Възстановена е емблематична къща в София

Архитектурно-дизайнерска агенция А.Д.А. ООД
Проект: арх. Кристиана Николова,
арх. Мира Попова арх. Мириана Кръстева
Teкст: арх. Милена Милкова

За пристрастните определението „най-хубавата от къщите на арх. Никола Лазаров” не би могло да е вярно, тъй като всички негови къщи са хубави, но за едната от двете съседни къщи на улица „Врабча” това вече може да се каже, особено след скорошното реконструиране на едната от тях.

Няма да се спирам подробно на историческата съдба на сградата, само на някои любопитни моменти. Строена през 20-те години на миналия век, къщата първоначално е собственост на Стефанаки Савов – един от Ботевите четници. Впоследствие преминава по наследство (върната е по реституция след 1989 година) на Стефан Савов – председател на Народното събрание в първите години на демокрацията у нас. (Другата къща, която в годините на социализма, а и днес е детска градина, по непотвърдени данни е дарена от Стефан Савов на Столичната община.) Вероятно след смъртта на Стефан Савов къщата е закупена от фирма с италианско участие, която изготвя проекти за реконструирането й в офисно-жилищна сграда, дори се стига до етап разрешение за строеж.

Но някъде през 2000-та година къщата е отново на пазара за недвижими имоти и така е закупена от настоящия й собственик. В изпълнения с премеждия 80-годишен живот на сградата има и един важен строителен момент – вероятно по време на изграждането на НГЧИ „Св.св. Кирил и Методий”, на последния голям майстор на медни обшивки бай Кольо Лулата, е възложено изпълнението на нова медна обшивка по мансардния етаж на къщата. Именно това я съхранява през последните две десетилетия, а в немалка част допринася и за привлекателния вид на иначе овехтялата сграда.



Ако дотук беше интересно - уверявам ви историята на възвръщането на  някогашния облик на сградата е не по-малко интересна. През 2003-2004 година архитектурният колектив от А.Д.А. се включва в проектирането. Направеният от тях проект се различава коренно от наличния - главно в подхода към сградата паметник на културата – той е изготвен с абсолютен респект към оригиналната първоначална функция и планировка на къщата.

  

Немалка, бих казала основна заслуга за това решение принадлежи на собственика, човек с богата култура и отношение към историческите стойности. С известни колебания относно вижданията на НИПК в архитектурния проект се прави обръщане посоката на главното стълбище и насочването му срещу входната врата. Това позволява входният вестибюл да се отвори и изпълни със светлина, а стълбището още при влизането да се възприема в целия му блясък. Идеята е на арх. Кристиана Николова, която смята, че това решение е много важна част от проекта – допълва и придава изключителна стойност на сградата.

  

Проектът като цяло е внимателно премислен, с точно намерен баланс между старо и ново, укрепване и реставрация, между възстановяване и запазване на оригинала (въвежда и нови неща, които да удовлетворяват съвременния бит, защото той е различен от този преди 70-80 години).

Всички участници в процеса, включително собственика и колегата-дизайнер от Италия се отнасят с респект към проекта – изпълнението е изключително прецизно, няма произволни промени и несъгласувани решения. Основната работа по проекта е на арх. Кристиана Николова и арх. Мира Попова – главен проектант, а арх. Мирияна Кръстева работи по фасадите и детайлите. Сътрудничеството им с италианския дизайнер Роберто Педрина е много успешно и творчески обогатяващо, независимо че неговият подход към интериорите е декораторски. Заедно с известния конструктор инж. Георги Колчаков и инж. Георги Иванов, инвеститорски контрол на строежа, работят в един добър екип и резултатът е налице.

 
Къщата е разположена    в парцел в централната градска част на София, с площ от 980 кв.м, с лице на юг към улица „Врабча”. Самата сграда е двуетажна с мансарден етаж в подпокривното пространство и полуподземен етаж – всяко ниво с площ по 200 кв.м. В дъното на парцела има изградена спомагателна постройка, която не е предмет на настоящия проект. В сутерена на къщата са разположени предимно обслужващи помещения: кухня-майка с подемник до втория етаж, склад-зимник, винарна,пералня, сушилна и гладачна, помещения за персонала, ел.табло, нов пътнически асансьор, абонатна, бойлери и пр. За живеещите е съоръжен SPA.

Представителният първи етаж започва с приемния вестибюл, с гардероб и тоалетна за гости, а най-красивият елемент е новата трираменна стълба. Салонът за гости е с три групи за сядане, като се запазва надлъжната ос на помещението, което преминава в трапезария за осем души. От север е кухнята на етажа, с офис и подемник за връзка с основната кухня в сутерена. Между кухненския офис и трапезарията е помещението-тамбур за аудиовизуална техника.

Апартаментите на втория етаж са достъпни от галерия по дългата страна на вестибюла. Централно помещение е етажната дневна, с директна връзка към родителската спалня, към която има баня/wc и голямо гардеробно помещение. На север е разположен апартаментът за гости, с отделен вход близо до асансьора.

В третия мансарден етаж са разположени два

апартамента, всеки от тях с дневна, спалня, баня/wс и гардеробнa. Ориентацията им е почти равностойна – на югоза-пад и североизток. Големината на къщата изисква запазване на второто стълбище за връзка между четирите етажа, посоката му също е обърната и е изпълнено от стоманобетон.

Особен интерес представлява конструктивното укрепване на къщата, което е изключително важно при


толкова стара сграда. След разчистването на дървените стълбища и паянтовите преградни стени, останали от функцията на детска градина, и след цялостното изчукване на мазилките до тухла се установява, че сградата е в лошо състояние. Тогава собственикът взема радикално решение за цялостно укрепване на къщата, включително и на земетръс. Това се оказва доста трудно, защото реставрационните работи вече са частично изпълнени. Вместо да се работи както е по учебник – да се укрепят фасадите, да се разруши къщата отвътре и да се изгради конструкцията наново – се просичат шайби в стените, към тях се привързват новите подови конструкции, а основите се подкопават на сектори, на дълбочина 1,5 м и отдолу се налива бетон – така сградата е укрепена по целия контур.

  

Работата е била изключително трудна, тъй като укрепващите шайби се просичат освен в тухлените стени и в каменните основи. Изненадващо лошо се оказва и състоянието на дървената конструкция под медната обшивка на мансардния етаж - дървените елементи са почернели от влагата, почти разцепващи се - очевидно ремонтът през 80-те години е бил само външен. По идея на инж. Георги Иванов конструкцията зад обшивката е дублирана с метални лаши, обхващащи всеки дървен елемент, които са заварени долу в метална част, а тя е замонолитена в бетона на новата плоча. Фактически мансардният покрив е окачен на нова метална конструкция. Средната част на покрива е направена изцяло наново, с метални греди и необходимите изолации под керемидите. Все пак е намерена българска фирма, която да направи нови медни обшивки около три от капандурите.

  

Основните строителни работи са изпълнени от фирма на собственика. Фасадите са реставрирани по един класически начин – сваляне на ерозиралата мазилка, полагане изравнителен и укрепващ слой, мрежа, нова мазилка, завършващ слой боя и реставриране на орнаментите на място. Тези специализирани работи са изпълнени от фирмата на Ангел Тракиев „Андика”, без промяна в контура на фасадите. След спор относно мястото на топлоизолациите – отвън или отвътре, с известен компромис се решава да бъдат отвътре - 5 см минерална вата, зад гипсокартон.

Дограмата е нова, дървена, със стъклопакет, почти повтаряща оригиналното членение. По идея на италианския дизайнер е възприет ромб в горната част на прозоречната рамка – един детайл, характерен за стила ар нуво от началото на века, подходящ за тази къща. Това всъщност е адаптационна промяна – тя не променя общия облик на сградата. Например главата на южната фасада е също близка до стила ар нуво.

  

Интериорното оформление е направено със скъпи естествени материали в предимно светли цветове. В сутерена настилката е от перфектна бяла мозайка с много малко украса -„терацо”, изпълнявана по стара технология, чрез търкане с машина и вода. На първия етаж подовата настилка е от карарски мрамор – чисто бял с черни ромбчета, стълбището също е с мрамор – стъпалата са изработени в Италия (по шаблон), донесени и монтирани на място.
Вътрешните мазилки навсякъде са „стуко” – италиански специалитет, изпълняван още в древния Помпей – млечно бели с „мазки” (предлагат се и у нас, но фирмите не могат да ги изпълнят с такова качество). Настилките на втория и третия етаж са от благородни видове дърво, масив – „ипе” и „тик”.





Всички бани са облицовани с каменни плочи. В къщата има още ламперии и корнизи - всички изработени в италианска фабрика близо до Венеция, докарани и монтирани на място. На някои от вътрешните врати са монтирани кристални стъкла с ромбоидна форма, които пречупват светлината по неповторим начин. Интериорът е много светъл, основно бял, много мек и приятен – няма нищо, което да се натрапва – цялата къща изглежда изпълнена със светлина, топлина и хармония. Мебелите са колекция от уникати.

Разбирам колко невероятно звучи разказаното дотук, тъй като у нас нещата рядко носят печата на перфектността, особено по отношение на строителното изпълнение. Но парите все по-рядко могат да бъдат оправдание за зле изпълнено строителство. Примерът с тази къща би могъл да се нарече азбучен, ако не беше толкова рядък случай в родната практика – засега може би единствен.