"Madeira House“ – мост между минало и настояще

Проект: Реконструкция и модернизация на къща в Лондон 
Архитект: Радо Илиев, radoilievdesign@gmail.com
Локация: Бромли, Югоизточен Лондон
Снимки: Асен Емилов

Представената сграда е носител на престижна награда от „A Design Awards 2015“ – GOLD Winner for Madeira House.

Всяко архитектурно творение носи своя запазен и идентичен облик, който бива дообогатяван и персонализиран с годините на експлоатация, за да се превърне в своеобразна компилация между създателя и собствениците си.



Но с течение на времето вижданията се променят, и дори сантиментът не може да възпре желанието за промяна. Днес Ви отвеждаме в покрайнините на Югоизточен Лондон, където през 60-те години е била построена забележителната “Madeira House”. Още с първия поглед става ясно колко нетрадиционна и отличаваща се е тази къща на фона на представите ни за жилищната архитектура на Острова.

       
Разположена на върха на стръмен, богато озеленен хълм, тя остава почти напълно скрита от погледите на преминаващите по улицата. Задачата, с която се залавя архитект Радо Илиев е колкото предизвикателна, също толкова и увличаща - съществуващата постройка трябва да бъде уширена и модернизирана. Освен това планът за реконструкцията трябва да постигне по-добра свързаност с околното зелено пространство. Едно щастливо обстоятелство ще предопредели развитието на този удивителен проект. Оказва се, че още от самото начало между възложителя и архитекта се поражда взаимно доверие впоследствие и единна визия за бъдещото решение. Така срещата с „мечтания клиент“ слага началото на един забележителен проект,  в резултат - обновената къща също няма да остане незабелязана и ще получи заслужено признание. Този проект е реализиран без видоизменения, изцяло по чертежите на архитекта.



Разработването на съществуващата постройка взима за основа геометрията на компаса, следвайки световните посоки. Основните земни елементи – водата и огънят, също заемат своите естествено предопределени места – външното огнище е позиционирано на север, а в най-южната част на преходната платформа е разположено водно огледало. На западната страна на къщата на горното ниво отново присъства огънят в екстериорно-интериорната камина, на отсрещния източен край, точно на края на същата ос е разположена водата – банята към основната спалня.  



Темата се оформя като своеобразен баланс между старото и новото, разтваряне на плътното към ефирното. Запазената конструкция придава по-тежка визия, решена в бяло, докато новите елементи, в черно и стъкло, екстраполират, излизайки извън солидните контури, внасяйки богатство от светлина и въздушен обем в силуета. Модернистичните щрихи не изместват от мястото му установилия се с годините обем, те са продължението, новият живот, както свежите филизи на дърветата, изникващи всяка пролет. В унисон с природните и човешките закони налице е уважение към всичко, което е тук преди нашата намеса, „корените“ не са изрязани...! След по-задълбочено наблюдение йерархията в съграждането става съвсем отчетлива чрез вида на вложените материали – по-груби и първични в основата, фини и изчистени към върха. Движейки се по бетоновото външно стълбище в посока основното лоби, преминаваме покрай запазената от първоначалната конструкция автентична, тухлена подпорна стена. Финишите в основното лоби са по-напред в еволюционното развитие - пречистени материали  в монохромна гама. На най-високото ниво материалите са още по-ефирни и олекотени. Добавен е луксозен завършек, естествен камък в меки, топли цветове. 



Чрез реконструкцията се обособяват два обема – източен и западен, което въвежда съвсем нов елемент на сутеренно ниво - преходно лоби, за свързване на северната и южната част на градината. Тази 30-метрова платформа преминава през целия план на къщата, визуално разсичайки го на две, от което обаче, връзката между постройка и градина става плавна и естествено случваща се. Логиката в движенията между основните и новосформираните вътрешни и външни пространства, предопределя създаването на нови „бързи“ връзки, които да се вградят на точните места, за постигане на една олекотена и аморфна свързаност.

Добавеното външно бетонно стълбище вляво на основния вход, свързва директно подхода към основното лоби. В противоположния край на платформения пряк преход, другото добавено стълбище създава бърз достъп от кухнята към северната част на градината. Част от новопроектирания обем прибавя трета дневна, разположена над терасата, с богато остъкляване в посоките юг, запад и север, с разкриване на прекрасна гледка към залеза и върховете на заобикалящите къщата дървета. Две широкоформатни плъзгащи се стъклени врати, встрани от камината, извеждат до покрита с декинг панорамна тераса, докосваща се до обилната зеленина на запад. На противоположната страна в тази най-висока част на къщата, са разположени модерна кухня с хоризонтален панорамен прозорец и основна спалня. На приземно ниво са разположени още три спални и кабинет. Новата дневна на второто ниво разтваря целия си обем, който визуално опира в околната зеленина, благодарение на мащабно остъклената стена - усещането е за едно неусетно преливане отвътре навън, където погледът се потапя в растителността. 

В интериора всяка една необходима за съвременния човек функция присъства, на моменти почти „инкогнито“. Пространството е оформено в колоритен, минималистичен стил, с плавни преходи и градация на вложените материали. Изчистените форми се редуват с неусетно добавяне на нова функция, а разпределението не следва категорична диференциация. Зад всяко едно  решение стои солидна обмислена основа, която обаче по никакъв начин не натоварва възприятието, въздейства единствено с безупречната си логичност. Такъв един елемент определено е прозорецът, който рамкира линията на вътрешното конзолно стълбище, вместо обичайното решение с плътна стена.



Чрез подборът на мебели и аксесоари е постигнат удивителен „левитиращ“ ефект, с други думи никой от тези елементи не „тежи на мястото си“, просто защото изцяло го изпълва със съдържание, без да се налага или доминира.