Уста Дарин Божков
Познанието на старите ни майстори е познание, което идва от древността, твърди тревненският майстор Уста Дарин Божков. „Когато се докосваме до него, достигаме до идеята за единството и хармонията. Познанието се предава по няколко начина – чрез епосите, приказките, чрез музиката и чрез занаятите.”
Но това познание може да се превърне в отправна точка и в работата на един майстор. Вижте неговата интерпретация в четири от студийните проекти на Уста Дарин Божков.
Калинчевата къща в Трявна
„Скулптурирах в тавана на Калинчевата къща в Стария град на Трявна не друго, а глаголицата и петте стихии. Получи се една модерна комбинация, чийто смисъл е да напомни, че всяко общество има памет за древните си корени”, обяснява Уста Дарин Божков. На втория етаж на Калинчевата къща майсторът пресъздава типичния тревненски чертог. Сядайки символично на масата, точно под глаголицата, човек си припомня, че и ние като народ сме дали нещо на света. Уста Дарин постига това чрез умелата интерпретация на символи от Първата и Втората българска държава, вплетени така в интериора, че да са в синтез със средата. „Идеята ми беше посетителят да има чувството, че е попаднал в едно съвременно пространство, а не че се намира в музей.”
Иконостасът в църквата „Успение Богородично” в с. Узунджово до Хасково
Иконостасът съответства на новото време, висок е 8,80 м и е широк 14 м. В този проект са участвали 40 души - майстори, чираци и калфи. За първи път върху него е изписана глаголическата молитва.
„Когато започнах да работя по първия си иконостас, предназначен за ортодоксален храм, пред мен стоеше въпросът: Как да проектирам иконостаса в синхрон с архитектурата? И нещо, което ми беше направило впечатление: Има ли връзка между архитектониката на фасадата на храма и архитектониката на иконостаса? Той също представлява фасада, разделяща Земния от Божествения свят. Съпоставих фасадите и на храмове от различни периоди от историята на изкуството. Навсякъде колоните стъпваха върху основи, чрез капителите си носеха архитравната греда, а тя, допълнена от фриз и корниз, сякаш за да стане по-ефирна, носеше фронтона. Тази архитектонична структура стана модел за всичките седем иконостаса, изработени по мой проект и под мое ръководство.”
„Тревненската колона” - един дарителски проект на център „Уста Дарин”
„С нея исках да припомня за първия български художествен конкурс”, казва Уста Дарин и постига замисъла си чрез дъбова колона с височина 3 м и диаметър 1,30 м от 208-годишно дърво – един символичен свидетел на облога, състоял се в Даскаловата къща през 1808 г. Основната композиция е развита под формата на Водолей. Колоната носи в себе си много от знаците, свързващи човека с природата и с Космоса. Така тя е „приютила” като Водолей в утробата си знаците във вид на дъбови клонки на 88 резбари от цяла България, точно на прага на смяната на двете епохи Риби и Водолей. В работата се включват още 12 души монтажен екип. Така общо 100 човека, или 200 ръце, работят върху пластиката. И този символичен жест е в чест на 200-годишнината от облога в Даскаловата къща. „Летоброенето не започва от нас и с пластиката ние показахме своята почит пред предшествениците.”
„Жезълът”
Този проект е специален за Уста Дарин.
„Когато едно произведение е авторско, аз не говоря за него. То е чувство, страст, енергия. Създавам го с много финес, чистота и любов. Така достигам до хората около себе си, чрез моите творби аз се опитвам да ги радвам, да нося позитивизъм.” Радостта съпътства и целия творчески процес на майстора. „Докато работя, аз искрено се забавлявам. Досега изработвах огромни пана. За разлика от тях „Жезълът” е една тояга, която обаче съдържа в себе си толкова много информация. В нея е събрано познанието от всичките тези 25 години, времето на моето творческо израстване – от детството през Художественото училище в Трявна, Художествената академия и така до днес.”
„Като художник дърворезбар винаги съм се интересувал от взаимовръзките, числовите редици, Златното сечение и натрупания от различните цивилизации опит, но това, което ежедневно използвам, са стандартите от системата „Модулор” на френския архитект Льо Корбюзие. Ако не се лъжа, днес всички дизайнери, архитекти, автопроизводители, инженери в мебелното производство и художници изполват точно тази система. Приблизително 70 години тя работи, обединила фут-инчовата и метричната система. Фут, инч, стъпка, лакът педя – дават възможност на специалистите да работят с еднакви стандарти, независимо от измервателната система. Като единица мярка са взети размерите на човек с височина 6 фута, което е закръглено в система „Модулор” на 183 см. При наслагването на различните планове на информация, които носи жезълът, се оказа, че трябва да използвам не закръглените, а абсолютните стойности. Тогава всичко се засече. Така че за нашия жезъл като мярка за човека взех височината 182,8 см. Нямах търпение да наложа фигурата от „Модулора” върху схемата, илюстрираща отношението между Земята и Луната. Вписвайки човешката фигура в окръжността, представляваща Земята, вдигнатата й ръка съвпадна с далечния край на окръжността, представляваща Луната. Вълнението ми беше възнаградено. Златното сечение отново доказа Великата синхронност, а жезълът се превърна в неин инструмент.”
Власт, инструмент, символ, връзка между Земния и Небесния свят - всичко това е вплетено в замисъла, наречен „Жезълът”. Уста Дарин обаче му дава и друго определение. „Жезълът е инструмент за духовния път към достигане на Висши нива на съзнание, съдържащ в себе си отношението между Човека и Вселената, символ на творческото начало. И нека да знаем, че всъщност истинският жезъл - Жезълът на Силата, е вътре в нас.”
