Зимен път към тишината – от село Розино до хижа Ехо през връх Юмрука
От село Розино до хижа Ехо зимните маршрути са два – има още два които са вляво на Дългата поляна през гората и се излиза на Карагьолски преслап (1550 м) и другия който минава през Дамлъ дере. Хижата е построена през 30-те години на миналия век от туристически дружества с цел развитие на планинския туризъм в района на Централен Балкан. Тя се намира се на 1675 метра надморска височина в местността между върховете Кавладан - 1710м и Юмрука -1819м. С течение на времето хижата претърпява различни реконструкции и разширения, за да отговори на нуждите на нарастващия брой туристи. Тя се превръща във важен пункт по международния туристически маршрут Е-3 (Ком - Емине). Освен като място за подслон, хижата е известна и с красивите си панорамни гледки и е отправна точка за изкачването на върховете Юмрука и Вежен.
Гънките на Балкана. © Пламен Трошев
Излязох от село Розино преди обед, когато зимното слънце стоеше ниско, но уверено над южните склонове на Стара планина. Студът беше сух и кристален – от онези, които стягат дробовете, но не плашат. По въздуха прелитаха снежинки, довети от силния вятър горе по билото на Балкана. Над нас небето беше бледосиньо, а снегът по пътеката отразяваше светлината с ослепителна чистота. Планината изглеждаше спокойна, но това спокойствие носеше ясно обещание за сериозно изпитание.
В далечината връх Вежен. © Пламен Трошев
С изкачването вятърът започна постепенно да напомня за себе си – първо като кратки пориви по откритите места, после като постоянен спътник. Колкото по-нагоре се изкачвах, толкова по-суров ставаше пейзажът.
Връх Вежен. © Пламен Трошев
Дърветата оредяваха, снегът се задълбочаваше, а хоризонтът се разгръщаше все по-широко. Някъде зад мен село Розино вече беше изчезнало, погълнато от виелицата и разстоянието. На югоизток оставаше Карловското поле, потънало в зимна мъгла, а напред билото се очертаваше ясно, рязко и безкомпромисно.
Връх Юмрука. © Пламен Трошев
С напредването по склона вятърът вече не беше само дъх, а натиск – постоянен, настойчив противник, който изпитваше всяка крачка. Когато стъпих на самото било, той владееше всичко. Температурата рязко падна, а снежните езици се плъзгаха по скалите като живи.
© Пламен Трошев
На изток Стара планина се рееше връх след връх – застинала в студени сини и сиви тонове, безкрайна и тиха. На запад облаците се разкъсваха и пропускаха светлина, която запалваше снежните склонове в злато и мед. Вървяхм бавно и съсредоточено, но с онова особено усещане, че си част от нещо по-голямо, неподвластно на време и човешка мярка.
Трионите. © Пламен Трошев
Часовете по билото се сляха в едно – борба с вятъра, кратки убежища зад скални ребра, погледи, хвърлени ту на изток, ту на запад. Планината показваше и двете си лица: суровото, което изпитва, и красивото, което възнаграждава.
Хижа Козя стена и връх Боба. © Пламен Трошев
В далечината хижа „Ехо“ се появяваше и изчезваше между поривите на силния вятър и сняг, като мираж. Слънцето вече се спускаше към хоризонта и галеше с лъчите си съседните била. Последните метри бяха изминати с онова дълбоко облекчение, което идва след дълъг ден на вятър и студ. Вътре ме посрещна топлина, мирис на чай и притихнала радост от сигурния подслон.
Хижа Ехо. © Пламен Трошев
Почивката беше кратка, но достатъчна, за да върне силите и желанието за още. Малко преди здрач излязох отново – този път без раница, обратно по пътеката към връх Юмрука. Вятърът не беше отслабнал, но вече не изглеждаше враждебен – беше просто част от планината, от нейния характер. Небето на запад гореше в дълбоки оранжеви и пурпурни цветове, а изтокът бавно потъваше в синкав здрач. Снегът скърцаше тихо под стъпките, сенките по билото се удължаваха.
Връх Ботев. © Пламен Трошев
От връх Юмрука гледката беше тържествена и почти нереална. Залезът обгръщаше билото на Стара планина, а далечните върхове се подреждаха като тъмни силуети на фона на пламтящото небе. Студът все по-осезаемо се засилваше от поривите на вятъра, но никой не бързаше. Това беше онзи рядък момент, в който умората изчезва и остава само чистото присъствие – тишината, вятърът и светлината.
Хижа Ехо на фона на приказната зимна луна. © Пламен Трошев
Връщането към хижата стана в полумрак. Светлините ѝ проблясваха като сигурна точка сред безкрайната белота. Вечерта завърши спокойно, със съзнанието, че денят е дал всичко – усилие, бурен вятър, студ и сняг, но и сурова красота, която остава дълго след като планината притихне.
Маршрутът за качване може да видите в прикачения файл по - долу.
Пламен Трошев е страстен фотограф, специализирал се в художествената фотография, с акцент на планиски пейзажи, с богато портфолио от публикации в много национални вестници и списания, участия в изложби и конкурси в България и чужбина. Има редица самостоятелни фотографски изложби у нас и в чужбина. Обича да улавя красотата на природата и човешките емоции чрез обектива. Професионален планински водач и спасител с опит в организирането и воденето на планински преходи, както и в оказването на първа помощ при планински ситуации. Професионални профили в Instagram и Facebook
Пламен Трошев е строителен инженер, специалност Промишлено и гражданско строителство. С богат и дългогодишен професионален опит включващ работа като ръководител проекти по международни и национални строителни проекти, включително хотели, жилищни комплекси, реставрации и инфраструктурни обекти. Има богат опит в управление на екипи, планиране, координация и контрол на строителните дейности на проекти с ново строителство, така и в реставрационни и реконструкционни проекти.
