Вила МАЙРЕА, арх. Алвар Аалто, Финландия

(VILLA MAIREA) 1938-1939 арх. Алвар Аалто

Всички фотографии показват тази вила извън пространството. А когато вървиш към нея, по алеята през полето – неочаквано виждаш как на високия хълм проблясва нещо бяло и разбираш, че всичко наоколо е част от замисъла. Даже дивото количество черни боровинки по склона!



Странно, че родителите на художничката Майреа Гуликсен са й дали да построи такава къща. Която тогава е била страшно радикална.

А сега прави твърде традиционно впечатление. И когато я помест- ват в редицата на модернистичните шедьоври – изглежда странно.



По фотографии – да. Но този, който е бил там – никога няма да се съгласи с това. Оказвайки се вътре, разбираш, че тази архитектура е невероятно традиционна. Защото тази къща е проектирана не съгласно модните образци, а съобразно стила на живот на стопаните й, за техния мащаб.



Външно домът изглежда сложно съчинен, но когато влезеш, виждаш, че е прост, но не като селска изба. Тук всичко е направено не заради красивия план, а с цел да се намери правилната хармония между височина-ширина-дълбочина. И погледът да може да обхване всичко изведнъж. Крачка напред – и виждаш музикалната гостна. Още една крачка – оранжерията. И огромната къща изведнъж става разбираема, удобна и комфортна.



И осветлението не е опит да се направи фасадата красива, а желание да се създаде максимален комфорт. Нищо по-идеално по отношение пространствата и тяхното осветяване не може да се измисли.



При това тук няма елементи, които специално да украсяват дома. Дърво, тухла, мед: всичко е много просто. Но как виртуозно е съединено всичко! И доведено до някакво фантастично съответствие.

В нищо и никъде няма ни най-малко разочарование, случайно неудобство. Аалто практически живеел на строежа: променял плановете, преправял всеки ъгъл. Ако нещо не съвпадало – веднага измислял как да го нагоди.

Къщата и днес е в идеално състояние. Само стъклената стена първоначално се измествала, но сега е фиксирана. И банята работи.



Домът е обитаем както някога, тук идват наследниците на Майреа. Има завеждаща и двама работници, които стопанисват парцела. А тук идват 5-10 души на месец. Но е трудно да си представим турист който ще дойде, без да е фен на Аалто. Защото е много далеч! И това е една от загадките на тази къща – та това е бил център на културата в своето време – защо в толкова глух край? Просто мястото е било част от фамилна земя – и го застроили. За свое удобство, без да мислят за манифести – а се получила най-съвършената къща на ХХ век.

Още обекти на арх. Алваро Аалто