Дом-музей
Текст и снимки: Невена Попкирова
Засилен интерес към историческото наследство се наблюдава предимно у хората в напреднала възраст. Едва след натрупването на богат личен жизнен опит, човек като че ли проглежда за вещите, останали от предишните генерации. За някои от тях сме чували от баби и дядовци за какво са се използвали, за други сме чели в написани отдавна книги. Тук не става въпрос за златни и сребърни съкровища от времето на траките, а за вещи от преди няколко поколения. Някои от тези странни предмети сме срещали в старата къща на село, други виждаме в музеите.
В някои от броевете на нашето списание сме ви запознавали с реставрирани български къщи от времето на петвековното робство, изписани със свежи бои, с укрепени конструкции и модерно вътрешно разпределение. В повечето от тях не е запазено много от вътрешното обзавеждане.
Настолните лампи са едни от най-красивите вещи, които могат да се намерят на битпазарите или в антикварните магазини. Поставени до прозореца, те красят не само дома, но и улицата с меката си светлина през дългите нощи по тези географски ширини. Близо три месеца през годината слънце- то тук изгрява към 10 ч сутринта и залязва следобед към 4 часа. Лампите и свещите са основни атрибути на уюта в домовете на Северна Германия, Дания и скандинавските страни.
Съвременните материали, модни мебели и съвременни санитарни помещения не дават представа за живота на отминалите поколения. Дребните вещи от бита са изхвърлени заедно с боклуците. Учудваме се понякога на чужденците, че толкова се радват на запазените български кътове, народните песни и танци в хотели и ресторанти. Самите ние нямаме изградено все още отношение към съхраняване на паметниците на културата. Не ценим “нашето”, което ни отличава от останалите народи на тази земя.
Любопитно е да се узнае начинът, по който се стопанисват стари къщи, обявени за паметници на културата в Германия. За такива къщи съществува непопулярната в България възможност да бъдат пренесени, в буквалния смисъл, с помощта на модерна техника в така наречените музеи на открито. Това са заделени огромни площи, на които са струпани стари къщи, мелници, воденици. Цялата покъщнина, допълнена с вещи от същата епоха, но от други източници, се възстановява и музеят на открито представлява място, където децата, идното поколение, може да се запознаят с живота на своите предци.
Възпитанието в тази насока започва от ранна възраст и подкрепя патриотизма и уважението към прародителите. Процесът на запознаване с живота на миналите поколения се подпомага и от наличието на явлението “битпазар”. Подобни пазари за стари вещи се организират редовно през летните месеци на площадите в неделя и отношението към тях е положително. Продавачите са обикновени хора, дошли да разпродадат някои от излишните за тях неща, пийват кафе и разговарят приятелски с купувачите.
Кухнята е обзаведена с модерни бели шкафове с подходящи за къщата надлъжни шарки.
С готовност могат да обяснят “какво е това и за какво служи”, без да се сърдят, че не се стига до покупка. Цените са символични, водени от идеята, че е по-добре някой все още да ползва тази вещ, вместо да се хвърли на боклука, а и “пътници за всеки влак има” – все ще се намери някой да пожелае едно или друго, било за украшение, било за функционално използване.
Всеки един от тези съдове носи спомен и топлината на домашното огнище
Другата възможност за запазване на старинни къщи е те да се дадат като собственост на хора, които са съгласни да ги поддържат в добро състояние, но без да променят своеволно основните характерни за отминалия период елементи. Съществува специална комисия, която разглежда исканията за промени. Държавата осигурява намаляване на данъците в течение на няколко години и заплаща до 1/3 от ремонта на някои от тези сгради.
Домакинята сама е нарисувала старинния мотив върху белите кухненски плочки над мивката. Картинката, изобразяваща поднасянето на Коледнатавечеря, напомня на стопанката за нейната родина Швеция.
Домът, който виждате тук, е закупен преди 8 години от семейството на лекар УНС с трима големи сина, които отдавна вече “Идеята да купим тази старинна къща от 1780 г. с традиционен покрив от тръстика беше моя” споделя стопанката, “но това е заразно, съпругът ми също се запали. Аз отдавна имам слабост към този тип къщи с покрив от ракита и сега съм много щастлива”.
Къщата е продадена от предишния й собственик по финансови причини. Като жилище тя имала нужда от основен ремонт, а той трябвало да бъде съобразен с нормите за опазване на историческото наследство и всяка стъпка трябвало да получи одобрението на съответните органи за качеството на използваните материали и тяхната съвместимост като външен вид с вида на старата сграда.
Фигурите от ковано желязо върху камината, както и някои от свещниците и декоративните фигури из цялата къща са на съвременен шведски скулптор.
Къщата има дълголетна история. През 18 век било обичайно големите земевладелци на стопанства от по няколко стотин хектара да осигуряват домове за наемните работници за стопанството. Тази къща била също построена с такава цел, а сега е обявена за паметник на културата и стои под закрилата на закона. Първоначално в нея са живели 4 вдовици в имението, на чиято територия е построена. След това била населена от семействата на наемни работници в стопанството. Под общия покрив имало 3 отделни независими жилища.
За да обединят трите независими жилища, махайки някои от стените, собствениците трябвало да получат разрешение от специална комисия по опазване на културните ценности, която да прецени дали къщата няма да се срути вследствие на реконструкцията. Оставена е само една врата за вход. След обединяването на приземния етаж се оформили няколко свързани едно към друго помещения: вестибюлна част - трапезария, в която се влиза веднага от входното антре, просторна кухня вдясно и още по-голяма дневна вляво, с камина по средата. Камината е запазена във вида, в който е била построена преди около 220 години, дори с нишата за ценната и скъпа в онези времена сол. До спалнята и банята на домакините се отива по коридор от входното антре. В антрето се издига обиколна стълба до горното ниво, чийто парапет е изработен от единия от синовете като хоби по модел взет от музея на открито в близкия голям град.
Реконструкцията на заварената къща наложила значителни инвестиции. Предишният собственик бил направил нови прозорци – малко по-малки от оригиналните и сега през лятото влиза малко слънце в къщата, но през зимата е по-уютно. Сегашните собственици сменили дограмата с красиви, отговарящи на стила на къщата и практични датски прозорци, които били одобрени от съответните ограни за защита на историческото наследство. Предишният собственик надстроил незаконно покрива. Там си държал продуктите, изхранващи семейството през трудните военни години. Капака за тавана сега не се отваря.
Някои от нововъведенията са малко странни. За да не влизат двете големи кучета в кухнята и да изяждат храната на котките, монтирали наопаки една стара китайска врата. Преди подът навсякъде бил покрит с керамични плочки, които стопаните махнали, за да поставят дебело борово дюшеме. Трудно било да се намери доставчик на дюшеме с широки дъски. Под него отдолу е оставено празно пространство, запълнено с перлит за изолация и за да абсорбира влагата. В перлита мишки и други полски животни не могат да си правят гнезда. С перлит са запълнени и празните места между гредите на тавана, под настилката на горния етаж.
Таванът също бил подновен, дупките в стария гредоред бил запълнени. Само в трапезарията таванът е запазен в стария си вид. Всички греди имат номера, поставени от контролните органи и напомнят на стопаните за различни трудности по реставрирането. Тези гредите били само прясно омаслени. Гредите в хола до камината са нови, но са подредени по същия начин. Цялостната реставрация на къщата продължава вече години, осигурявайки непрекъснати грижи, но те се приемат спокойно без бързане и с подробно проучване на най-добрите възможности. Желанието на собствениците е да изолират помещението над тавана с модерната хартиена изолация под формата на малки късчета, които се нагнетяват със специална машина.
Итонгът всмуква влагата и се оказал неподходящ за доизграждане на някои от стените. Цялата къща била облечена в топлоизолация. Къщата има локално отопление с нафта. Вратите не се затваряли добре и къщата се люлеела от вятъра. Стъпалата между отделните помещения, които преди принадлежали към отделни къщи се запазили. Антрето е застлано с едър чакъл. Пътеките около къщите са покрити с излят бетон. Завареният оригинален цвят на стените бил син, но го сменили с по-топъл. Тухлите в стените са печени с голямо съдържание на метал, което затруднявало телефонната и телевизионна връзка и се наложило монтирането на специална антена на покрива.
Горният подпокривен етаж е спокойно място за работа и занимания в свободното време
Фигурите от ковано желязо върху камината, както и някои от свещниците и декоративните фигури из цялата къща са на съвременен шведски скулптор. Къщата била купена празна, без мебелировка. Старите шкафове, които днес красят вътрешността й са купувани преди години от стопаните, някои са подарък, други наследени. Всички те имат различен стил на украса, характерен за съответния стар майстор.
Цялата къща е изпълнена със старинни вещи, намерени и купени на битпазар в продължение на години. Където и да пътували - в Дания, Швеция или Англия – стопанката, шведка по произход, купувала с удоволствие стари интересни плакати, лампи, кукли. Някои от тях са реставрирани, но повечето са запазени в оригиналния им вид. Зад всяка от тях се крие история. Всяка от тях допринася за уюта на уникалната къща. Колекцията от уникални произведения на самобитни майстори се допълва непрекъснато. Едни от най-новите придобивки са фигурите от ковано желязо.На една от стените висят дори гръцки икони, хармониращи добре с цветовете си на мебелите от стар дъб.
Цялото семейство обича да е заобиколено от стсаринни предмети и аксесоари. Това обаче не означава, че се лишават от придобивките на новото време. Просторната модерна баня заема половината от горния етаж. Прокарана е нова канализация, монтирана е модерна вана, не липсва и душ кабина. Тъмните греди по тавана служат като неповторима декорация на сервизното помещение. Огледалото, в рамка от стар прозорец е също част от моста между старо и ново.
В останалата част от помещението е вградена дървената кабина на съвременна сауна. Пред прозореца са подредени няколко прибора за фитнес.
В свинарника към къщата, който е достатъчно просторен и със стабилна конструкция с ратанов покрив (втората по големина къща.
Жилището за гости
Жилището за гости на първата снимка), сега е направено малко жилище за гости – единият от тримата сина идва често с приятелката си на гости при родителите и се радва на отделна “собствена” къщичка. Държавата е спонсорирала една трета от ремонта на тази сграда.
Курникът, изграден стабилно в същия стил, сега е място за инструменти и сечива. Околният голям парцел не се обработва. Гледката към него е приятна отмора за очите. Тревата се коси редовно и продажбата й осигурява средствата за следващата коситба.
Пътеките между сградите са грижливо почистени, а между тях греят пъстри цветя. Там може да се поседне на пейките, направени преди повече от два века и да се пофилософства за непреходността на живота.
