XIV Архитектурно биенале, Венеция (юни-ноември 2014)

Изследване на фундаментите и елементите на архитектурата, без архитектите
27.07.2014
арх. Анета Трифонова, спец. кореспондент за www.ka6tata.com
268
изложение, Биенале 2014, архитектура, архитектурни детайли, дизайн
XIV Архитектурно биенале, Венеция (юни-ноември 2014)
Източник: www.labiennale.org

„Исках моето биенале да прекъсне връзката със съвременната архитектура.”  Рем Кулхас, Директор на 14 Архитектурно биенале 

Избирането на Рем Кулхас за Директор на XIV Архитектурно биенале, Венеция, предопределя еднозначно изключителността на световното събитие. Той е, несъмнено, най-мислещият от живите архитекти, известен също със силната си воля и легендарно авторитарен характер. Радва се на огромна популярност. (Ил. 1)

Още през пролетта Рем Колхас обяви темата Fundamentals на 14 –тото издание на биеналето, която счита за екзистенциално важна. Той твърди, че Архитектурното биенале, подобно на изкуствата, третира артистично и замъглено своите теми, поради което се  налага пренастройката му с цел съсредоточаването му върху архитектурата като програма. Затова Кулхас прави радикалният избор - да изключи съвременния дискурс на архитектурата и да създаде своята селекция отделно от архитектурните творби (може да се каже и от архитектите). Вместо тях, присъстват изследванията на елементите и процесите, отправили поглед към миналото и настоящето, за да проектират визията за бъдещето развитие. 

Биенале ‘14, под общото название „Фундаменти”, се състои от три взаимосвързани изложби разработващи цялостната концепция: „Усвояване на модерността 1914-2014” е темата на националните павилиони, насочваща към специфичните процеси съпътстващи възприемането на модерността; „Мондиталия” в Arsenale разкрива глобалната картина на развитието на държавите, чрез проекти за страната домакин Италия в 41 изложби, филми и театрални продукции; „Елементи” в Централния павилион (Ил. 2), концентрира вниманието върху елементите на сградите.

Изложбата Elements носи най-силното послание на Директора Рем Кулхас и се фокусира върху архитектурните елементи, които са общото в архитектурата преди, сега и завинаги. Някои от тях, например асансьорите и ескалаторите, според Кулхас "никога не са били истински включени в идеологията или обяснени от теорията на архитектурата”. Той се опасява, че под напора на техниката и дигитализацията, архитектурата е неспособна да осмисли целия си репертоар. Затова се опитва да приземи архитектите до фундаментите на професията, да изгони звездите и да разпадне архитектурата до баналните й основни елементи. Целта на изложбата е да задейства модернизирането на основата на архитектурата и архитектурното мислене, като своеобразен рестарт на системата.  

В продължение на две години, екипът на Харвардския университет по дизайн изследва под микроскоп цялата история (възникване, развитие, механизиране и модернизация) и дори бъдещето (роботизиране, кибернетизация) на всеки елемент. Значителното познание по темата е обобщено в книга с 15 части, извадки от които присъстват като едроразмерен каталог в съответните зали.

Входното пространство на павилиона (Ил. 3) под изрисувания купол е превърнато в централен експонат с ивицата окачен таван и плътната зона от технологични машинарии над него, която е  далеч от полезрението на архитектите. Своеобразната алегория на съдбата на Елементите ни подготвя за уникалното изследване по петнадесетте теми, определени от Кулхас: таван, прозорец, коридор, под, балкон, фасада, камина, стена, тоалетна, ескалатор, асансьор, стълба, рампа, покрив, врата. (Ил. 4)

Експозицията е дори забавна с многобройните си артефакти: реалните исторически прозорци, взети от колекция на Обединеното кралство; модерните и старинни тоалетни; моделите на китайски исторически сгради от холандски музеи; стените, построени от истински материали. Подчертаната вещественост създава усещането, че изложбата е своебразен каталог на строителни продукти, с принизено отношение към проблематиката на съвременните сгради. 

Някои от залите ни очароват с оригиналните си находки от далечното минало, дори бъдещето. Инсталацията за генезиса на китайския покрив показва как изграждането на сложната дървена конструкция е била стандартизирана още през 12-ти век, за да се предотврати преразхода и корупцията. Някои от темите, като Коридори, ни притесняват, до известна степен, с представянето си; други предизвикват носталгия, като Прозорците (Ил. 5) които са били продукт на логиката и ръчното майсторство, а днес са напълно роботизирани. Балконът (Ил. 6) ще запомним с неговото световна значимост: "Без балкона, историята на цивилизациите щеше да бъде различна." Стените и фасадите са изработени от различни материали – от груб кирпич, дърво, хартия, метал, стъкло и светодиоди (Ил. 7, 8). Демонстрирана е кинетичната мембрана на бъдещето. (Ил. 9) 

Този раздел от биеналето, адмириран от най-младите, предизвиква и сериозни критики относно едностранното представяне на темата. Задълбочените исторически изследвания на елементите не могат да компенсират дори и намека за тяхното използване, особено липсата на холистично отношение към сградата. Според Кийран Лонг, куратор на съвременна архитектура във Victoria & Albert Museum: „Това биенале, въпреки неговата мисия да осигурява общия фундамент на архитектурата, всъщност разкрива Кулхасианската психика на човека, дълбоко впримчен в явленията които регистрира. Всяка зала е обсебваща серия от препратки, като изобщо не става ясно дали изложените цитати се поддържат или отричат.”1 

Питър Айзенман сравнява Изложбата Elements с „език без граматика” и се обосновава значително по-успешно - "Всеки език е граматика. Така, че ако архитектурата се счита за език, елементите не са от толкова голямо значение. Това, което изключително ми липсва тук е граматиката." Той отива още по-далеч, изпитвайки своето красноречие: "Рем Кулхас представя биеналето като la fine: края на кариерата си, на своята хегемония и митология, края на всичко, края на архитектурата." 2 

Въпреки противоречивото възприемане, Рем Кулхас е дал всичко от себе си, за да преобрази биеналето в духа на задълбочените изследвания, фокусирани върху историческия анализ на елементите и процесите на архитектурата. Но, докато постиженията на националните изложби в преосмислянето на процесите на Модернизма се оценяват силно позитивно, то смисълът и идеите, заложени в „Елементите”, убягват на много от посетителите. Остава открит въпросът, доколко ще се осъществи рестарта на системата архитектура, подпомогнат от изследванията на биеналето. Със сигурност, обаче, 14-то Биенале на Кулхас е разтърсващото предизвикателство на мисълта, от което професията се нуждае за модернизирането на нейните основи. 
______________
1 От интервю с Кийран Лонг, http://www.dezeen.com2 От интервю с Питър Айзенман, http://www.dezeen.com   

+12
Автор: арх. Анета Трифонова, спец. кореспондент за www.ka6tata.com
Закони Нормативна база Коментари