Къща на улица „Добромир Хриз”

Къщата е още много нова и изглежда свeжа и хармонична. За това допринася и избраният жълт цвят, който я дистанцира от околните сиви къщички. Но всъщност това е нейният характер, който мисля, че няма да се промени. В тази връзка си припомням какъв човек беше проектантът й, арх. Атанас Агура. Горд човек беше той, но с усмивка в очите – къщата като че носи неговите черти. Аз поне ще си спомням за него чрез нея.
15.02.2009
арх. Мила Миленова
610
къща, дизайн и архитектура, интериорен дизайнер, арх. Жана Вълчанова, интериорниа стълба

арх. Жана Вълчанова

 

 

AРХИТЕКТУРЕН ПРОЕКТ: арх. Атанас Агура и арх. Жана Вълчанова

ИЗПЪЛНЕНИЕ на вътрешна вита стълба: ХУДОЖНИК - приложник Милко Мермерски

ТЕКСТ: арх. Мила Миленова


Името на улицата е кодът към архитектурната задача - това е изключително самобитна, запазила уникалния си характер стара софийска улица. Някои от гъсто наредените от двете й страни къщи, които добре уплътняват парцелите си, са строени преди близо сто години. Те са още от времето на цар Фердинанд I, който именно е раздал на отличили се висши военни чинове места, за построяване на собствени къщи, близо до Военното училище. Днес много от тези невисоки сгради със скромни размери, имат статут на групов паметник на културата - това са по 20-ина къщи от двете страни на улицата, а няколко от тях са исторически и архитектурно-строителни паметници.

Статутът не изчерпва качествата на архитектурната среда, но има своето значение за съхраняването й по улица „Добромир Хриз”. В тази историческа рамка майсторски се вмества творбата на арх. Агура и арх. Вълчанова. Безспорен
успех на техния проект е обемно-пространственото включване на новата триетажна къща в уличния силует. Нейната главна фасада, която завършва с плоча и ажурен парапет, равни със съседните корнизи, а терасовидният етаж е отдръпнат толкова силно навътре, че почти не участва в силуета. Чрез дъгите на еркерните наддаванията на етажите и плочите на балконите, обемът на къщата някак се прибира и всичко това приравнява новата сграда до старите къщи.

      

Няколко думи за сутерена. Ясно е, че той заема целия парцел – иначе къщата не може да се построи - при лице на имота 12,20 м, а на къщата съответно 7,20 м. В сутерена освен две места за гариране има технически и складови помещения, фитнес. На кота терен от едната страна на къщата се намира рампата, а от другата - двата входа. Макар и малка, свободната площ е усвоена изключително рационално – има кът за почивка пред офиса, няколко красиви елегантни саксии, а всичко е затворено с масивна ограда. Не липсва и цветната леха.

   

Функциите на сградата са не само жилищни – на първия етаж се намира офиса на собственика, който също носи фамилията Агура. Пространството е максимално обединено, работните места са разположени по периферията, а в средата е обслужващата зона. Особено привлекателен е къта на управителя в дъното на залата, изпъкващ чрез изисканите червени кресла. Етажът продължава от северна страна, където през втори вход се стига до голям самостоятелен кабинет, а пространството на богато развитата трираменна стълба служи като предверие. В бъдеще, в отвора на стълбата се предвижда да бъде монтиран асансьор.



Вторият етаж е същинският жилищен етаж – в него са поместени три големи спални, от които двете южни са детски, а североизточната – родителска. Много уместно са проектирани детските спални – те са огледални и почти еднакви, за да няма спорове коя е по хубавата.



Помежду им е двустранния гардероб – звукоизолиращ, но и даващ перспектива за
бъдещо обединяване. Детската баня е минималистично обзаведена, само с най-необходимото. Не такава е родителската баня – тя е разточителна по площ, с всички съвременни екстри.

   

До нея е гардеробното помещение, така сепарирано, че не накърнява почти квадратната по форма голяма родителска спалня – с площ от 16 кв. м тя може да бъде обзаведена по най-различен начин. Три балкона от трите страни, допълват уюта на етажа.



Третият етаж на къщата е изцяло зает от преливащите едно в друго пространства на дневната, трапезарията и голямата кухня. Рамкирано от външните стени и от една непрекъсната витрина на юг, без нито една вътрешна колона, в центъра на пространството приковава вниманието изключително изящна вита стълба от метал и стъкло. Обзавеждането е групирано в няколко основни къта, мебелите са в хармониращи приглушени тонове, на фона на белите стени. Интериорът предстои да се допълва и детайлизира.

    
Конструкцията, прозрачните стъпала и парапета са толкова фини, че с лекотата си спиралата напомня ескиз. За това впечатление допринася и малкия диаметър на отвора, само 1,4 м. Човек се замисля, какво ли е чувството да се изкачиш и слезеш по такова бижу от стъкло?

 

Пред целия южен фронт на етажа има просторна тераса, съразмерна по площ с дневната. Мисля си, че гледката от там към нощна София е вълшебна, предвид високата кота, на която се намира къщата.

А последният, терасовиден етаж вероятно е най-хубавото място за отмора, заради широката тераса, скрита от погледи и много подходяща за шезлонги. Като че ли стопаните още не са решили за какво да използват подпокривното пространство – то е в очакване. Може би ще направят там интимен малък бар, в който съжителстват любими мебели и вещи, или ще го превърнат в място за отмора и съзерцаване панорамата на града.


Къщата е още много нова и изглежда свeжа и хармонична. За това допринася и избраният жълт цвят, който я дистанцира от околните сиви къщички. Но всъщност това е нейният характер, който мисля, че няма да се промени. В тази връзка си припомням какъв човек беше проектантът й, арх. Атанас Агура. Горд човек беше той, но с усмивка в очите – къщата като че носи неговите черти. Аз поне ще си спомням за него чрез нея.


 

 

Автор: арх. Мила Миленова
Закони Нормативна база Коментари