NEUSCHWANSTEIN CASTLE – Замъкът от приказките

Neuschwanstein castle безспорно е най- известният и вероятно най-красивият замък на света, но от друга страна, и най-критикуваният. Колкото повече тайни са скрити в една легенда, толкова по-обаятелна и атрактивна е тя и за Neuschwanstein castle това твърдение важи в пълна сила.
15.12.2006
Весела Маркова
447
NEUSCHWANSTEIN CASTLE
Людвиг оставил след себе си замъците Neuschwanstein, Linderhof, Herrenchiemsee, както и богата колекция от планове и чертежи за замъци, които никога не биват построени
Източник: Снимки: Весела Маркова и https://www.neuschwanstein.de/englisch/tourist/

Текст: Весела Маркова
Снимки: Весела Маркова и https://www.neuschwanstein.de/englisch/tourist/

Може би трудното за произнасяне название Neuschwanstein castle само по себе си не говори много, но едва ли има човек, който не би разпознал образа му, дори и никога да не е имал щастието да посети
това приказно място. Neuschwanstein castle безспорно е най- известният и вероятно най-красивият замък на света, но от друга страна, и най-критикуваният. Колкото повече тайни са скрити в една легенда, толкова по-обаятелна и атрактивна е тя и за Neuschwanstein
castle това твърдение важи в пълна сила. Името му, преведено буквално, означава “нов лебедов камък” и в действителност силуетът
му наподобява строен лебед, извисяващ се върху отвесен хълм в земите на Бавария, недалеч от град Фюсен. Легендата за Neuschwanstein castle, прототип на замъка на Спящата красавица в Disneyland Калифорния, вече от 120 години привлича тълпи от туристи, повече от един милион на година.


    

Поради небивалия интерес замъкът е отворен за широката публика само седмици след смъртта на своя създател Людвиг II, крал на Бавария, в периода (1845-1886) и станал известен като един от най-неоценените владетели в историята. Вдъхновен от легендата за лебедовия рицар Лоенгрин в детските си години и страстен почитател на творчеството на Вагнер, кралят-романтик Людвиг II, наречен “Безумний”, построява замък, който по своя облик и харизматичност няма равен на себе си. 



Историята:
Отговорът на въпроса защо печалният крал е бил смятан за луд най- вероятно се крие в това, което той е оставил зад себе си, твърде амбициозният като замисъл проект, материално олицетворение на неговата одухотворена и доста оспорвана за времето си личност – замъкът Нойшванщайн, и в писмото му до великия композитор Ричард
Вагнер...


  

 “Имам желание да построя наново стария замък Хохеншвангау в близост до пролома Pöllat в автентичния стил на замъците от времето на немските рицари, и трябва да ви призная, че съм твърде нетърпелив да живея в него до три години, там ще има няколко уютни гостни с превъзходна гледка към планините на Тирол. Локацията е  възможно най-добрата, която може да бъде намерена, свещена и недостигаема, ценностен храм за най-приближения приятел...”






Крал Людвиг II е роден през август 1845 г. в Бавария. През 1864 г., едва навършил 18 години, той наследява трона от внезапно починалия си баща Максимилиян II. По времето на неговото коронясване през 1869 г. Бавария е парламентарна монархия. Кралят е ръководел парламента и е имал ограничени права за управлението на страната както и заплата. Отегчен от лимитираните си правомощия, младият Людвиг отдал цялото си внимание на изкуството, музиката, архитектурата и строителството. Заедно с трона кралят наследил и несметни богатства, които вместо да съхранява и умножава в банката, той предпочел да вложи за развитието на изкуствата в своето кралство.




Людвиг е запомнен като един от най-необикновените управници в немската история. По време на своето владичество той умишлено избягвал военните конфликти и запазил мира в Бавария. Финансирал строежите на “приказните си замъци” изцяло със собствени средства, осигурил работа на много хора и чрез вложените парични средства съживил множество региони. В крайна сметка, въпреки че строежите на Людвиг почти не довели до фалит кралското семейство на Бавария, всичките замъци се превърнали в доходоносни туристически обекти и се изплатили многократно. Ексцентричният крал ненавиждал тълпата и официалните церемонни, вместо това обожавал да пътува из провинцията на Бавария и да разговаря с фермерите и работещите хора, като винаги се отблагодарявал щедро за гостоприемството им. И неслучайно за обикновените хора той бил просто “нашият скъп крал”.


     
 

Людвиг оставил след себе си замъците Neuschwanstein, Linderhof, Herrenchiemsee, както и богата колекция от планове и чертежи за замъци, които никога не биват построени, както и плановете за допълнителни помещения към вече построените сгради. Всичките тези чертежи и скици датират към късния етап от неговото управление около 1883 г., когато семейните авоари застрашително се изчерпали, а наетите художници осъзнали, че никога няма да видят идеите си реализирани. Това довело до пълната свобода на духа на творците, които създали множество проекти, най-екстравагантните и смели хрумвания не били ограничени нито от икономически нито от практически фактори.



Гибелта на краля и до днес е забулена в мистерия. На 10 юни 1886 г. той официално е обявен от правителството за душевноболен, страдащ от параноя и не в състояние да упражнява своите правомощия. И въпреки че много от съвременниците осъзнавали, че изтъкнатите доказателства са несъстоятелни и дори политически преднамерени, а самият крал решително отказал да напусне Neuschwanstein castle, рано сутринта на следващия ден той бил арестуван и откаран в Berg Castle, южно от Мюнхен. Следобеда на 13 юни Людвиг получава разрешение да се разходи край езерото Старнбърг заедно с професор Гуден, без  да бъдат съпровождани от охрана. Те никога не се завърнали от разходката си, малко преди полунощ телата им били открити във водата в близост до брега на езерото. Официалното становище е самоубийство, въпреки, че Людвиг се славел като добър плувец, водата покрай брега била само до кръста, а аутопсията не открила следи от вода в дробовете на детронирания крал...





Наред с пламенното вдъхновение и неудържимото си желание да сбъдне приказния замък на мечтите си, за създаването на Neuschwanstein castle младият крал е силно повлиян и от политическата ситуация в Бавария към дадения момент. През 1866 г. Бавария в съюз с Австрия, губи войната срещу разрастващата се Прусия, вследствие на което кралят е лишен от правото да е главен военнокомандващ на своята войска по време на война. От този момент нататък Людвиг, който приел много тежко загубата на суверенитета си, се затворил в своя собствен свят на приказни кули и замъци, там където той е единствен и пълноправен крал... 





Замъкът:
Фантастичният облик на сякаш съществуващия в приказка замък е толкова обаятелен и различен, гледан от височината на хеликоптер или от разположено в близост възвишение, от подходите, идващи от долината. Невероятната и експресивна картина, която изниква пред очите ви, е невъзможно да бъде възприета просто така. Най-известният замък, имитация от Средновековието, с красиви кули, назъбени стени и още по-изненадващо интериорно оформление, се превръща в легенда още със самото си създаване, обвит в мистерии и драматизъм, съпътстван от нелепа ирония. Неговата съдба е никога да не бъде завършен изцяло във вида, за който е бленувал Людвиг. 


Митовете и споровете около “злощастния” замък никога не затихват. Често дизайнът е обвиняван в липса на вкус, натруфеност и неестетична помпозност. И днес битуват твърдения като това, че строежът му все пак е довел до фалит Бавария поради невероятно мащабните средства, вложени в напредничавата за времето си конструкция. Замъкът бил оборудван с технологии, почти революционни за онези години, като централна отоплителна система на вентилаторен принцип, помещения с течаща вода на всички етажи, както и тоалетни с автоматични казанчета. Намиращият се наблизо планински извор подсигурявал питейна вода  с превъзходни качества. Зимната градина била оборудвана с голяма стъклена плъзгаша се врата. Кухнята също била с вградени възможно най-нови технологии и, разбира се, снабдена с топла вода, както били и баните. 

 


 

Крал Людвиг избрал идеалното място за своя замък “Нов-Хохеншвангау”, който е преименуван през 1890 г. на Neuschwanstein castle, не къде да е, а недалеч от стария замък Хохеншвангау, където той прекарва част от детството си. Неговият баща вече бил оценил красивата природа, заобикаляща Hohenschwangau castle, и изградил пътеки и изгледни площадки за съзерцаване на панорамната гледка.

 През 1850 г. по негово желание е изграден  и Marienbrücke – (“мостът на Мари”), който осигурил неповторима гледка  към долината, езерата и планинските формирования, а днес наред с тях от моста се наблюдава изключителната фасада на Neuschwanstein castle. 



През 1868 г. Лудвиг II  възлага на архитект Едуард Рийдъл да направи проекта на замъка, който след това придобива славата на “инженерно чудо” за времето си. Имената на още двама архитекти също се свързват с проектирането на  Neuschwanstein castle Гьорг Доймън и Юлиус Хофман. Основните идеи, на базата на които архитектите разработват проекта, принадлежат на самия Людвиг и на Кристиян Янк, сценографът, нает да онагледи фантазиите на романтичния крал, вдъхновени от средновековните легенди.



 

Първият камък на замъка, който ще се превърне в легенда, е положен на 5 сепември 1869 г., но строежът не вървял с темповете, които кралят очаквал. Желанието на Лудвиг II да види Neuschwanstein castle готов за три години било прекалено оптимистично и строежът отнел цели двадесет и три години. Самият проект бил доста усложнен, а и местоположението в планината също създавало сериозни трудности. Под натиска на непосилните крайни срокове на строежа се работело ден и нощ. Кралят се пренася във все още недовършения замък на своите мечти през 1884 г., но по ирония на съдбата живее в него едва 170 дни. Neuschwanstein castle не бил още съвсем завършен, когато кралят е детрониран. Почти готови били третият и четвъртият етаж, а напълно завършена възхитителната Тронна зала, в която никога не е бил положен трон, символизирала кралското могъщество и е изградена по подобие на залата на Свещения Граал. Тук са изрисувани различни библейски сцени, образите на дванадесетте апостола, Дева Мария и Исус. От тавана се спуска грандиозен канделабър, тежащ близо тон. За разлика от останалите зали спалнята на краля е оформена в неоготически стил, с изобразени митически герои.
 


 

По време на цялото посещение в Neuschwanstein castle човек се чувства някък особено, като че ли специално за него е открехната врата, отвеждаща до място, което не е за простосмъртни, място толкова уникално и събуждащо страхотно любопитство. Продължителното изчакване пред входа далеч не изнервя многобройните туристи. Те търпеливо изчакват, за да се изправят лице в лице с това, което се крие зад стените и високите кули, и почти всеки е убеден, че събитието ще остави в съзнанието спомен за цял живот. Може би очакванията невинаги се припокриват с видяното и много често хората са силно изненадани и си тръгват, изпълнени със смесени чувства. Но едно е сигурно - магията и впечатлението, което оставя Neuschwanstein castle, са несравними.



От моста Marienbrücke се разкрива невероятна панорамна гледка към красивите езера, разположени в долината около замъка Neuschwanstein castle. Тук всеки един от посетителите не пропуска шанса да запази спомена като се фотографира на фона на най-приказния замък.


   


 

Закони Нормативна база Коментари