Как едно място може да пази историята си, без тя да му отнема възможността да бъде жив, зелен и комфортен парк за хората? С този въпрос завърши първата публична дискусия от проекта „Бъдеще за Княжеска градина“, която се проведе на 24 септември в самата градина. Разговорът очерта важна посока: трансформацията от политизиран монумент към място за срещи, отдих и повече природа.
Граждани и участници в дебата за трансформацията на парковото пространство. Източник © www.sofia.bg
Много повече от история за един монумент Кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков постави фокуса върху всекидневния живот в парка – хората, разхождащи кучета, спортуващите и групите, танцуващи танго и бачата. Историческите пластове на мястото са многообразни – от някогашните ботаническа и зоологическа градина до детските зони и развлекателните пространства през десетилетията. Изследване на проф. Даниела Колева показва, че за младите хора Княжеската градина е преди всичко място за срещи и градски живот.
Дискусията в Княжеската градина. Източник © www.sofia.bg
Повече зеленина, по-малко „топлинен остров“ Един от ключовите ландшафтни и екологични акценти бе поставен от доц. Ясен Кьосев. Големият бетонен плочник около Паметника на Съветската армия акумулира значително количество топлина, задълбочавайки ефекта на т.нар. градски топлинен остров. Сред дискутираните решения бяха:
Място за живот, а не за разделение Въпреки че дискусията събра остро противоположни позиции относно съдбата на Паметника на Съветската армия, участниците се обединиха около идеята градината да спре да бъде символ на конфликт. Визията е за достъпно, отворено и естествено пространство, преосмислено чрез прозрачни ландшафтни и градски практики.
Дискусията в Княжеската градина. Източник © www.sofia.bg
Дискусията е част от процеса по създаване на споделена концепция за парка. Гражданите и експертите могат да продължат да дават своите предложения и да следят развитието на проекта на knyazheska.sofia.bg.