„Против забравата”

В Северозападни Родопи, община Велинград, е това прекрасно място, за което искам да разкажа – Мечо корито, махала към село Грашево, високо в планината, така наречените „Колиби”.
29.12.2019
арх. Нели Бочукова
595
архитектурно наследство, родопски къщи, Велинград, туристически маршрути
Източник: арх. Нели Бочукова

арх. Нели Бочукова
Историческа справка: Исторически музей Велинград

Не е необходимо да отидеш на друг континент или да отвориш луксозните туристически справочници, за да се озовеш на прекрасно място под небето, където си само ти и спокойствието и мъдростта на Родопа планина с красотата и хората, които тя е запазила през вековете.



В Северозападни Родопи, община Велинград, е това прекрасно място, за което искам да разкажа – Мечо корито, махала към село Грашево, високо в планината, така наречените „Колиби”.

Възникнали са през ХIХ век, според проучвателя Тодор Балкански. До 1900 г. са броени към село Баня Чwепино - сега квартал на Велинград. През 1985 г. им е направен водоем, водопровод и 3 км път до село Грашево Пътят от Велинград към Грашево отначало върви покрай ре-
ката, после продължава нагоре в планината. Хората са толкова малко и се познават – даже ще видиш колите и автобусът да спират, за да си кажат нещо или да се поздравят.



Озовавайки се на високото, пред теб се открива планинатa Родопа – широка и спокойна като тихо море. Чувства се силата и топлината й, нейната красота.

Другото уникално след природата тук е архитектурата. Селището е малко и сякаш се е сраснало с планината. Уличките са тесни, стръмни и без настилка. Оградите са дървени или с плет. Криволичейки по тях, пред теб се откриват прекрасни перспективи от къщи на фона на планината.

Къщите не са описани дори в учебниците по архитектура, защото не са проучени. Двуетажни са, имат чардак, но са по-затворени и с двускатни покриви. Камъкът присъства малко в градежа като материал, повече е дървото и кирпичът, измазан с бяла варова мазилка. Още по-интересни са стопанските постройки. Двуетажни, също с двускатни дървени покриви, изглеждат като кули. Накацали са навсякъде и създават неповторимия облик на пейзажа. Интересното и уникалното при тях са пропорциите и градежът. Те са високи, долният етаж е рядко от камък, най често е от обли дървени греди на сглобка и подпълнени фуги с кал и слама. Всичко изглежда просто, но е много здраво и красиво.


“Колибите” имат висока архитектурна и етнографска стойност, уникален човешки потенциал

Запазен е обликът на отминали времена - къщите, поминакът, планината и даже хората, сякаш времето е спряло! Селището е възникнало, когато населението от село Бабек се е преселило в Чепинското землище през ХIХ век. За една от старите изцяло дървени къщи стопанинът ни разказа, че дядовците му са я пренесли от Бабек и са я сглoбили тук. Според него възрастта й е близо 200 години.



За съжаление много от къщите са необитаеми и се разрушават. Те са бедни къщи, набързо строени и също така бързо се разрушават, ако не се полагат грижи за тях. През 1970 г. селището е имало 290 жители, сега навярно са по-малко. Поминъкът на населението е животновъдството. Вероятно това е един нелек начин на прехрана и съществуване.

  

Днес е много модерно да се говори за културно-историческо наследство, за културен туризъм за „бягство” от цивилизацията и връщане към природата. Ето един повод да се помисли за опазване и популяризиране на истинските ценности и не на последно място да се помисли за хората.

Как да им се създаде поминък, инфраструктура и подобряване на бита. Не те да слязат в града, а ние да отидем при тях и да се докоснем до красотата на планината и старата архитектура, да усетим духа на миналото, съхранено в Родопа.



Велинград и общината са богати на минерални извори, природни забележителности, археология и архитектура от античноста до новото време. Това безценно богатство трябва да се пази и популяризира, да се пренесе през времето.

Хората в селото са много мили, ведри и работливи. Жените още носят престилки и дрехи ит XIX век, съчетани със съвременни. Всичко е толкова пъстро и топло. Зарадваха се на нашето присъствие, събраха се да ни видят и да поговорят с нас, донесоха носии и тъкани да ни покажат. Сложиха ги върху себе си. Усмихваха се. Една жена се приближи да ме прегърне и да ме погали. Почувствах се като в притча, толкова мили, естествени и добронамерени бяха тези хора и така се бяха сраснали с това място, като с най-прекрасното място на света. С малките си „колиби” те са преминали през превратностите на времето и са запазили ценности, които вече са рядкост.

  

                                                                                                    Примитивна пещ

Искам да благодаря на служителите на Историческия музей във Велинград, в лицето на директора г-жа Снежана Велева, и колегите от отдел етнография г-жа Надежда Ангелова и г-н Георги Куманов, които ни заведоха в Мечо корито и които с много любов, професионализъм и всеотдайност се грижат за издирване и опазване на старините.

Най-старата къща в селото
Примитивна пещ

Автор: арх. Нели Бочукова
Закони Нормативна база Коментари