Алвар Аалто – Северният маг

Кой е Алвар Аалто?  
(1898-1976)

Независимо от това, че непременно включват Аалто в пантеона на великите архитекти на ХХ век – той е някак различен и съвсем не е от редицата на героите. Модернист, разбира се, но не агресивен. Никой не е уважавал така средата, старините и природата като него. При това обаче Аалто не се вписвал покорно и плахо, а поставял своето уверено и смело.

Той не е изповядвал никакъв стил, не е писал манифести, с никого не се е борил. Много обичал живота, жените, хумора, риболова. И своето предназначение като архитект виждал не в преустрояването, а в дострояването на този прекрасен свят.

Оттук и неговите дизайнерски шедьоври и фирмата за тяхното производство под бодрото име „Artek”. Алвар Аалто е живял, както се полага на мъдрец – дълго. Изпробвал е всички жанрове: къща, храм, университет, кметство… И във всичко е бил поразяващо внимателен, нежен към света.

Кметство Säynätsalo

Планът на този комплекс напомня архаичните композиции: разчупен квадратен двор и постройки около него. Практически в Италия – но съвсем не южно, е усещането за спокойствие и съсредоточеност. Като че не е кметство, а култово съоръжение, светилище, където практикуват някакъв странен суров северен култ.

  

В света има много обекти от червена тухла – но само тук чувстваш аурата на истинската хармония. Този масив изглежда така, като че ли стои от столетия. Глухи стени, малко прозорци – защото Аалто не запълва с прозорци пространството на стените, заради красотата на фасадата – а винаги мисли над смисъла от прозорец, над размерите му. За него главното е – как ще се разпространява светлината вътре. Въобще цялата му архитектура е посветена на светлината - на това как светлината прониква в сградата.

   

Той чувствал, че главното не е фасадата, не планът – а именно това как светлината влиза в дома. При него даже стълбата е елемент, който разпределя светлината и изкачването по нея не е движение по стъпалата, а драматургия на прехода от едно светово усещане към друго.



Поразяват дребните прости решения, например черните дървени елементи, закриващи стъклата на дворната фасада – просто една дъска отгоре. Елементарно до неприличие, но колко изразително! И главното - никаква мъка, никакъв опит да се направи детайл с главна буква. Аалто никога не се е опитвал да създаде нещо изящно – обратното, не се стеснявал да говори на елементарен език. Той е естествен, като човек, строящ вила с подръчни материали – само че при такъв човек се получава сайвант, а при Аалто – палат.

  

Той умеел да приготви изискано блюдо от прости продукти, доказвайки, че добра архитектура може да има без технологични чудеса. Или да вземем подпрозоречника в коридора – той е от тухла. Бихме казали – какво е това? Но тухлата задържа топлината – и се получава печка! Това е толкова просто, буквално по селски – но много функционално.

  

Всичко е като плът от плътта на мястото, но представете си следвоенна Финландия, където няма нищо, където всички живеят бедно, и ето, жителите на селце от три хиляди жители, дървосекачи по занятие, обявяват конкурс за кметство – сграда, която трябва да изразява тяхната представа за хармония.



Всички предлагат да им построят нещо класическо: сандък с врата. А те избират проекта на Аалто! И го построяват, без да разбират, че създават абсолютен шедьовър. А след това тук пристига Фернан Леже, подарява картина, а сградата е публикувана във всички списания по света. Кметството е там и сега. Плюс библиотека, хотел и книжарница. И елите наоколо.

Вижте още обекти на арх. Алвар Аалто: Лятна къща , Вила Майера