Мека мебел – тенденции в дизайна

Колкото и странно да звучи, развитието на меката мебел дължи тласъка си на женската мода! След постепенното отхвърляне на безбройните кринолинови поли жените все пак държат да посядат на меко. Най-дипломатично било да се разработят нови мебели за новите условия, с което през XIX в. се заема Йозеф Хофман. Правилата за конструиране били прости – от чисто медицинска гледна точка „ортопедични” и от гледна точка на точните науки „съпротивление на материалите”. Точно поради правилния подход в конструкцията добрата мека мебел помага на умореното тяло да се отпусне и отпочине добре, докато некачествената натоварва допълнително и води до проблеми с гръбнака, ставите и мускулите. От друга страна, всички искат красиви мебели с необикновени форми и дизайн и точно тук точността на инженерните науки позволява да се изчисли правилната конструкция за определената мебел.

Дебелата тапицерия, позната от много години, първоначално е служила като камуфлаж за спиралните пружини - изобретение с революционни функции при мебелите за сядане. Пружините омекотяват седалката и правят движенията на сядане и ставане по-лесни и плавни. Иновативната технология, по която се покривали мебелите с плат, за пръв път била приложена през XVIII в. В началото пружините в конструкцията на мебелите се инсталирали на столове за екстериорна употреба, като така хората имали комфортно място за сядане дори и когато не били вкъщи. През XIX в. пружини се използвали и в големите мебели за сядане, което довело до появата на днес познатата ни мека мебел - фотьойли и дивани. Забележителен е фактът, че по време на Международно изложение на производители на мебели от цял свят през 1867 година, всеки доскоро само дърводелец, сега се представял за майстор с изключителни качества да тапицира. В началото възникнали като необходимост, тапицираните мебели бързо получили световна слава.

Векове наред мебелите се свързват стилово с архитектурния дизайн, през XX в. бурно развитие търпи интериорният дизайн, което се отразява на дизайна на съвременните мебели. Новите пропорции на жилищата водят до специфично фаворизиране на меката мебел, като основна в интериора на гостните и зоните за отдих.

Традиционно меката мебел е комплект от канапе и два фотьойла.
Към меката мебел се отнасят и ъгловите дивани, кушетките, фотьойлите, диваните двойки и тройки, табуретките и др. Предназначението на меката мебел е за почивка на стопаните на дома и техните гости, и най-често тя е разположена в хола. Тази зона се допълва от холна маса. Съвременните комплекти мека мебел позволяват различни индивидуални съчетания, например: диван тройка, фотьойл и табуретка; два дивана двойки, диван тройка и три фотьойла или два фотьойла. Може да се оформи ъгъл или кръгъл модул от мека мебел, който да заема половината от пространството в хола. Можете да си изберете огромен диван от шест части, които могат да се използват и поотделно, и заедно, като едно цяло. Също така меката мебел може да се закупи като комплект или на части.

Основният проблем в съвременните жилища е малкото пространство и вместо да пълним дома си с тежки и едрогабаритни мебели, съвременните дизайнери ни даряват перфектни модерни дивани, кушетки, ъгли, фотьойли, табуретки и пуфове – многофункционални и разработени специално за малки пространства. Но все пак сред многообразието от идеи, концепции, форми и технологии можем да определим няколко основни тенденции в руслото на развитие на съвременния мебелен дизайн.

Една от най-важните тенденция в модата при мебелите е многофункциалността: минимум мебели – максимум полза.
Две в едно, три в едно или дори четири в едно се наложи в дизайна на модерната мека мебел. Втора по важност тенденция е модулността на мебелите. Използвайки няколко основни елемента, може да се направят многобройни комбинации от цветове и форми, помагащи за максимално полезно и правилно използване на пространството. И трета тенденция в съвременният мебелен дизайн е ергономичността на мебелите и опростяване на форми и системи.

Многофункционални и разнообразни са трансформиращите се модели, които имат множество механизми за разтягане, сгъване и регулиране на позициите и правят възможно безпроблемното преобразяване от един в друг вид мебел. Така в съвременния интериор, където хол, столова и кухня се зонират в едно по-голямо помещение, се налагат преди всичко ъгловите дивани, включващи в себе си лежанка, разтегателна част и ракла. Разбира се, всеки дизайнер се старае да вложи цялата си фантазия за по-минималистичен и изчистен от тромави елементи дизайн, отговарящ на днешните изисквания за удобство и стил.

Съвременните проектанти на мебели, създавайки формата на дивана, вече не зависят толкова от материалите, които използват. Много от материите, които се използват, са изкуствени и наподобяват естествените или обратно, използват се материи, които са абстрактни и предизвикват фантазията. Има модели с геометрични конструкции, като аналог с детската игра: седалка - правоъгълник, цилиндрични облегалки или триъгълни подлакътници.

Към диваните, които обикновено имат рамка от метални тръби, често се прикрепва въртяща се масичка, така че да можете да поставите на него книга или друга някаква дребна вещ. Меката мебел днес може да послужи като нагледен материал по топология. Често придават вълнообразна форма на плоскостта на седалката, или я пречупват няколко пъти, понякога я навиват или прорязват, което по замисъла на дизайнера трябва не само да демонстрира свободата на неговата мисъл, но и без трудност да поддържа задължителния контакт на краката с пода.

В съвременното обзавеждане мебели с мултифункционална употреба стават все по-популярни.
Ако нямате достатъчно място за много мебели в дома си, една подходяща кушетка ще върши работата на мебел за сядане през деня и легло, на което да спи някой ваш гост през нощта. Освен елегантния вид, който можете да постигнете с подходящите завивки, кушетката е и удобна и практична мебел. Има различни видове кушетки, всяка от които е подходяща за определена стая от къщата - хола, кабинета, детската стая. По този начин изборът на подобна мебел е улеснен максимално, което ще гарантира и доброто й съчетаване с основната тема на дизайна. Кушетките са мебели, които по предназначение се използват едновременно за канапе, лежанка и легло. Те имат по две облегалки за ръцете и облегалка за гърба, като така структурата им прилича по-скоро на диван. Съществуват и много други варианти за конструкцията. Материалите за рамката могат да бъдат дърво, метал или ратан, а със стила на дизайна също много се експериментира. Разликата между кушетката и канапето е тази, че на мястото за сядане вместо възглавници има матрак, което позволява на кушетката да се използва за легло, когато има нужда от това. Размерите обаче са по-малки от тези на обикновено, единично легло.

Друг фаворит при многофункционални мебели е софата - нисък диван, създаден по мотиви от щастливите разкази за мюсюлманския Изток. Тя е тапицирана с плат или кожа в колоритни цветове. Върху нея се разполагат обемисти възглавници. В началото пълнежа на софите бил от вълна или конски косъм, но след това започнали да използват стоманени пружини. И ето вече век и половина човечеството благоденства, седейки главно върху тях. В самото начало сдържаният Запад предпочитал да седи на дивана, а не да лежи. Ето защо в днешно време очите ни радват софи с различен дизайн, с облегалки като на кресла, с разделени седалки, един вид меки маси. Но постепенно идеята да се лежи на дивана спечелила. От момента, в който европейците започнали да лежат и дори да спят на дивана - той се променил до неузнаваемост. Разбира се, в хола се съхранили и класическите салонни дивани. Към тях дори прибавили и шикозни стилизации, като диваните в стила на Луи XVI, с блестящи парадни атрибути. Своя дан привнесли и привържениците на нови материали, създали конструкции от хромирани тръби, цветни кожени възглавници, извит шперплат и дори надуваеми модули.

Салонният диван все така радва окото и внушава уважение, както и офисният му брат, украсяващ интериор на помещения за срещи и преговори. Затова в голямо количество се размножиха и много нови модели на дивани, чиято основна цел е да се осигури комфортно легло, не само за случаен гост за една нощ, но често и за домакина. Поради урбанизацията традиционното градско жилище не позволява в апартамента да има необходимият брой спални и затова през нощта холът се превръща в спалня.

Интересът към табуретката се превърна в развихрила се фантазия на дизайнерите от отоманката до пуфа.
Както показва и старото име на табуретката - отоманка, появата на тази допълнителна мебел е вдъхновена от начина на сядане на населението на Османската империя - със скръстени крака, ниско на пода върху купчина черги. Тази ниска мебел с малки кръгли крачета бързо завладяла интериора на Викторианския салон. През ХVII в. първоначално тя се монтирала като допълнителна седалка към конструкцията на креслото. На нея обикновено сядали жените и малките деца. Два века по-късно вече се очаквало от възпитания млад човек да сяда само върху ниската мебел в присъствието на по-възрастни. През целия Викториански период това била предпочитана мебел и до края на века вече имало табуретки в осем различни стила. Чаровните мебели от този вид достигнали апогея си по времето на крал Луи XV, когато отоманки с тънки, извити крака станали неразделна част от салонното обзавеждане. Обикновено се изработвали от черен орех с дърворезба на цветя. Розовият цвят също бил много модерен по онова време. Табуретките, които се правели с дълги крака, постепенно започнали да се използват като отделна мебел, която служела като място за сядане пред тоалетката или пианото. Много разпространен стил табуретки били и тези, наподобяващи формата на пискюл от турска чалма. Те нямат крачета, а са с цялостна конструкция, покрита с мека тапицерия и ги наричаме пуф. Днес, 3 века по-късно, пуфовете и масичките отоманки заемат подобаващо място в кътовете за отдих, позволявайки да се използват в различни конфигурации.