Камини-печки

Камините-печки се отличават със сравнително ниска цена, лесен монтаж, атрактивен външен вид, добра отоплителна мощност и автоматика.
15.12.2008
“Ариес Консултинг” ЕООД
131
отопление, комин, камини, камини-печки
Източник: Ариес Консултинг ЕООД

Напоследък изключително популярни са камините-печки, познати още като шведски печки. Те са хибрид между камина и класическа печка, или метална горивна камера за камина, при която липсва познатата масивна, зидана конструкция. В резултат на това тези камини-печки се отличават със сравнително ниска цена, лесен монтаж, атрактивен външен вид, добра отоплителна мощност и автоматика.

    

За разлика от обикновените български печки тези имат голяма остъклена врата, която, подобно на камините, осигурява добра видимост към горящия огън. При работа с отворена врата имат по-висок кпд от камините с открито огнище – около 40 %, а при затворено положение той надхвърля 70 %.

Цялото метално тяло на печката-камина се намира в досег с въздуха в помещението, поради което преобладаващата част от топлината се предава чрез конвекция и в по-малка степен чрез излъчване.

Когато купувате такава печка, тя трябва да отговаря на немския стандарт DIN 18890. Според него те се делят на две групи. Група I – предназначени за работа само в затворено положение, и Група II – печката може да работи и при отворена врата, т.е. като камина с открито огнище. Задължително изискване за печките от втория тип е, че всяка от тях трябва да има самостоятелен комин. Големината на печките, от която зависи отоплителната мощност, се избира в зависимост от отопляемия обем.



Топлинната мощност е обозначена от производителя в kW. По-голямата печка, с по-голяма горивна камера е не само по-подходяща за отопляване на големи помещения, но позволява горенето на по-дълги цепеници, зарежда се с повече горивен материал наведнъж и съответно по-рядко се добавят дърва.

По-голямата печка-камина има и по-голяма врата с по-голямо стъкло и визуално приликата с класическата камина е съвсем реална. Всички камини са пригодени да горят както дърва, въглища или брикети. При камините от Група II, когато се използват в режим с отворена врата, се горят само дърва, но не и въглища.

Част от печките-камини се произвеждат с вътрешна облицовка от шамотни огнеупорни тухли, други – без облицовка. Първите имат по-голяма акумулираща способност, докато вторите загряват по-бързо.

  


Времето, през което една печка може да отоплява с посочената от производителя топлинна мощност, зависи от горивния материал и големината на камерата. Добрите камини могат да горят пълноценно с едно зареждане с дърва не по-малко от час, докато при отопление с брикети този срок се удължава до около 10 часа.

Произвеждат се различни по големина печки, като най-често размерите им са около 500 х 400 mm при височина около 950-1100 mm. Диаметърът на димоотводната тръба е Ж150. Теглото на такава печка е около 170 kg, а отоплителната мощност – 6-8 kW.

Съвременната техника е създала и камини-печки, които горят природен газ или пропан-бутан. Ново развитие са моделите, които горят специални пръчици -пелети (pellets). Те наподобяват обикновени дървени дибли с размери Ж6х30 и са произведени от пресовани стърготини, получени от отпадъчни дървесни материали. Пелетите се доставят в книжни торби и се насипват в бункера на печката, откъдето се подават автоматично в горивната камера. Горивото се дозира точно за поддържане на огъня при предварително зададената отоплителна мощност. С едно зареждане на бункер с вместимост около 40 kg такава печка може автономно, без каквато и да било намеса да гори до 80 ч. непрекъснато.

  

Тази система има редица предимства, като за гориво използва отпадъчни материали, които иначе биха замърсявали природната среда, и позволява продължително отопление без често добавяне на гориво. Мнозина предричат, че именно този вид са едно от бъдещите направления в развитието на отоплителните печки. 

Коминът
Каквато и да е камината или печката, първото и най-важно условие да гори добре е да бъде свързана с комин с добра тяга.

Камините с открито огнище (или камините от Група I) задължително се свързват към самостоятелен комин, т.е. към този комин не бива да се свързва друг отоплителен прибор. Това изискване важи и за печките, и камините с мощност над 20 kW.




Тягата на комина зависи от няколко фактора:
Височина – минималната височина на комина, измерена от осовата линия на отвора за димните газове в тялото на камината или печката до най-високата му част, е четири метра.
Дължина на свързващата камината с комина тръба – тя не бива да бъде по-дълга от една четвърт от височината на самия комин. Следователно при двуетажна къща и камина на първия етаж може да се приеме височина на комина примерно 6 m и дължина на свързващата тръба – до 1,5 m.
Краят на комина трябва да е най-малко 40 cm над билото на сградата.
Препоръчителното напречно сечение на комина е 20 х 20 cm, като той трябва да бъде гладко измазан както отвътре, така и отвън.

Добро решение е коминът да бъде изграден от специални бетонни тела. Самият комин представлява гладка тръба, обвита в топлоизолационен материал и поставена в кухината, образувана от иззиданите един над друг блокове. Коминът става напълно плътен и с гладка вътрешна повърхност, като операцията измазване от вътрешната страна отпада.

Наличието на топлоизолация позволява бързото затопляне на конструкцията, което пък способства за усилване на тягата. Често пъти липсва подходящ комин за свързване на камина. За такива случаи се препоръчват готови метални комини от неръждаема стомана.

Снимки: фирма “Ариес Консултинг” ЕООД

 

Автор: “Ариес Консултинг” ЕООД
Закони Нормативна база Коментари