Още нещо за стрехите и корнизите

Истинско нашествие от разнообразни стрехи и корнизи има по новите къщи около София и цялата ни нова България.
08.02.2006
Проф. д-р арх. Младен Мирянов
5158
къщи, покрив, стрехи, олуци
Естетически натрупването на стрехи е лошо
Източник: Проф. д-р арх. Младен Мирянов

Истинско нашествие от разнообразни стрехи и корнизи има по новите къщи около София и цялата ни нова България. Млади и не толкова млади, и не толкова стари колеги се упражняват да правят псевдонационална, псевдофренска архитектура с богато разнообразие от стрехи и корнизи. Покривни скатове насам, натам – стрехи, едни над други, стрехи,едни под други. Стрехи, стрехи, дал Господ където трябва и не трябва. Изобщо стрехова архитектура - така да се каже с “национално” звучене и дори с научна обосновка в научни трудове. Жалко, че един от безспорните майстори на прецизния, отработен детайл на стрехите и “изсипаните” покриви проф.Стефан Стефанов си отиде толкова рано, за да продължим да се учим от неговия майсторлък.

Освен в къщите и в новите хотели по черноморските ни и планински курорти се имитира българската възрожденска къща с характерните покриви с малки наклони  и едноолучни керемиди, но с бетонни корнизи и олуци.

В тези редове ни се иска да направим малък анализ на тези елементи и да прецизираме естетическите им и технически решения, с желанието си да помогнем на архитекти без опит и на инвеститори с мерак за интересни реализации.



     
Сн. 1  Флоренция - големи стрехи с удвоени и утроени ребра от XV- XVII в.

Дървените стрехи се прилагат както за двускатни, така и за четирискатни покриви. Най-често срещаният вариант е с видими греди съответно профилирани, а накованите върху тях дъски, тaka нарeчения ”сачак” са със “стандартните” размери 15х70 мм. Желателно е от естетическа и техническа гледна точка тези размери да бъдат 18х90 мм. За съжаление на пазара се предлагат дъски с ширина 70 мм., допълнително декорирани с две шарки, което прави тяхното визуално възприемане като летвена обшивка  с дебелина 30-35 мм. Друг вариант е обшиването на ребрата отдолу. Естетически, обаче, обшиването на стрехата с надлъжно наковани дъски и то с малка ширина е естетически неподходящо. Друг също неподходящ, но често прилаган начин е обшиването на стрехите на двускатни покриви с хоризонтално наковани дъски, напречно на челната дъска с допълнителна конструкця. Това води до образуването на грозен триъгълник към фронталната част на покрива и е чиста форма наш български модел или може би “балкански”. Удвояването на издадените части на столиците се прави не статически осмислено с започването им отвътре поне с 50-60 см, а като заковани за същинската столица. Препоръчително е всички елементи на дървените стрехи – обшивка, ребра, столици, челна дъска да бъдат предварително шлайфани и обработени  “на тезгях” с подходящи лакове, устойчиви не само на влага, а и на ултравиолетовата радиация като Сандолин u др.

Натрупване на излишни стрехи с декоративна цел

На запад от нас се срещат интересни декоративни обработки на видимите ребра и дори частичното им удвояване (както у нас на столиците). Особено красиви и запомнящи са те в сградите от средновековието на Флоренция (сн.1)

И още една препоръка – стрехи с видими ребра не са особено подходящи за четирискатни покриви. От изпълнените покриви по този способ се добива впечатлението за “нахлупване” на стрехата върху сградата, особено в ъглите.

      
Стоманобетонен олук с чело - неестетично изпълнение

Типичен случай на вграден лежащ олук- очаквани проблеми от течове


Стоманобетонните корнизи с висящи олуци се изпълняват масово с челна дъска, закована на ребрата, която покрива частично измазаното чело на корниза. Така бялата ивица се намалява, корнизът “изтънява” и губи от естетическото си въздействие. Дъската трудно се поддържа, защото е зад олука, а това е необходимо въпреки употребата на съвремени качествени лакове за дърво. На показания детайл е даден начин за по-добро решение, като се оформи бетонно чело. То може да бъде 20-25 см. широчина и 5-6 см. Дебелина. В зависимост от издадеността на корниза – 60-90-100 см. Предният долен ръб може да бъде оформен като вдлъбнат или изпъкнал надолу като водокап. Така челната дъска се избягва, вертикалната ивица се увеличава и естетиката на корниза значително се подобрява. Вътрешния, ъгъл към стената може да се оформи като вдлъбната фуга с различни размери – вертикално от 5 – 15 см или като изпъкнал профил с различна конфигурация. По този начин може да смени фактурата (грапавината) на мазилката по хоризонталната част на корниза и стената. Стената може да бъде с грапава повърхност – влачена, драскана, напръскана и пр. и оцветена различно от корниза. Този известен прийом не е приложен в решението на корнизите на новия хотел “Хелена ризортс” в Слънчев бряг по незнайни съображения на авторите.

СТОМАНОБЕТОНЕН КОРНИЗ С ОТДРЪПНАТ ВИСЯЩ /”ЛЕЖАЩ”/  ОЛУК
       


А. РЕШЕНИЕ С МАСИВНО ЧЕЛО                                            Б. РЕШЕНИЕ С ЧЕЛО ОТ ЛАМАРИНА


ЛЕГЕНДА:


1. Поцинкована ламарина
2. Хидрофобен шперплат – 18 мм
3. Олук от поцинкована ламарина
4. Пола от поцинкована ламарина
5. Дъски 20х120 мм
6. Дървени ребра
7. Челна табла от хидрофобен шперплат и две летви 40х60 мм
8. Челна пола от поцинкована ламарина – 0,9 мм
9. Скоба 3х40х200 мм.
10. Надлъжни кушаци /подложни дъски/ 25х60 мм.
11. Напречни дъски – обшивка /”сачак”/ - 18х90 мм.
12. Дървени конзоли 100х240х270 мм. През 90-100 см.
13. Задна табла от иглолистни дъски 25х270 мм дължина 300-400 см
14. Топлоизолация от XPS или EPS с дебелина 60-80 мм.
15. Стоманобетонен корниз
16. Монтажни надлъжни бичмета 60х60 мм.
17. Подложки от дърво



Стоманобетонните корнизи с отдръпнат /лежащ/ олук имат специфично изпълнение в зависимост от желанието на проектанта. В повечето случаи детайлът се третира погрешно като олучно корито ,по което може да се ходи т.е. да бъде с широчина 40-60 см и дълбочина 15- 20 см. Това решение води в почти всички случаи до течове, поради разлепване на снадките между ламаринените ивици, оформящи олука следствие на замръзване на мокър сняг. В предлаганото решение олука “виси” и при препълване водата се оттича навън и изтича по горната плоскост на олука и оттам навън по капката (вулста).


СТОМАНОБЕТОНЕН КОРНИЗ С ВИСЯЩ ОЛУК

    


А. ТРАДИЦИОННО РЕШЕНИЕ С ЧЕЛНА ДЪСКА                            Б. ПОДОБРЕНО РЕШЕНИЕ БЕЗ ЧЕЛНА ДЪСКА И ИЗМАЗАНО ЧЕЛО


ЛЕГЕНДА
1. Олук от поцинкована или медна ламарина
2. Вароциментна мазилка
3. Фуга / 10-15 см/ или декоративен профил
4. Топлоизолация от XPS или EPS с дебелина 60-80 мм.
5. Топлоизолация от минерална вата
6. Опорна летвена скара
7. Гипсокартон
8. Столица
9. Летви 30х40 мм
10. Дървени ребра
11. Паропропускащо хидроизолационно фолио
12. Подложни платки 10х100х100 мм от битуминиран шперплат- вместо        летви от иглолистен материал – през 50 см.
13. Хидрофобен шперплат 18 мм


Стоманобетонен корниз с отдръпнат олук и декоративно оформление с дървени конзоли и дъсчена обшивка



Предимствата на корнизите с отдръпнат висящ олук са:


  • подчертана челна ивица, ненарушена от наклоните на олуците към водосточните тръби
  • отлични възможности за контрол, почистване и поддръжка на олуците, тъй като придвижването по горната хоризонтална част на корниза е сравнително безопасно
  • водосточните тръби са без “есове” елементи ,които значително загрозяват фасадите на сградите с изнесени отпред висящи олуци.


Челната страна на корниза може да се изпълни по няколко начина :


  • като стоманобетонен зъб  5 х 15-20 см, измазан или покрит с бяла мозайка /но не мита бучарда/
  • с монтажни мозаечни елементи с размери 5-6 х 20х30 см с дължини 150-200 см, произведени в предприятията за готови стъпала и мозаични плочи
  • с табли от хидрофобен шперплат, укрепен с две бичмета и челното им облицоване с поцинкована ламарина / за предпочитане с дебелина 0,9 мм./, огъната на абкант, монтирани без надстъпване, а с подложна ивица 5 см, тип шорц от същата ламарина.

 


     
Комплицирано провеждане на водосточни тръби

Всеки от тези начини има своите предимства и недостатъци и те са свързани главно с последователността на строителните процеси, мазачески и бояджийски работи, необходимост от скеле и пр. Практиката показва, че оформянето на челната част на тези корнизи отгоре , откъм хоризонталната част на корниза – без скеле е възможно, но опасно и не води до “идеално” изпълнение на най-важната част на покрива.

Долната част на корниза може да бъде измазана с гладка вароциментна мазилка, оцветена най-подходящо в бяло или обшита с дъски 18 х 90 мм. Детайлът може да бъде развит и с допълнителни елементи образно заимствани от българските дървени къщи от ХVIII – ХIХ век, в които гредореда над последния етаж е изнесен напред, за да подпира ребрата на големите стрехи.

Дървена стреха с изнесена на конзоли столица

В една още незавършена къща в София  корнизът беше изпълнен с оформяне на челото с ламарина и хидрофобен шперплат, което беше рисково решение. Имаше опасност челото да не бъде абсолютна равнина и да се изкривява от отделните двуметрови ламаринени ивици. Специфично и успешно е изпълнението на снаждането на ламаринените ивици – челно без надстъпване, с което се постигна идеална гладка ивица. Трябва да се даде дължимото и на инвеститора (неврохирург по професия), който лично ръководеше изпълнението и подготвяше изработката на елементите в най-добрите работилници на столицата, както и на едни от най-опитните майстори на известната предприемаческа фирма. Обработката на хоризонталните дъски (сачака), на задната вертикална ивица и конзолите с различни по плътност и тоналност лазурни лакове доведе до един стилен резултат и удовлетворение от положените съвместни усилия – на проектант и собственик. Реализацията доказва, че идеята си заслужава трудностите по изпълнението, нормално следствие от липсата на умения и опит при оформяне по нов, специфичен начин.

Накрая ми се иска да препоръчаме, особено на младите колеги, да отделят повече време за проучване на опита от многобройните реализации за намиране на добре обмислени, естетически балансирани- красиви и технически изпълними решения на стрехите и корнизите. 

 

Автор: Проф. д-р арх. Младен Мирянов
Закони Нормативна база Коментари