Под покровителството на традициите

Лена и Игор Дякови са изградили новия си дом по подобие на старата къща, построена на същото място през 60-те години. По този начин семейството се съобразява с окръжаващата среда и историята, към която има специално отношение.
12.01.2007
Александра Амфитеатрова, Елена Тихонова
419
дом, къщи, руска къща, старата къща
Лена и Игор Дякови са изградили новия си дом по подобие на старата къща
Източник: Снимки: Денис Щигловский, copyright: Lans Media Group

Maтериалът е предоставен от списание “Частньй Дом” 
Снимки: Денис Щигловский
copyright: Lans Media Group
www.homeplans.ru

 


 


 

Местоположение на къщата: селище в курортния район на Санкт Петербург
Площ на парцела: 2000 кв.м.
Период на строеж: 1998 - 2000 г.
Разгъната площ на къщата: 260 кв.м.
Обща площ на стопанските постройки: 350 кв. м.
Начин на строеж: по проект на архитект и самостоятелно ръководство на бригада строители.
Строителни технологии: стените са изградени от газобетон, изолирани с минерална вата.
Фасада: Мазилка, цокълът е облечен с фасадни тухли и боядисан.
Стойност на имота при закупуването му през 1998 г.: 19 000 долара.
Стойност на събарянето на старата къща: 3000 долара.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лена и Игор Дякови са изградили новия си дом по подобие на старата къща, построена на същото място през 60-те години. По този начин семейството се съобразява с окръжаващата среда и историята, към която има специално отношение. 
 

Игор Дяков е познавач, реставратор и радетел за ползването на старинни руски мебели. От експедиции по руските села той носел предмети от бита, реставрирал ги в собствената си работилница. Започвайки да се занимава с това, той разбрал, че не може да се раздели с много от тези вещи, а те заемали много място в апартамента му в града. След известно време съпрузите установили, че не са им останали ”нови” мебели. Тогава се родила идеята да се изнесат извън града, където ще бъде по-добре и за семейството, и за уникалните мебели и където може да се пренесе и работилницата склад котелно WC баня.



Лена и Игор избрали парцела за къщата си по следните признаци:  да не е далеч от града, да има добър път за връзка, да има вече построена просторна къща – около 250 кв.м, да има достатъчно голямо дворно място за поместването на работилници и цената да не е много висока. Намерили парцел с размер 2 декара в курортен район, близо до крайморското шосе. Заварената къща била построена през 60-те години на миналия век от блокове шлакобетон и имала нужда от ремонт. Лена и Игор решили да направят допълнителни инвестиции, защото били закупили имота за 19 000 долара, което било сравнително евтино през 1998 г.
 

    


Когато започнали да правят оценка на ремонта, отначало се изяснило, че покривната система е изгнила, след това забелязали, че стените под тапетите са покрити с плесен. Въобще, цялото строителство било с много ниско качество. Както казва Игор, къщата олицетворявала мъките на частното строителство по времето на съветския социализъм, когато се строяло с това, което може да се достави, хубаво или лошо. Това бил точно случай, когато е подобре да построиш отново от качествени материали, даже като се отчете това, че събарянето на къщата и извозването на боклука щяло да излезе няколко хиляди долара. Под основите поставили бетонна “възглавница”: глинестата почва и високото ниво на подпочвената вода не позволявали на местните собственици да строят мазета. Стените издигнали от газобетон.
 


“Успяхме да завършим строежа в следкризисния период, когато цените на строителните материали тъкмо почваха да растат”, споделя Игор.

Още по време на строежа Игор мислил как да спести от предстоящите експлоатационни разходи. С помощта на специалисти той пресметнал, че загубите на топлина в сградата ще бъдат 24 kW. Ето защо решили да изолират стените с минерална вата с дебелина 10 см. Сега къщата задържа чудесно топлината, която се излъчва от камината и няколкото електрически конвектора, използвани само при силен студ. За отоплението на втория етаж е достатъчен само ”топлият под” в банята.

Едиственото, което се запазило в новия дом от старата къща, била архитектурата: кръстообразният план на къщата с един етаж и мансарда, както и здраво стоящият на земята и устремен към небето островърх покрив. Къщата не се отличава от съседните къщи по нищо, освен по кованата оградка на външния вход на къщата, холандското остъкляване на прозорците и спретнатия вид както на самата къща, така и на градината, цялостният облик на която изразява добронамереност, функционалност и деловитост, които не са свойствени за тщеславието на нашия суетен век. В работилниците, разположени по дължина на двора, кипи работа: в единия “цех” се почистват и ремонтират старинните мебели, а в другия се боядисват. Работниците се отбиват в дома на собствениците за съвет.
 

За разработването на проекта за тяхната къща, Лена и Игор се обърнали към архитект Мария Улянова. Отношенията с архитекта се основавали на доверие. Утвърдени били само груби скици, а детайлната разработка била поверена на професионалистката срещу заплащане. Вероятно в този подход се проявило уважението към занаята, възпитано в процеса на общуване със сътворени от майсторски ръце вещи.

 

 

Основаващата се на собствения опит вяра в това, че контакта с плода на ръчния труд на прадедите оказва голямо влияние върху личността, е предопределила сътрудничеството между колекционера и архитекта, сътрудничеството с майстора на керамиката Лариса Захарова, която създала един от най-важните компоненти на вътрешното обзавеждане на дома – кахлената печка-камина.

По време на работата професионалистите били проникнати от доверие към необичайните изисквания на собствениците, предоставяйки им възможност не само да избират, но и да проявяват инициатива. Тук привичната за руските архитекти и дизайнери “работа с намеса” се превърнала в съвместно творчество. “В Англия”, казва Игор, “когато хората купуват дом, първо намират място за абажура. И ние от самото начало знаехме къде ще бъде абажура.”

Една трета от голямото открито пространство на всекидневната заема столовата. Тук гредите по тавана останали непокрити и били боядисани само с един тон по-светло от стените. Към централната греда е закрепена старинна лампа с абажур. Три прозореца с височина 180 м гледат от столовата към вътрешния двор. Естествената светлина осветява вътрешността на къщата до последния лъч на слънцето, но най-уютното време настъпва вечерта, когато всичко потъва в полумрак, освен запалената камина и масата под белия абажур.
 
“Искаше ни се в къщата непременно да има голямо общо пространство, където да сме заедно целия ден”, разказва Лена, “Когато живеехме в апартамент, се разпилявахме по стаите и почти не общувахме. Тук всичко е направено така, че да избегнем този недостатък”.

 




Важно достойнство на външния и вътрешен облик на къщата е пълното отсъствие на капризи. Наситеността с оригинални елементи и вещи не навява музеен патос. Отчасти това се дължи на факта, че старите мебели са много функционални: създадени са от майстори, за които естетиката и удобството са били неделимо цяло. Отчасти поради това, че мебелите от масивно дърво имат много свеж вид: за разлика от тези с фурнир, те лесно възвръщат свежестта си с вана от силен разтвор от сода каустик. И накрая, важна роля играе общото решение на интериора – то е основано на нюанси, формиращи интересна, но напълно ненатрапчива среда.

За всички дървени елементи в интериора е използвано старо дърво. Дъските на дюшемето са на 150 години. Прозорците са направени от стара лиственица, бор и ела, които придобили кехлибарен оттенък, след като ги покрили с лак.

Стените са направени по особен начин, с нанасяне на боята директно върху грубо измазаната стена. В зависимост от ъгъла на падане на светлината преобладава ту сивият, ту зеленият, ту жълтият оттенък. Тази игра на цветовете води до външен вид подобен на венецианската мазилка, но с обемен, а не гладък ефект. Стените и подът образуват неутрален фон за ценните, подходящи за архитектурата мебели. Авторската керамика – многоцветна и много внимателно изрисувана – служи като свързващо звено между миналото и настоящето: мотивите са почерпани от стари книги и от манастирски фризове, съчетани са много успешно и заедно с това носят в себе си безусловния отпечатък на творческата индивидуалност на автора.

Домът в руски стил на Лена и Игор няма нищо общо нито с направените от лико щампи, нито с модерния етнически стил. Просто за тях това е най-органичната среда. В нея те се чувстват удобно и физически, и духовно.


 

Закони Нормативна база Коментари