Къща със средиземноморски щрих

Къщата е стъпила на сравнително равен терен в предната част на остроъгълен парцел, тъй като в него съществува и стара вилна сграда, а и за да има възможност за разделянето му.
15.07.2008
арх. Милена Милкова
695
къща, архитектура, градска къща
Източник: Още за къщата, снимки: Димитър Касабов

Архитектура: Архитектурно бюро “ОЛВИ ”
Проектантски екип: арх. Петър Олеков и арх. Станимир Вичев
1606 София, ул. “Доспат” 20,  e-mail: offi ce@olvi-bg.com,
Фотограф: Димитър Касабов

 

МЯСТОТО
Къщата е стъпила на сравнително равен терен в предната част на остроъгълен парцел, тъй като в него съществува и стара вилна сграда, а и за да има възможност за разделянето му. Дворът е ограден с не много висока плътна ограда, но минималните странични отстояния не позволяват къщата да се възприеме в цялата й красота. Затова обемно-композиционният замисъл може да се проследи само в проекта.


Веднага след влизането през дворната врата посетителят попада на площадка, от която започват три стълби. Разбира се, няма двоумене и трите са ясно ориентирани – първата към голямата тераса пред къщата, втората води към входа на дома и третата слиза покрай оградата към гаража. Още от тук започват и градинските атракции – основна част от тях се пада на градинското обзавеждане, а първите елементи са непосредствено до дворната врата. Пред погледа се разгръщат близки и не много далечни планове – всъщност дворът е малко по- голям от самата къща.

 

 

 

 

 

Фасади юг и югозапад


ПРОЕКТЪТ
Фасадите не могат да се възприемат изцяло, поради маломерния парцел и близката ограда. Но когато ги видях в проекта, затвърдих мнението си за майсторството, с което е създаден проектът. Цялата къща е композирана около ядрото на една отлична функция, а отвън е облечена с динамични по формата си обеми, добре балансирани и разнообразени с различни по форма прозорци, тераси, покриви и покрития. Четирите фасади не си приличат помежду си – обединяват ги само материалите. За случай като този – къща в малък парцел – възприемането им става само в близък план – на отделни ракурси, елементи и няколко по-дълги перспективи. Оттук идва хармонията между къщата и градината – и двете се възприемат в близък план, мащабът е еднакъв, това е обединяващото, оттук идва цялостното усещане за хармония. Постигнатото в архитектурния проект и сътворената от собствениците градина се допълват взаимно. Общото впечатление е за непретенциозност, но с изключителна красота.

 

 

 


КЪЩАТА
Но да влезем първо вътре. Отвън с периферното си зрение сме забелязали един необичайно остър ъгъл на сградата, разположен над гаража. Във входното антре обаче ни посреща овалната форма на стълбището и пред него овалът на окачения таван. А острият ъгъл откриваме в тоалетната. Намираме се на три стъпала над дневната и се чувстваме като на сцена – пред нас се разкрива пространството на дневната зона, включваща кът с камина, кухненска част, TV зона, а в дъното е полукръглата по форма трапезария. Средната част е свободна, подчертана е най-вече посоката навън към дворната тераса. Композираните в дневната кътове още в проекта правят впечатление с разнообразието си, разминати вляво и вдясно. Независимо че не са еднакво големи, кътовете са равностойни и по своему привлекателни.

 


Тук проличава добрият усет на архитектите към оформяне на жилищно пространство. Допускам, че с идеи са участвали и обитателите на дома, тъй като окончателният вид на вече подреденото с мебели и аксесоари пространство е тяхното допълнение към цялостното излъчване на интериора. Тези детайли от вътрешното пространство се виждат най-добре от снимките, но трябва да подчертая, че такова усещане за топлина и хармония, когато всичко е на мястото си – отдавна не съм изпитвала. Запалената камина подчертава още по-осезаемо това усещане за домашен уют и релаксираща обстановка. Всъщност на дългата стена с малко отвори е противопоставена остъклената страна на дневната, отворена към ориентираният на юг двор.

 


Всичко е добре премислено и като функция и като удобство. А за красотата са се погрижили собствениците – мебелите, без да са от една серия, се допълват и най-важното е, че са в еднакъв мащаб, има хармония в размерите им, независимо от разнообразието.

 


Вторият етаж е зает от три просторни спални, раздалечени една от друга чрез тераси и просторна галерия в средата. Наречена е галерия, защото от единия й край може да се надникне долу към дневната. Всяка спалня е с различна големина, двете бани също. Към най-голямата има гардероб-будоар. От средата на галерията започва втора стълба, която ни извежда на частичен трети етаж, зает само от кабинет-дневна с работно място и малък, удобен кът за почивка. Голяма квадратна тераса открива панорамни гледки към всички посоки.

 

ГРАДИНАТА
Слизаме долу и през плъзгащите врати на дневната излизаме на терасата. Пред нас е скромна по размерите си зелена полянка, обрамчена от изключително разнообразни групи цветя, храсти и сред тях - невероятно изобилие на градински аксесоари. Няма да рискувам да ги изброявам, защото не това е важното. Красотата на това дворче е в неговата одухотвореност и премереност във всеки отделен детайл.

 

   


Очите с наслада се любуват на всеки градински елемент, на всяка миниатюрна, бих казала, композиция. Любовта, с която домакинята се грижи и постоянно обновява и поддържа тази малка градина, лъха отвсякъде. За първи път ми се случва да забравя за архитектурата на дома – в случая тя остава на заден план. Духът на градината доминира над всичко – това е усещането. Надявам се силните ми думи да бъдат потвърдени от многобройните снимки. (Градина е създадена без специален ланшафтен проект, на мястото на предвидения по план басейн.)
 


НАОКОЛО
А сега нека се разходим покрай къщата. Тръгваме от входа, минаваме трите стъпала до голямата тераса и пред нас в тревата е кът за сядане и люлка, всичко под боровете. От средата на терасата е най- дългата отсечка до дъното на двора, където при оградата има чешма и малък алпинеум. Голяма дървена маса и шезлонги са удобно разположени в края на терасата, под покритие – това е външната трапезария.
 

 

Минаваме покрай единствената колона, подпираща терасата отгоре, и излизаме отстрани, а погледът се спира на бамбуковата чешма. Двата парцела не са отделени с ограда и по-нататък се вижда старата вила. Не съм споменала, че в сутерена на къщата има гараж за две коли, зимник и перално-котелно. Рампата е майсторски ситуирана в късото разстояние до оградата, вдясно от входа.

Автор: арх. Милена Милкова
Закони Нормативна база Коментари