XV-то Архитектурно Биенале, Венеция 28 май - 27 ноември 2016

Темата „Докладване от фронта“ засяга архитектурните проблеми
22.07.2016
арх. Анета Трифонова
183
Биенале 2016, изложения, международна изложба, Венеция, архитектурно биенале
Входни зали от рециклирани материали.
Източник: www.dezeen.com

Венецианското архитектурно биенале 2016 е ръководено от чилийския архитект Алехандро Аравена, който е посветил кариерата си на радикално преосмисляне на социалния жилищен модел. Съществуването на наболели социални и световни проблеми предопределят темата зададена от Аравена „Докладване  от фронта“, насърчаваща архитектите да отговорят на някои от най-важните глобални въпроси. Неговите звездни сътрудници в това начинание са Тадао Андо, Питър Цумтор, Дейвид Чипърфийлд, SANNA и други. Широкият спектър от интерпретации по темата включват инсталации и експонати, които засягат широката и тревожна проблематика: икономическа криза, жилищно строителство, рециклиране, миграция и цифрово производство.


За да въведе в темата, Аравена създава встъпителните зали в Арсенале като използва над 90 тона отпадъци от миналата година. Гъсто окачените смачкани метални лайсни висят застрашително от тавана, а стените са изградени с внимателно наредени хоризонтални парчета гипсокартон с излизащи тук там изложбени рафтове. Таванът и стените имат силно присъствие, което внушава зададената тема, подкрепена и от въвеждащите думи „Тя (архитектурата) не е по-сложно от това, но и не е по-лесно от това.
Международната изложба включва 88-участници и 63 национални участия. И двете награди „Златен лъв“ са получени за проучвания за архитектурни методи, предпоставени от икономическите трудности. Според Аравена, в развиващите се страни, строителството не търси майсторство, то е начин за преодоляване на безработицата; затова се предпочитат трудоемки строителни техники".
Наградата „Златен лъв“ за участник в Международната изложба получава парагвайското студио „Кабинет за архитектура“, Солано Бенитез и колектив, за драматичния тухлен  параболичен свод. Според журито, техните разработки се отличават с "овладяване на прости материали, конструктивна изобретателност и неквалифицирана работна ръка, за да се създаде добра архитектура в занемарени общини“. Многостранността на традиционната тухла се доказва с ефирния свод, който повишава качества на средата.
"Златен лъв" за Национално участие е присъден на Испанския павилион с проекти по време на криза. Такава е работата на мадридското бюро „Офис за стратегически пространства“ с ръководител архитект Анхел Куберо, които преустройват 500 кв.м. в празна общинска сграда в Мадрид, с материали които са достатъчно устойчиви, достъпни и се демонтират лесно. Конструкцията е построена от евтин иглолистен дървен материал в стандартни размери, а стените са изградени само за един ден от олекотени поликарбонатни листове. Създадена е прилична работна среда само за 105 евро на кв.м.
Наградата „Сребърен лъв“ е присъдена на нигерийския архитект Кунле Адейеми, чието студио работи в Амстердам и Лагос, за плаващата структура в доковете на Арсенале. Интересът към подобни сгради е голям, поради покачването на морското равнище и недостига на терени. Студиото построява Плаващо училище Makoko в Лагос, Нигерия като строителен прототип за крайбрежните региони на Африка, които нямат трайна инфраструктура, поради непредвидими наводнения. Подобно на оригинала, MFS II е триетажна плаваща конструкция с триъгълно сечение на 220 кв.м, адаптирана към венецианските климатични условия.
Темата „Репортажи от фронта“ е фокусирана върху наболели глобални въпроси.
Жилищна тема. 
Промените в дизайна на жилището, които се регистрират през последните няколко години, се дискутират в Словенския павилион пред компактна дървена библиотека с книги изясняващи как дома се е променил през десетилетията. Няколко архитекти отбелязват постепенното изоставяне на отворения план в жилището, защото семействата предпочитат вече отделени стаи за ползването на цифрови устройства. Притеснително малкото жилище, свързвано първоначално с Азия, вече е станало привлекателна възможност в гъсто населените градове навсякъде. Друга тенденция на съвместното обитаване представлява нещо средно между студентско жилище и хотел с повече възможности за социални контакти. Няколко павилиона демонстрират тези промени и как те се отнасят към неприкосновеността на личния живот и икономичното управление на дома – напр. Британската изложба Home Economics предлага решения при различна заетост на дома.
Жилищната криза е едно от най-големите предизвикателства за планирането и предпочитана тема за Аравена. Затова Биенале 2016 включва жилищния дизайн на пионерите Татяна Билбао, Мексико и Шигеру Бан, Япония, покриващи целия спектър от възхода на микро-апартаментите в западните градове до бъдещето на Европейските жилищни комплекси, както и необходимостта от жилища в бедстващите райони. Индийският архитект Анупама Кундо, която помним с изграденото от нейни студенти жилище преди четири години, предлага модернистичен жилищен прототип с модули от материала наречен феробетон, насочен еднакво към градовете и селските райони. В изложбата „Време, пространствено, съществуване“, Алисън Брукс разглежда ролята и доколко държавно-спонсорираните жилища в съвременното общество могат да се освободят от икономическия натиск.
Да се учим от икономическите кризи, които вече са част от съществуването, е темата в павилионите на Испания и Белгия. Като една от най-засегнатите страни, Испания използва 80 примера, за да дефинира нов тип архитектура, която се появява във времето на финансова нестабилност. Представените 13 белгийски проекта показват как недостига на средства може да доведе до майсторство. САЩ се опитва по спорен начин да привлече вниманието към Детройт - градът, който търпи най-силно последиците от пост - индустриализацията. Виртуално издигнатите обекти на три места в града, представят силното въображение на 12 колектива, което едва ли ще може да предизвика реален интерес.
Новите форми на строителството се проявяват като самостоятелни иновативни архитектурни конструкции. Подобни тенденции се изследват от архитектите на  BIG, Университета в Щутгарт и института ETH Zurich. Развитието в строителните технологии проправя пътя на роботиката, 3D принтирането, въглеродните влакна и конструкциите вдъхновени от науките - физика (каменна кула поддържана от въжета) и биология (свободно стояща структура произлизаща от 3D сканирано птиче гнездо в Израелския павилион; морски таралеж и  броненосец). В същия дух, Block Research Group от ETH в Цюрих изгражда гъвкаво куполно покритие от 399 варовикови плочи без свързващо вещество, демонстриращо новите хоризонти за строителството с камък. Екип на ETH, заедно с арх. Кристиан Керез, създават швейцарския павилион, който се стреми да съчетае ръчната изработка на първоначалния модел с дигиталната му реализация. Както споделя Цумтор, тази инсталация показва, че ръката може да твори, а технологиите са нейните подчинени. 

Използването на рециклирани материали заинтригува все повече архитекти. Изложбата в Чилийския павилион показва как селска архитектура може да използва остатъчните материали от земеделските процеси, а на Симпозиума организиран от „Архитектурно биенале и урбанистика Сеул“ се разисква дали идеите за ъп- и рециклиране могат да бъдат приложени в градски  мащаб. Миграцията на 19 млн. бежанци по света са другото предизвикателство за дизайнерите, изследвана от националните изложби на Германия и Финландия „От границата до дома“. В тях са представени иновативни проекти за бежански лагери и предложения за временно настаняване, както и системите "за превръщане на бежанци в имигранти".
Съпътстващата изложбата „Свeта на крехките части“, V&A Лондон с куратор Брендън Кормие, е един от малкото специални проекти в биеналето. Тя показва как сканирането и новите техники за изработка се прилагат за запазване на културните артефакти изложени на риск от унищожаване от природата или човешката дейност. Всички експонати, умалени копия на бюста на Нефертити и гипсови отливки от 19-ти век заедно с примери за 3D-сканиране и принтиране, показват колко са напреднали методите на копиране. Сам Яков възпроизвежда бежански подслон от лагера „Джунглата“ в Кале, който е 3D сканиран и след това е принтиран в светъл синтетичен камък. Внесения елемент на несъвършенство, поради ниската резолюция, ни кара да се замислим върху истинността на архитектурата въобще.  
На Биенале 2016 преобладават проекти и инсталации от тухли, кирпич, дърво и бамбук. Това поставя редица въпроси – дали архитектурата, която е повече в услуга на капитала може да бъде толкова наивна при решаване на сложните проблеми; доколко това са актове на честност и истинност на съвременната архитектура? На пръв поглед, според критичната статия на Мими Зайгер, Докладване от фронта „представя предимно модернистичната вяра в изкупителната роля на материалната справедливост, пространствената логика и технологията“. В последното десетилетие социално-политическата страна на архитектурата и формалната страна (свързана с компютрите) са разделени в рамките на оспорван дискурс в два режима на работа: твърд "практически" и хлъзгав "компютърен". Тези фронтове обаче не са опозиционни.
Биенале 2016 доказва, че в глобализирания компютъризиран свят социално мислещият дизайн не е ограничен до честността на материалната култура, но вече се обогатява от демократичния дигитален свят. 

+11
Автор: арх. Анета Трифонова
Закони Нормативна база Коментари