Далия, гергина /DAHLIA/

Едни от последните цветя, които танцуват в градините и поддържат нашето настроение във вече по-хладните дни, са гергините. Сякаш всяка есен присъстваме на бал, „организиран” от тях, и очите ни пият от тази красота в различни цветове и форми.
 

Колкото и да я чувстваме като родна, далията произхожда от Мексико. Там са открити 9 вида, а за първи път в Европа е цъфтяла през 1780 година в Мадрид. Това прекрасно цвете е познато и с  двете си имена далия и гергина. Първото й название е в чест на  шведския ботаник Андреас Далий. Немският селекционер Вилденов обаче предложил далиите да се преименуват на „гергини” в чест на  професора от Петербургската академия Йохан Г. Георги. Любителите- цветари предпочитат името гергина, а на науката се нрави името далия.

Разнообразието на този род е огромно. В природата се срещат повече от 20 вида и над 15 000 сорта, но се отглеждат основно хибридните видове. Те са многогодишни растения с месести грудкови корени. Всяка година надземната им част умира и остават само грудките, които всъщност са видоизменени корени. Далиите са и с различна височина. Има високостъблени, достигащи до 2-3 м, а нискостъблените не надвишават 30 см. Стеблата им са кухи и крехки. Затова вятърът е техен „враг” и те лесно ще бъдат пречупени, ако не им осигурите допълнителна опора.

 

Най-често срещаните сортове се отнасят към следните групи:

• Простоцветни - високи са 25 см, съцветието е от един ред езичести цветове.
• Двуредни - съцветието има два реда езичести цветчета, височината е от 80 см до 1,5 м.
• Аленовидни - съцветието прилича на цвета на анемонето, високи са около 30 см.
• Декоративни гергини - те са с едри, кичести, плътни цветни кошнички. Съцветията им могат да достигнат до 40 см в диаметър, затова и тези сортове се наричат исполински.
• Кактусови гергини - те са с изключително декоративни и кичести съцветия и са доста модерни.
• Бурдюрни гергини - те са с дребни съцветия и с игловидни листа.
• Кълбовидни - цветната кошничка е с кълбовидна форма и цветчетата са разположени много плътно.

На какъвто и сорт да се спрете, мястото където ще се развиват и цъфтят, трябва да е слънчево и добре защитено от ветрове, а почвата да е леснооцеждаща се и обилно наторена. Най-подходящото време да си ги засадите е краят на май - началото на юни. Ако луковиците са много големи е по-добре да ги разделите (това е и един от начините за размножаването на далията), защото колкото са по-малки грудките,по-добре цъфтят.

За да се радвате на разкошни растения с обилен цъфтеж, трябва да направите някои важни неща за тях, а за отплатата им не се и съмнявайте! И така, ето какво трябва да направите. След 5-7 дни след засаждането им в интервал от 10 дни започнете да ги подхранвате.

Важно е да не прекалявате с азотните подобрители, защото те ще дадат тласък в развитието на листната маса и цъфтежът ще намалее.
Друг „страничен ефект” ще е образуването на много грудки, за които няма да има достатъчно храна. За да имате хубави гергини, трябва да успеете регулярно да ги поливате, подхранвате, плевите и обрязвате.
Ясно е, че цъфтежът е най-вълнуващ и за да го имате такъв, какъвто искате, е необходимо, щом растението достигне 30 см, стръковете да се изрежат в горната част, за да се оформят разклонения. За хубав ранен цъфтеж е необходимо редовно да се отстраняват появяващите се странични филизи, излизащи от вътрешността на листата. След четвъртото премахване страничните филизи не се режат, за да има възможност храстът да се оформи. Препоръката е да се оставят от едно до три разклонения. За да се получи голямо количество съцветия, е необходимо главните филизи да се прищипват над четвъртия ред листа. Така ще се образуват връхни странични разклонения надвтори ред. Отстраняването на централната цветна пъпка довежда до удължаване и заздравяване на цветовете, а също до увеличаване размера на съцветието.

В средата на август растенията трябва да се прекопаят и позагърнат с почва на 8-12 см. Така на кореновата шийка ще й е топло, няма да замръзне, а и ще се избегне опасността от наранявания. Далиите цъфтят до октомври-ноември, като в края на септември спирате поливането и подхранването. С това започва подготовката им за зимната почивка. Трябва да започнете да ги изкопавате в момента, в който настъпи по-продължително застудяване. Преди да изкопаете, стеблата се подрязват на височина 8-12 см от кореновата шийка. Извадените грудки се подсушават, ако има повредени и изсъхнали части, се премахват. Помещението, в което ще изкарат зимата, трябва да е проветриво с температура от 3-7 градуса и относителна влажност на въздуха 80-85 %. Това са идеалните параметри грудките добре да си „отпочинат” и да съберат сили за следващия сезон. При по-голяма влажност може да ги настаните в сандъци и да ги посипете със сух пясък или торф.

Ако искате вашата градина да е представителна и да внесете разнообразие в ежедневието, си това е вашето цвете – засадете си го.
Тези растения са силни и ще ви помогнат, ако емоционално сте изчерпани. Биха помогнали и на тези от вас, които свикват с нови условия на живот.