„Вселената Кандински: Геометрични абстракции в XX век“

Изложбата „Вселената Кандински“ в Музей Барберини, град Потсдам, отново е сред най-добрите експозиции в Европа за сезона. Роденият в Москва Василий Кандински (1866-1944) работи главно в Германия и Франция, като извървява пътя от импресионизма до абстрактния експресионизъм и обосновава своята теория. Затова е провъзгласен за баща на абстракционизма в западното изкуство. Използва смели геометрични фигури и форми в ярки цветове, за да интерпретира с геометрични средства сложните житейски и философски теми. В малките му по размер картини се помещават цели светове. 
 

Василий Кандински, "Горе и вляво", 1925; © Вяра Петкова   

Традицията на Музей Барберини е да създава пълна представа за развитието на изкуството в определеното време, затова произведенията на Кандински са поставени в техния контекст – общо сто двадесет и пет картини от над седемдесет художници. Проследявайки различните етапи от живота и творчеството му, осемте зали на изложбата разглеждат най-важните видове „Геометрични абстракции в XX век“ в Европа и Сащ чрез произведенията на Йозеф Алберс, Франк Стела, Бриджит Райли, Соня Делоне и други.  
 

Заглавието „Вселената Кандински“ е подходящо за концепцията на куратора Стере Баренцен. То се отнася, преди всичко, до невероятно разнообразната художествена среда, в която е работил Кандински и върху която е оказал решаващо влияние през целия си живот. След смъртта му през 1944 г., неговите идеи се разпространяват извън Европа – в Лондон и САЩ и развиват живописните средства с различно приложение. Художниците са очаровани от научните и технологични открития на своето време и са искали да изразят чрез изкуството новите представи за пространството и времето. Кандински е пионер и в това отношение.  

Той притежава изявен усет към цветовете, като им приписва асоциативни характеристики и ги подрежда в противоположни двойки: синьо (студ, небе, безкрайност) срещу жълто (топлина, земя, агресия); черно (тъмнина, безнадеждност) срещу бяло (светлина, възможност); червено (живот, сила) срещу зелено (спокойствие, неподвижност); оранжево (възбуда, движение) срещу виолетово (хладно червено). 
 

Общ поглед от залата.   © Вяра Петкова

Изложбата „Вселената на Кандински“ обхваща шест десетилетия след 1910 г. и показва как абстрактното изкуство, в различните си варианти, се е развивало по света. В началото на двадесети век живописта претърпява дълбока трансформация и художниците вече не искат да изобразяват видимото. Те се стремят към новия визуален език, който свеждат до взаимодействието на цветове, линии и форми. Геометричната абстракция използва тези елементи, като основни изразни средства, за отразяването на съвременния свят, надхвърлящи националните граници.  

В картината Горе и вляво от 1925 г., припокриващите се цветни правоъгълници, в центъра, създават нови текстури и нюанси. Според автора, композицията може да се изгради като „симфония“, само чрез съзнателното анализиране на формата, линията и цвета. Радиалните и диагоналните линии, заедно с кривите предават движението и енергията на композицията, докато хоризонталните и вертикални елементи създават структурната стабилност.  
 

Василий Кандински. В черния кръг, 1923  © Вяра Петкова

Отначало художниците отхвърлят фигуралното изкуство, впоследствие се вдъхновяват от напредналите теории на своето време, включително концепциите за четвъртото измерение и пространствено-времевия континуум, според разширеното разбиране за фундаменталните физически понятия. С изображенията на геометричните фигури, носещи се в неопределеното пространство, те се стремили да представят космическите теми и по-високите духовни нива. Централната фигура на това художествено движение е Василий Кандински, който е един от първите художници, изследвали абстракцията и полага теоретичните основи на новия стил с произведението си „Точка и линия към равнина“ от 1926 година.
 

Василий Кандински, "Белия звук", 1908.  © Вяра Петкова

Още като импресионист, Кандински разбира потенциала на геометричната абстракция. В цветната си фигуративна живопис, той включва бялата заоблена форма, която не може да се обясни еднозначно. Той е синестет, затова идентифицира цветовете с различни звукове и емоции, бялото свързва с покоя и празнотата.  

Руски период. След 1914 г. Кандински се връща в Русия и работи по новите си идеи, първоначално допускани от новосъздадената съветска власт, която се стреми да ги използва като инструмент за своето утвърждаване. Назначен е за Директор на Институт за художествена култура, където се среща с водещите художници на руския авангард, но много скоро усеща цензурата на тоталитарния режим. Кандински се чувства самотен в желанието си да търси духовните измерения на новото изкуство и напуска страната през 1922 год. По това време и холандската група „Де Стийл“ (основана в 1917 г.) също визуализира ритъма и енергията на новото време. Правите линии и ъгли, съчетани с основните цветове, бяло и черно, характеризират техните търсения. 
 

Василий Кандински, Тих, 1924  © Вяра Петкова

Период в Баухаус.
Провежданите изследвания на абстракционизма стават част от учебния план в Баухаус, като се търси и практическото им приложение в архитектурата и дизайна. Кандински започва с преподавателска дейност в работилницата по стенно рисуване във Ваймарската школа, а геометричните фигури окончателно придобиват превес в изкуството му. Първите му абстракции  се отнасят до музиката и неговата теория на цвета.  

Тих, 1924 – жълтият триъгълник и синият кръг в центъра отразяват неговата цветова теория. Жълтото се асоциира с триъгълника, поради остротата му, синьото с кръга и отразява неговата дълбочина, а квадратът с червения цвят, заради здравината му. За да обоснове своята идея, Кандински изследва темата в Баухаус  и студентите обвързват формите с основните цветове.

Василий Кандински, Леко в тежко, 1929,  © Вяра Петкова

Леко в тежко, 1929 – прецизните бели линии са начертани с линия и пергел и отговарят на естетиката на Баухаус, където Кандински води аналитичен курс по чертане и обучава студентите да търсят геометричната структура на ежедневните предмети. За него интуицията и чувствата са толкова важни за изкуството, колкото и точността.  
 

Василий Кандински, Два кръста, 1929 , © Вяра Петкова

В черния кръг, 1923 – малките форми и извиващите се линии плуват в черния кръг, предизвикващи впечатлението за пейзаж от друг свят. Според Кандински, кръгът символизира Космоса: „От трите основни форми, той най-силно се асоциира с четвъртото измерение“, а духовният свят е по-лесно да се изобрази чрез абстракцията, отколкото чрез традиционната образност.

Два кръста, 1929 – тъмният фон дава представата за нощна сцена. Кръговете, полукръговете и полумесеците ни подсещат за фазите на Луната, докато архитектурните структури запълват лявата част на платното. Заглавието подчертава формалната страна на композицията и приковава вниманието към двата кръста.
   

Василий Кандински, Придружен център, 1937 ;  © Вяра Петкова

Парижкият период за Кандински започва след насилственото затваряна на Баухаус през 1933 г. Там импресионизмът и кубизмът са по-популярни от геометричния абстракционизъм и художникът се оказва относително изолиран. Присъединява се към артистите от Abstraction - Création и под влияние на сюрреалистите включва биоморфни елементи в картините си.

Придружен център, 1937 – игривите фигури се реят и разпръсват в равнината на картината. За разлика от сюрреалистите, Кандински се занимава по-скоро със скритите измерения на реалността, отколкото с подсъзнателното. Клетките и бактериите, като най-малките форми на живота, за него символизират началото на процеса на обновление.
 

Василий Кандински, Червения възел, 1936;   © Вяра Петкова

Червения възел, 1936 г. - Червената панделка се огъва и увива, но спира малко преди да се завърже на възел. Композицията е контрастна: органичните форми припокриват правоъгълните, докато червените нюанси контрастират на тъмносиния фон. Отдясно, едно биоморфно създание отваря широко устата си, сякаш издава вик и подчертава общата несигурност – ехо на геополитическото напрежение по това време.
 

Александър Калдер, Без заглавие, 1963 ;  © Вяра Петкова

Плуващите форми от картината на Александър Калдер са преместени в реалното триизмерно пространство, за да оживеят от най-малкия полъх на въздуха, при това съвсем случайно и спонтанно, подобно на естественото движение на ято птици или облаци.