Wisteria е от семейство бобови, Fabaceae. Видът е наречен на името на професор по анатомия от Университета в Пенсилвания, Каспър Вистър ( 1761-1818 г). Този вид е кръстоска между десет вида листопадни катерливи растения, две от които са видове местни за САЩ, а другите са от Източна Азия. Вистерията е здраво, увивно лианоподобно растение с широка употреба за оформянето на ландшафта, където пространството позволява и градинарите се посветят на това да я пазят в някакви граници. Сред нейните качества са здравината, буйността, трайността и възможността да се катери на високо. Тя е високо ценена заради нейните големи висящи цветни гроздове, които се появяват през пролетта. Цветовете са подобни на граховите и могат да бъдат с бели, лилаво-сини, розови или пурпурни цветове.
Плодчетата са дълги, зелени плоски шушулки, които не са особено декоративни. Растението се катери чрез увивни стъбла и има допълнителни пересто разположени листа. По-старите растения имат извити дървесни стебла, около 5 см в диаметър. Ако растението е засято чрез семена дълго време остава в млада възраст и често не цъфти 10-15 години. Растения, които са засадени чрез присадка и от резници или от издънка, цъфтят много по-скоро в сравнение с тези, засети чрез семена.
Двата вида на вистерия, които са типични за домашната градина са Wisteria sinensis или Китайска вистерия и Wisteria floribunda или Японска вистерия.
Китайската вистерия е много по-популярна, което дължи на своя цъфтеж. Тя расте на височина до 7.50 м и повече и има съцветия с дължина до 15 см, на 30 см височина, които се разцъфтяват преди да се раззелени. Всяко отделно цветче от съцветията се отваря изцяло отведнъж и има ефектно въздействие. Цветовете са виолетово-сини и нежно ухаят.
Растението е най-впечатляващо от ранния май до средата на месеца. Има също бели цветове от вида Китайска вистерия W. Sinensis ‘Alba”, която е много ароматна. Две култивирани растения са особено атрактивни: „Black Dragon” (Черен Дракон), който има двойно по-тъмни пурпурни цветове и „Plena”, с двойна розетка в лилави цветове. Китайската вистерия може да цъфти около три-четири години след засаждането, обаче ювенилният и период трае много повече.
Японската вистерия расте до 7.50 м. на височина и има синьо виолетови, ароматни цветове, които цъфтят когато се раззеленят и листата. Отделни цветчета се отварят от основата на грозда към върха. Гроздовете Съцветията могат да бъдат от 30 до 48 см на дължина и са най-активни в цъфтежа през май месец. Някои видове са с жълти цветове.
Някои по-известни видове са:
• ‘Alba’-с бели цветове
• ‘Carnea’-с бледо розови цветове
• ‘Longissima’- светло лилави цветове и много дълги гроздове съцветия
• ‘Longissima Alba’-с бели цветове, и съцветия около 38 см 15
• ‘Macrobotrys’- съцветия до 90 см в червено-виолетово
• ‘Praecox’- дребен вид, със синьо – лилави цветове more
• ‘Purpurea’ - с пурперни цветове
• ‘Rosea’- бледо розово, а покрая цветовете са в червено, до 45 см
• ‘Rubra’-наситено розово или червено
• ‘Violacea Plena’- червено – виолетови цветове
Изисквания за разположението
За да цъфти добре вистерията изисква много слънце ( шест или повече часове слънце на ден) и дълбока, умерено плодородна, влажна почва, която не съхне прекомерно. Тя се адаптира към почва с висока киселинност, макар че предпочита неутрална до слабо киселинна почва с pH 6.0-7.0 , при която дава най-добри резултати. На зрелите растения им е необходима поддръжка, тъй като са много тежки.
Опора на растението
Вистерията е катерливо растение и най-добре се увива около тел, дървени решетки, перголи и беседки. Тя може да се отглежда върху солидни, вертикални повърхности, ако е осигурена подходяща подпора, като редове тел прикрепена на десет – петнайсет сантиметра разстояние от стената. Използвайте здрави, трайни материали като галванизирана тел, дърво или метална тръба. Медна или алуминиева тръба е за предпочитане пред другите видове метали, тъй като не ръждясва. Не засаждайте вистерията в близост до сграда, където стъблата могат да се полепят за мазилката и да я завладеят. Растението може да се отглежда като единична дървесна форма. За да постигнете това, трябва да завържете растението към кол в изправена позиция.
Най-популярния вид у нас е Wisteria chinensis.
Растението достига височина до 20м., с мощно развити и леко окосмени клони. Листата са едри, до 30см дълги, съставени са от продълговати яйцевидни листчета с леко окосмена по-светла долна повърхност. Цветовете са бледолилави до възсинкави, събрани в дълги увиснали гроздове, появяващи се през май, а когато климатът е благоприятен цъфти повторно през август. Освен в обществени паркове, този вид краси и доста частни градини. Издържа без повреда до -20 С. Най-често срещаните форми са „Аlba” с бели цветове и „Plena” с кичести виолетови цветове.