битумна хидроизолация. 

Плосък покрив на сгради „старо” строителство
Има някои разлики между състава на изолационната система на един плосък покрив, когато става въпрос за ремонт и за изграждане на системата на покрив- ново строителство.

За плоските покриви на сградите построени преди „бума” на строителството в България, е характерно под покривната плоча да има подпокривно пространство. Това означава, че има около 50 до 100 см въздушно пространство от тавана на последният етаж до нивото на покривната плоча. По пода на това подпокривно пространство има насип от около 10 см фракция служеща за топлоизолация. Тези пространства са вентилирани, имат отвори във фасадата, които позволяват движението на въздух под покривната плоча. Тъй като хидроизолационната система се изгражда върху покривната плоча, наличието на подпокривно вентилирано пространство води до няколко неща:

• При този вид плосък покрив не е необходимо полагането на пароизолационна мембрана. Пароконтролните мембрани са предназначени за контролиране на водните пари в строителните конструкции. На пазара се предлагат пароизолационни фолия и мембрани, които изцяло блокрират водните пари. Тоест не позволяват преминаването на водни пари и вода през тях. Предлагат се и такива, използвани най- често за фасади и скатни покриви, които позволяват преминаването на водни пари, но не и на вода през тях. 
• Втората съществена разлика на такъв вид сграда е, че върху плочата не е необходимо полагане на топлоизолация. Тъй като пространството под покривната плоча не е затворено, а е вентилирано, полагането на топлоизолация е напълно излишно. В този случай, ако искаме да санираме покрива, така че да подобрим неговите топлоизолационни свойства е необходимо да се затворят вентилационните отвори, познати сред хората, като т.н. „гълъбарници”. След което трябва да се подмени съществуващата топлоизолация с нова, според действащите нормативни изисквания.

Плосък покрив на сгради „ново” строителство 
При плоските покриви на сгради ново строителство се наблюдава една много сериозна разлика, в сравнение с по- старите такива. Липсата на подпокривно пространство. Една от причините за това, е целта да се оползотвори максимално площта на жилищните сгради.

При този вид покрив се налага изпълнението на изолационна система съдържаща пароизолация и топлоизолация. 

Когато покрива се изпълнява с битумна хидроизолация, има няколко варианта на системата. Тя може да варира, когато основата е LT ламарина или стоманобетонна плоча. Тъй като LT ламарина се използва най- вече на промишлени и търговски сгради, тук ще разгледаме този вариант със стоманобетонната плоча, която се използва при жилищните сгради. При този вариант най често срещаният е т.н. „покрив с битумна двупластова система”. Различните производители и фирми монтажници предлагат различни варианти за изпълнение. Най- общо можем да кажем, че детайла за изпълнение при тази система представлява: грунд върху бетонната плоча, следва полагане на пароизолация, топлоизолация, два пласта битумна хидроизолация. 

Битумната двупластова система е съставена от първи пласт с дебелина 3-5мм, и втори с дебелина 4-5 мм с минерална посипка от горната страна. Ролята на минералната посипка е защита на битума от UV лъчите на слънцето, които водят до по- бързо стареене на материала. 

Топлоизолацията може да бъде каменна вата или XPS топлоизолация, според проекта. В зависимост от избора на топлоизолационен материал, и наклона на покрива, има няколко начина на закрепяне на битумната хидроизолация към основата. 

Когато топлоизолацията е каменна вата, тя е необходимо да е с такава плътност, че да позволява ходене по нея без да се деформира. За полагането на хидроизолацията първият пласт хидроизолация следва да е механично закрепен към стоманобетонната плоча, през топлоизолацията. А втория пласт , газопламъчно положен към първия. Полагането на първият пласт става чрез специални дистанционерни дюбел- пирони, които позволяват при стъпване по тях металната им част да не наранява хидроизолацията. Някои от производителите на битумни хидроизолации, вече предлагат битумни мембрани, които позволяват газопламъчен монтаж върху каменна вата. Този вариант има своите преимущества, но крие и някои рискове. Като например, при недобро залепяне към ватата, хидроизолацията да се компроментира и при по- силен вятър да „излети” от покрива. 

Ако за топлоизолация в проекта е избрана XPS топлоизолация закрепянето на битумната хидроизолация става също по 2 начина:

• Първият по- сигурен и доказан във времето е, върху XPS да бъде изпълнена затежняваща (защитна) замазка. Освен защита тя позволява и създаване по- добро водооттичане на покрива в последствие. Върху замазката се полага битумен грунд и върху него газопламъчно двата пласта битумна хидроизолация.
• Вторият вариант за плосък покрив с XPS топлоизолация е полагане на първи пласт самозалепваща битумна хидроизолация за директен монтаж върху XPS. Някои от производителите на битумни хидроизолации вече предлагат такива на пазара. Чрез този метод се спестява тежестта от замазката върху покривната плоча, а и утежняването на цената на хидроизолационната система с труд и материали за замазка. Върху този пласт самозалепваща хидроизолация се полага втори пласт битумна хидроизолация с минерална посипка. 

Отводняване на плосък покрив
Независимо от вида на покрива има основно 2 вида отводняване- вътрешно и външно.

• Вътрешното става чрез водоотвеждаща воронка. При този вид оттичане, покрива е с наклон навътре към точката (воронката) на оттичане. Тази точка на оттичане представлява отвор в покривната плоча. Водата се отвежда по тръби през вътрешността на сградата. На пазара се предлагат воронки, подходящи за различните видове хидроизолация. Освен вида на воронката има и голям избор от размери на отворите от ǿ50 до ǿ110. Предлагат се и такива с вграден нагревател. Те са доста по- скъпи от стандартните, но изполването им предпазва от обледяване на областта за водоотичане през зимния период. Особеното при тях е, че изискват достъп до електричество. Имат вграден температурен датчик, който ги включва само при падане на температурата.
• Външното оттичане може да бъде чрез олук или барбакан. Барбакана действа на същия принцип, като воронката, с тази разлика че той се монтира по периферията на покрива. Най често чрез отвор в някой от бордовете. И при олука и при барбакана водата се отвежда с водосточни тръби по фасадата на сградата.

На пазара се предлагат олуци произведени от пластмаса и ламарина. Преимуществото на тези произведени от ламарина, е че от дълги години се предлагат безшевни такива. Това означава че те са с неограничена дължина. Изготвят се специално на обекта, с необходимата дължина, така че да няма снаждания на отделните парчета. Могат да бъдат и прахово боядисани в богата гама цветове, според изискванията на проекта.