Избор на цвят за еднофамилната къща

Къщата до голяма степен говори за вкуса и характера на обитателите си. Тук огромна роля играе изборът на цвят и материали – така както с дрехите изразяваме настроението си, вкуса си и даже възгледите си, с избора на цветове за фасадата и интериора на дома често разкриваме освен вкуса си и черти от характера. Всеизвестно е, че няма лоши цветове, а само зле избрани и неподходящо комбинирани.

Еднофамилна къща в Хуарес, Мексико – бяла мазилка и естествени материали

Не съществува универсално правило за употребата на цветовете – то е въпрос най-вече на личен вкус, но и на мода, епоха, на търсен ефект.

Всяка страна или регион има свои характерни цветове, наложени от материалите, пейзажа и традицията – в Тоскана това са земните тонове със слънчевите жълто и оранж, на островчето Бурано до Венеция къщите са във всички цветове на дъгата. В много страни дограмата е синя като небето – обяснението е, че с цвета на небето в много митологии се свързват добрите духове и се предполага, че синият цвят ще ги привлече в дома ни, а в Северна Франция (Бретан) студен светлосин цвят по врати и прозорци предпазва къщите от насекоми.

Българската традиция

Една разходка из Копривщица или Стария Пловдив ни разказва много за българската традиция в оцветяването на сградите – най-често ще срещнем греещото и яркосиньо (Ослековата, Лютовата къща), керемиденочервено (Каблешковата къща, Маджаровата къща), охра и топло жълто (къщата на Л. Каравелов), като всички пигменти са били добивани по естествен път. За жалост, малка част от тайните на добиването на бои както за строителството, така и за текстила са стигнали до нас. В Стария Пловдив ни посрещат същите цветове – сините къщи на Хиндлиян и Куюмджиоглу, топлите тонове на Грегориади и къщата на Ламартин. Камчийската къща – Котел, Жеравна, Ичера и по течението на реката до морето, е характерна с естествените материали дърво, камък, каменни плочи за покрива, а ярките цветове са по-скоро в интериорния текстил – килими, китеници, възглавници и т.н.

Цветове, идващи от естествените материали по фасадата. Един от принципите на органичната архитектура на Франк Лойд Райт е да се ползват местни материали, т.е. от региона, в който е построена сградата – камък, дърво, както и искрената употреба на материалите – дървото с естествения си цвят и фладер, тухлата – като фугирана зидария, без да се скрива с мазилка, камъкът – с естествената си фактура и релеф. 

Цвят и епоха

„Шрьодер хаус“ в Холандия, Герит Томас Ритвелд

Как се променя цветът в архитектурата според стиловете: в епохата на барока характерни са тъмнозелено и пурпурночервено, докато по време на рококо модни стават резеда, розово, комбинирани със златно и асиметрични орнаменти.

През ХХ век модерната архитектура „изчиства“ фасадите на къщите от излишните орнаменти, а красотата идва от самата функция и конструкция. Цветът също става все по-лаконичен като цялостния и архитектурен изказ. Най-хубавите примери на еднофамилни сгради от първата половина на ХХ век са шедьоврите на Герит Томас Ритвелд – „Шрьодер хаус“ в Холандия, вила “Савоа” на Корбюзие във Франция и Вилата на водопада на Франк Лойд Райт в САЩ. Тези три репера на модерната архитектура са с една философия, но цветово са доста различни . Например Ритвелд, авторът на „Шрьодер хаус“, изповядва философията на минимализъм на течението де стийл и използва само основните цветове – синьо, жълто и червено, от които може със смесване да получим всички останали тонове. Вила “Савоа” на Корбюзие отвън е изцяло бяла, на фона на зелената околна природа, но вътре се появяват наситени чисти тонове, съобразени с функцията на помещенията и изложението.

Вилата на водопада на Франк Лойд Райт в САЩ

Вилата на водопада ни впечатлява с цветовете на есента – в голяма част от естествени материали цветоносители, но и в създадените за вилата мебели, витражи и текстил.

Нови материали и цветове

Вила „Савоа” на Корбюзие във Франция

Във връзка със споменатите по-горе шедьоври фирми за бои създават цветови гами, не само наречени „Льо Корбюзие“ или „Вилата на водопада“, но и с конкретни цветове, взети от архитектурата на тези сгради.

С навлизането на окачените и дишащи фасади се появиха много нови възможности пред архитектите – цветовете на керамиката или дървото, а даже и блестящите цветове на стъклото.

Различните фирми за фасадни бои предлагат и готови комбинации на хармонични гами – например серия „кафе“ в топли цветове, „на открито“ – в зелена гама, „водни капки“ – в синьо, „мед и бадем“, „попарт“ – в ярки, живи тонове, „кожа, камък и дърво“ – в естествени тонове.

Без да се задълбочавам с теория на цветовете и хармонията помежду им, важно е да знаем някои основни неща за комбинирането и въздействието на цветовете:

1. Цветовете делим на безцветни – бяло, сиво, черно (ахроматични), и цветни (хроматични). Човешкото око може да различи около 200 цвята и над 300 нюанса между бяло и черно.
2. Според теорията на цветовете хармония можем да постигнем, използвайки или съседни цветове (нюанси) от спектъра, или противоположни – т.е. контрастни. Всеки цвят и нюансите му успешно се съчетават с т.нар. безцветни (бяло, сиво, черно). Най-трудни са съчетанията при използване и на двата начина – контрастно и нюансно. 
3. Ако наредим спектралните цветове в кръг, то върховете на вписан триъгълник винаги ще ни показват подходяща комбинация – например синьо, жълто и червено – основните цветове, или зелено, оранжево и лилаво – допълнителните. Но и това не е гаранция – цветовете взаимно си влияят и огромно значение има кой цвят до кой ще поставим, каква повърхност ще се заема от този цвят и т.н.
4. Светлите тонове разширяват пространството, а тъмните го стесняват. Ако искаме да приближим висок таван – той трябва да е тъмен, а за да отдалечим нисък – светъл. Същото важи и за стените при корекции на прекалено издължени или къси помещения. 
5. Цветове като червено, черно, лилаво са много активни и прекалено възбуждащи и трябва да се използват изключително като акценти, така че колкото един цвят е по-ярък, толкова по-малка би трябвало да е заеманата от него повърхност.
6. Цветовете трябва да се съчетаят с изложението – за юг, запад и изток са за предпочитане студените тонове – синьо, зелено, сиво, а за северните изложения – жълто, оранж, червени акценти, за да създадат усещане за слънце.
7. Внимавайте с комбинацията на цветовете – студен тон, поставен до топъл, изглежда още по-студен и обратното. Същото важи и за комбинацията светло-тъмно.
8. Когато не искаме да рискуваме, избираме един основен цвят и използваме нюансите му – за акценти може да вземем противоположния му цвят от спектъра в малки петна.  
9. Едрите шарки и фигури също правят помещението да изглежда по-тясно.
10. Не сменяйте никога цвета на външен ръб – така ще подчертаете дефектите на строителството, а и даже да е перфектен, много по-елегантно е смяната да стане във вътрешен ъгъл.
11. Цветът на малка мостра изглежда по-тъмен и по-наситен, отколкото на голяма площ (например на цяла стена).

 
Традиционна къща „Ндебеле“ – Южна Африка

Още при проектирането архитектът трябва да предложи материали и цветове за къщата. Разбира се, те трябва да отговарят на вкуса и характера на обитателите, затова е добре още преди строителството да се обсъдят тези важни проблеми. Често при саниране и преустройство се налага сами, без помощта на специалист, да изберем тоновете на къщата си. Затова е добре да проверим предварително как ни въздействат психологически цветовете: 

Къща „Киви“ – Батон Руж, Ню Орлиънс, САЩ. Построена след урагана „Катрина“.

• Жълтото ни въздейства леко, извисяващо, разширяващо, ведро, весело, защото напомня за светлина, слънце, топлина. Може да е топло (охра) или по-студено – лимоненожълто.
• Оранжът създава жизнерадостно настроение, чувство за топло до горещо, светло, но приближаващо, напомня за огън, горещина, блясък, разкош. 
• червено – действа доближаващо, стесняващо, тежко, горещо, двулично, психическото му въздействие е възбуждащо, но и дразнещо, символ на благородство, достойнство, но и на старост.
• виолетово – стесняващо, мрачно, хладно, тежко, мистично, тайнствено.
• светлосиньо – действа светло, разширяващо, просторно, далечно, леко въздушно, ефирно, успокояващо, напомня за небе, простор и е символ на свобода.
• тъмносиньо – доближаващо, единно, съсредоточаващо, студено, създава усещане за безкрайност, за вяра и копнеж.
• зелено – действа неутрално, успокояващо, леко студено, създава усещане за свежест, спокойствие, младост, но и за опасност, когато е по-тъмно и в по-студена гама.
• бяло – разширяващо, извисяващо, леко, неутрално, дава чувство за чистота, невинност, вечност.
• черно – въздейства тежко, потискащо, мрачно, доближаващо, напомня за нощ и смърт.