Дървесно-храстови групи

За да се създаде една ефектна дървесно-храстова група, трябва да се спазят няколко условия, за да може тя да се развива нормално и да изпълнява успешно своите функции.
15.05.2008
Русана Михайлова Цветанова, ЛТУ, София
137
озеленяване, дървета и храсти, дървесно-храстови групи
Източник: сп."Още за Къщата"

При озеленяването на по-големи обекти най-често се прибягва до използването на едроразмерна растителност от дървета и храсти. В лесопарковете и градските паркове се оформят дървесни масиви, които обикновено се състоят от не повече от 5-6 вида. Разхождайки се из тези паркове, обикновеният посетител не може да отличи отделните видове и вниманието му не се спира конкретно върху някой, защото те са твърде много и твърде еднообразни. При засаждането им е търсен именно този ефект – да наподобяват гора. Ако обаче разположим на фона на тези дървета група от дървета и храсти, която рязко да се отличава по всичките си качества от останалата растителност, тази група със сигурност ще привлича вниманието на човек и ще играе ролята на акцент в залесените площи. За да се създаде една ефектна дървесно-храстова група, трябва да се спазят няколко условия, за да може тя да се развива нормално и да изпълнява успешно своите функции.



На първо място е необходимо да се прецени върху каква площ ще се разположи композицията и дали ще има достатъчно места, откъдето тя ще може да се наблюдава. Тези места трябва да са на достатъчно голямо разстояние от групата, за да бъде тя гледана отдалеч и да има най-голямо естетическо въздействие. При по-малки обекти можем да разположим една или няколко по-малки групи. След като изберем подходящо място за засаждане, е добре да помислим за видовете, които ще използваме – да преценим каква ще бъде височината им и широчината на короните, за да могат индивидите дори в зряла възраст да имат необходимото пространство и да не си пречат. Композициите се състоят от централна и периферна част.  В централната се разполагат високите дървесни видове, които образуват самостостоятелна композиция, а в периферията се засаждат храстите. Не на последно място трябва да съобразим и екологичните и биологични изисквания на видовете и да ги подберем така, че тези изисквания да са сходни за всички растения. Само по този начин ще осигурим трайна и устойчива декоративна група.

В групата е добре да присъстват както листопадни, така и вечнозелени видове, за да има ефект през всички сезони. Също така е важно да има определена динамика в цъфтежа и плодоносенето. За целта се избират храсти и дървета, част от които цъфтят през пролетта, други през лятото, а най-добре е, когато наесен те образуват и ярко обагрени плодчета, придаващи невероятен колорит на композицията. Декоративният ефект на повечето храсти с такива плодчета продължава през цялата зима.

     

На скиците са изобразени две групи.
Първата група е показана в пролетен и есенен вариант. Първоначално са преценени местоположенията на дърветата и храстите, за да не се застъпват короните им в зряла възраст. Използвани са растения със сходни екологични изисквания, които предпочитат пряката слънчева светлина и не са взискателни към условията на средата. От вечнозелените представители е използван обикновеният смърч (Picea abies), юлиевият кисел трън (Berberis julianae) и котонеастер (Cotoneaster sp.). Тези видове осигуряват зеленина през цялата година.



През пролетта последователно разцъфват форзицията (Forsythia intermedia), ракитовицата (Tamarix tetrandra) и след това люлякът (Syringa vulgaris). По същото време отварят цветчетата си и киселите тръни – тунберговият (Berberis thunbergii) и юлиевият. Красив и много ароматен храст, използван тук на заден план, е сенниковидната миризлива върба (Eleagnus umbellata). Нейната сребриста листна маса е идеален фон за храста, който е разположен пред нея – красивоплодника (Callicarpa bodinieri).


 

Той цъфти през лятото – юли-август – и оформя голямо количество плодове през септември-октомври. Те са силно декоративни със своята ярковиолетова багра и приличат на малки лъскави перли. От всички видове в тази композиция красивоплодникът е най-топлолюбив и е добре да бъде засаждан на места, които са огрени от слънцето и са по-защитени от вятъра. Той издържа до -20ºС. 



През есента своите бели плодчета образува нежноплодникът (Symphoricarpus albus). Той е по-нисък от красивоплодника (достига до 1.5 м) и затова е разположен пред него. Така на виолетовия фон на единия храст изпъкват малките бели топчета на другия. С тъмносини продълговати плодове, задържащи се до пролетта върху клонките, се обкичва юлиевият кисел трън. Той осигурява ефект с жълтите си цветове напролет и с плодовете си наесен заедно с тунберговия кисел трън, чийто плодчета стават яркочервени с настъпването на есента, а листата му се обагрят от жълто до оранжево, червено и карминено до тъмнокафяво. Котонеастерът образува ярки оранжеви топчести плодове, които също имат продължителен ефект.

Есента обагря изключително един от най-красивите храсти, отглеждани у нас – влакнестия шмак (Rhus typhina). Поради невероятното съчетание на жълто и оранжево, преливащи в нюанси на виолетовото, червеното и кафявото, този вид намира все по-голямо приложение у нас. За това спомага и неговата невзискателност към условията на отглеждане. Той е сухоустойчив, студоустойчив и няма определени изисквания към почвената среда. Често достига размерите на ниско дръвче (до 10 м). И напролет, и наесен листната маса на шмака се откроява ясно на фона на вечнозеления смърч, съчетавайки се с него в една контрастна композиция.


Втората група е представена само в есенен вариант и е дадена в два изгледа. Една композиция трябва да бъде преценена така, че откъдето и да бъде погледната, да се виждат и открояват добре всички нейни компоненти. Тук са изпозвани отново обикновен смърч, както и сребрист смърч (Picea pungens). От вечнозелените храсти са включени юлиевият и обикновеният кисел трън (Berberis vulgaris), чийто плодчета имат тъмночервена багра и висят на гроздове по клонките, запазвайки красотата и свежестта си цяла зима. Махонията (Mahonia aquifolium) също е разположена в групата. Напролет тя цъфти рано и обилно с жълти цветове, а през есента формира светлосини продълговати плодчета. При по-ниски температури през зимата нейната листна маса добива бронзовочервена до кафява багра, но напролет листата бързо възстановяват своята нормална зелена багра. Като широколистно дърво е използвана кайсията (Armeniaca vulgaris). Тя има чудесни декоративни качества, тъй като напролет цъфти с уханни и едри цветове, а наесен образува своите ярки оранжеви и вкусни плодове и затова е високо ценена.

Автор: Русана Михайлова Цветанова, ЛТУ, София
PETITE SATIN - Фина интериорна боя, създаваща луксозна сатенена повърхност

Полученото гладко покритие е устойчиво на често миене. PETITE SATIN е първата сертифицирана екологична боя на гръцкия пазар, 1998 г, без мирис и нетоксична.

http://www.miptrade.com/produkti/boi-berling.html
Кливенто

Официален представител на европейски производители на отоплителна и климатична техника.

http://klivento.net
СИНХРОН-С ООД

Решения за противопожарна защита и сигурност.

http://synchron-s.com
Чех-Пласт

Прозорци и врати за пасивни и нискоенергийни сгради.

http://chehplast.com
Вълков Хидроизолационни покрития

Производител на индустриални подови покрития, течна гума, прозрачна хидроизолация.

https://hidroizolaciq-techna-guma.com/akrofleks-2k-pu-t
Баумит СтарТоп - ново поколение силиконова мазилка

Kомбинира три функции: перлен ефект при дъжд, поемане на влагата при наличие на роса или мъгла и бързо изсъхване на повърхността.

https://baumit.bg/statii/1085/premium-silikonova-mazilka
Пусни своята реклама
Закони Нормативна база Коментари