Къща от слама – как да я поддържаме

Подобряването на енергийната ефективност на сградите се превръща в предизвикателство на XXI- ви век. Интересът към строителството със сламени бали се увеличава, благодарение на отличните изолационни качества на балите, които правят стандарта за „пасивна къща“ реално постижим. Консумацията на енергия по време на жизнения цикъл на сградата намалява в пъти, освен това са евтин и лесен за обработка материал. Друг съществен момент при използването на сламени бали е екологичният аспект от намаляване на въглеродните емисии и парниковите газове. Употребата на балите като строителен материал е нещо обичайно в САЩ, Канада и Австралия. Примери на нашия континент в страни като Великобритания, Франция, Белгия, Австрия, Португалия, Испания и др. свидетелстват за все по-мащабното утвърждаване на тази концепция.

Балите трябва да са сухи и пресовани. Източник: www.salmiunmali.lv

От какво зависи трайността на къщите от слама
Като естествен материал, сламата се отличава с редица важни преимущества, но трябва да се подчертае, че сламените бали имат характерна специфика и изискват внимание и компетентност при влагането им като строителна суровина.

Влагата е един от основните врагове на сламата. Балите трябва да са напълно сухи и да се съхраняват в сухи помещения преди и по време на строителния процес – влажността им не трябва да надвишава 15%.

Видът на вложената слама в направата на балите е много важен фактор, оказващ влияние върху трайността на постройката. Сламата може да се състои от стеблата на различни култури - ечемик, овес, ръж или пшеница. Важно е да се отбележи, че по-високите нива на силициев диоксид допринасят за бързото изсъхване и устойчивост на влага. Подобни характеристики има оризовата слама.

Наличието на носещи стени е друг съществен аспект. Конструкцията на къщите от слама в повечето случаи е дървена, а пълнежът – от сламени бали. И тук трябва да отбележим, че правилното разпределяне на натоварванията рефлектира пряко по отношение на появата на пукнатини и течове по стените. Наличието на пукнатини в мазилката повишава опасността от възникване на течове и проникването на насекоми и гризачи, а оттам и шансовете за заразяване и гниене на структурата на балите. Носещите стени понясат не само теглото на използваните материали за изграждането им, но и товарът от горните етажи и покрива, а също така и натисковите усилия от вертикалните и хоризонталните натоварвания. Ето защо е най-добре стените от бали да са самоносещи, т.е да поемат натоварванията от собственото си тегло, а натоварванията от покрива да се поемат от дървена или друг тип конструкция. Появата на пукнатини в мазилката повишава опасността от възникване на течове и проникването на насекоми и гризачи, а оттам и шансовете за заразяване и гниене на структората на балите.

Технология за отстраняване на влагата www.strawbale.com

Важни аспекти на ниво проектиране и изпълнение
При проектирането на сградата трябва да се изпълнят всички възможни методи за да се защитят уязвимите части от вода. По-големите срехи и повдигането с цокъл са основните начини за това. Проникването на вода във вече готовата къща може да се възпрепятства посредством монтирането на наклонени подпрозоръчни первази, по които да става оттичането. Използването на гипсофазерни плоскости, фаянс или мароканска техника таделакт (водоустойчива мазилка на варова основа, от семейството на стукото), би могло да подсигури мокрите помещения. Все пак никоя сграда не е застрахована от подобни щети, а наводненита винаги носят проблеми, които трябва да се отстраняват своевременно. Изготвянето на проект за доказване съответствието на сградата с нормативните изисквания на Пожарна безопасност е задължително. Двустранното измазване на стените с три пласта глинена мазилка способства за достигането на по-висока огнеустойчивост – до 90 минути, като по този начин се увеличава времето за реакция в случай на пожар.

Полага се трислойна мазилка. Източник:www.uofnkona.edu

Полагането на мазилка с дебелина от 3 до 6 см. на практика ограничава достъпа на гризачи до сламата. Потенциален риск обаче крият евентуални пролуки между отделните бали, ако не са добре уплътнени. В отговор на това немските стандарти препоръчват полагане на мрежа срещу гризачи в основата и в горната част на стената, с цел да се възпрепятства проникването им през пода или покрива. 

Потенциални проблеми и как да се справим с тях:

                                                             Пукнатини в мазилката и как да се справим с тях. Източник: inspectapedia.com

Кога се появяват пукнатини в мазилката
При положение че е изцяло глинена, мазилката трябва да се подновява на всеки 2-4 години, в противен случай започва да се пука и да се рони. Когато това се случи стената ще има нужда от възстановяване, като е препоръчително да се добави вар за усилване. Дълбоките пукнатини, позволяващи директното навлизане на вода през трите слоя на мазилката са съществен дефект, който изисква незабавна намеса. Микроскопичните пукнатини не представляват проблем, но трябва да се наблюдават и своевременно да се отремонтират. След полагането на мазилката се изпълнява и финалното покритие на стените.

Пукнатини може да се оформят и в резултат на свличане на мазилката.
В някои случаи ако тежката, мокра мазилка не е добре свързана към сламата, може да започне да се свлича:
- В определени участъци от стената, където е гъсто напластена за да се попълнят съществуващи вдлъбнатини
- Ако мазилката е смесена с твърде голямо количество вода или липсва достатъчно материал за сцепление (нарязана слама)

Този вид пукнатини най-често се появяват на финалният пласт на мазилката и в по-малка степен на втория. Причината за това може да е неправилно ремонтирани пукнатини в някои от вътрешнните пластове или недостатъчното им запълване преди полагане на следващия слой.

Неравномерно изсъхване и втвърдяване на мазилката
Мазилките се полагат на пластове, като се следи тяхното равномерно изсъхване, за да не премине влага в сламата. Ако се пропусне този момент, сухият пласт ще започне да изсмуква влагата от положения върху него мокър пласт. Това от своя страна може да стане причина за неправилно втърдяване на мазилката и поява на венообразни пукнатини по протежението на цели стени. Ако пукнатините са дълбоки, в близост една до друга и мазилката се отлепва при почукване е нужно повторно полагане на мазилка в засегнатия участък, но ако са малки и тесни може просто да се запълнят. 

Движение в структурата
В случай, че се забележат движения в конструкцията, те може да се дължат на:
- Експанзивни процеси или прекомерна влага в почвата
- Неправилно проектиран фундамент
- Сеизмична активност
- Структурни движения, причинени от натоварването от вятър

Наличието на някои от горепосочените фактори, също може да стане причина за поява за пукнатини, които най-често се появават в ъглите на врати и прозорци. Мазилката от глина има предимство пред варово-циментовата, тъй като ремонтът се извършва значително по-бързо и лесно. 

Използваните бои
Боите, които образуват влагонепропусклива мембрана трябва да се избягват, за да се предотврати “запечатването” на елентуално проникнала влага в стените. Целта е стените в къщата да са „дишащи“, поради което е добре да се използват нетоксични пигменти за полагане на завършващо покритие. 

Импрегниране
Използването на водоотблъскващи импрегнатори, като например силоксан ще спомогне да се ограничи проникването на влага, което като цяло допринася за трайността на къщата. В същото време ще се поддържа добра паропропускливост, така че попадналата влага в стените да може да се изпари. 

Как да ремонтираме участък с изгнила слама
Има случаи когато е настъпил процес на гниене в самата слама и единственото, което можем да направим е да отстраним заразената част и да ремонтираме участъка. В случая е без значение дали е необходимо да направим това за цяла стена или определен участък от нея – основните стъпки са едни и същи. Разликата се изразява в това, че ако е необходимо да отстраним малко количество от сламата, няма да осигуряваме подпора за останалата част от стената, но ако трябва да се отстранят няколко бали, това задължително трябва да се направи.

1) Мазилката се отстранява и металната мрежа се разрязва и разтваря така, че да има свободно пространство в радиус от около 20 см от заразената слама.
2) В изолираният участък сламата постепенно се издълбава, като е за предпочитане това да стане на няколко места и изгнилата слама се премахва.
3) С помощта на специален уред се измерва степента на влага в балите, за да се прецени къде започва участъкът с най-висока влажност и къде завършва. Увредената слама се отстранява, докато стигнем до напълно здрав материал. Добре е да се направи проверка за висока степен на влажност във възможно повече участъци, за да не се налага повторно ремонтиране. Слама с влажност над 18% трябва да бъде отстранена.
4) Когато цялата заразена слама е изчистена и сме достигнали до здрав материал, вдлъбнатината се запълва с плътно увита в груба текстилна тъкан здрава слама, която се притиска добре и се затяга отново с мрежата. Препоръчително е целият участък да се подсигури със привързването на ново, достатъчно голямо парче мрежа за да сме сигурни, че няма да се появи издатина в стената.
5) Последният етап е нанасяне на избраната мазилка.