Живко Мутафчиев - за свободата на движението

По пътя си един човек среща всякакви хора, различни съдби и променливи човешки състояния. Пътувайки през живота той, променя себе си, мирогледа си, сетивността си и се приближава към своята същност. Когато е отворил сърцето си за изненадата, тя скоростно идва при него, разполага се в новия си дом, а той я приема или отхвърля, но нещовинаги остава в него. Мисълта му работи, а чувството му пресява... И след това отново и отново... нещо се случва. Той е просто отворен. По пътя си този човек открива, че има различни таланти и понеже е смел, започва да се изучава. Раждат се плодовете от търсенията му, ражда се творчество.

Този разказ за един човек приляга идеално на художника, Живко Мутафчиев, търсещ предизвикателството, провокацията и изненадата, за да създава своето изкуство. Живко Мутафчиев работи живопис, сух пастел, маслен пастел, акрил, масло, независимо че 1996 г. се дипломира от НХА, специалност графика. Линията му е свободна, рисунката овладяна, импонира му предимно топлата цветна тоналност, макар и да работи със същия успех и в студената гама.

Пространствата в платната му са подчинени на безграничното му въображение, което предимно третира човешкото състояние, действие и потребност. Няма платно или рисунка, където да не присъства фигурата. Неговите тела са запазената му марка. Те са застинали в движение, сякаш авторът е фотографирал миг от събитие, преживяно от тях. Състояние, в което героят му е очарователен, запечатан момент от неговия личен апогей. Този герой снима или танцува, фотографира, бяга от дъжда, играе с котарака си, наблюдава или е в любовен екстаз... Всеки уловен миг е съпреживян от автора. Той се вълнува от личността, от Аза, от душевното състояние.
 

Техниката му на работа изцяло импонира на движението на телата. Щрихът и мазките следват неотлъчно напрегнатата или успо- коена фигура, пространството около нея, посредством разнообразни техники се подсилва и подчертава характерното изобразено емоционално състояние.
 

- Ще ни разкажеш ли нещо любопитно за работата си. Какви са материалите, с които работиш, и техниките, които използваш. Харесвам работата да стои незавършена. Това е целенасочено търсене. Обикновено рисунката е прелюдия към платното, но моето усещане за завършеност е друго. Иска ми се работите ми да стоят като в работен етап. Така са по-живи и истински, затова обичам техниката на пастела. Този материал се работи от тъмно към светло и с натрупване, но аз обичам да използвам естествената светла повърхност на основата, от която вадя светлината. Работя с пастела като с въглен, за да има по-живописно звучене. Обичам този материал, но обичам и боята. Затова ги съчетавам. Усещането ми за живопис е в разнообразието на изразните средства и многоплановостта на третиране на пространството. Едно чисто цветно поле например би стояло като намазано, ако използвам само конкретния необходим за композицията цвят. Когато използвам например абразив върху платното, полето, независимо че е равно, придобива плътност.
 

- В много от композициите ти тече някакъв текст. Има ли той смисъл или послание?
Не, няма смисъл Това е отново с цел за усещане за моментност. Сякаш си водя записки и съм в очакване на следващия абзац.

- В платната ти се усеща многоплановост. В някои от тях дори имаш усещането, че си застанал пред стъкло или киноекран.
Текстовете имат и такава роля, да оформят един план, а стъкленият ефект се получава от ,,хаотично’’ нанесени мазки върху образите и т.н. Този начин на третиране на пространството създава дълбочина. Зрителят е пред екран, а случката е някъде в дълбочина. Например в една от работите ми има един чисто декоративен елемент, на фона на класическо изобразено небе, като меко петно, което дава усещане за лекота. И на фона на тази композиция съм ,, залепил’’ една абсолютно графична фигура. Така чувствам нещата.

- Мисля, че си с много чувствителен натюрел и работиш емоционално и бързо.
Емоционална натура съм и работя експанзивно. Дори затова замених маслените бои с по-бързо съхнещите акрили. Сядам пред платното без предварителна идея. Не мога дълго време да преживявам една и съща емоция. Използвам сюжета като повод, за да нарисувам картината. Ако предварително, чрез скици и ескизи проследя замисъла си, ще съм преживял и изчерпал емоционално темата. Естествено, това не означава, че изчерпвам идеята с една работа. Разработвам сюжета, който ме вълнува в серия. Идеята ми е да го подледна през различна емоционалност. И искам работите ми да стоят малко абстрактно.
 

- Дали си намерил себе си като автор?
Пази, Боже. Намерил съм пътя и си ровя колкото мога. Но човек колкото повече работи, толкова повече хъс му идва и променя мирогледа си. За мен най-големият комплимент, който получавам от колеги преди поредна моя изложба, е репликата ,,Интересно ми е да видя с какво този път ще ме изненадаш.’’

Произведенията на Живко Мутафчиев са пленителни със своята непринуденост в констатиране на човешките състояния. Той улавя характерното движение на дадено душевно вълнение и с тънък майсторски почерк на живописец го пресъздава на платното. Чрез позитивното си влияние върху цветната тоналност авторът обогатява вълнуващите го образи. А дали човешкото око не е най-добрият арбитър на изкуството, и думите твърде суховати за да опишат изобразеното... Нека зрителят сам прецени.