Къщата, в която жадуваш да се прибереш
Архитектура: арх. Димчо Тилев
Текст: Весела Маркова
Фотографи: Милена Конакчиева и арх. Димчо Тилев
Има ли нещо, което би ви накарало да замените удобствата на градската среда с живота в отдалечената провинция. Ами ако всички тези удобства се пренесат заедно с вас сред чистотата на свежия планински въздух и изворна вода, кристалносиньото небе и тишината, която цари наоколо...… Едва ли някога бихте пожелали нещо повече.
Ако сте избрали да изградите своя нов дом на такова място, вие сте щастливи. Дори краткото гостуване в изпълнената с топлина и уют къща зарежда с енергия, кара сетивата да се отпуснат, а мечтите да полетят и животът просто изглежда хубав. И ако тези думи звучат прекалено силно и пристрастно, това не е случайно, те далеч не са достатъчни, за да опишат усещането за хармония и съвършенство във всеки детайл. И съзнанието някак автоматично отхвърля мисълта, че би могло да съществува и друго равностойно и подходящо решение за даден обем, форма, цвят или детайл, защото в този дом ти се чувстваш добре и жадуваш да се прибереш.
Всяко кътче от къщата, която ви представяме, е още един пример за изключително успешна симбиоза между архитект и инвеститор.
Тясната и дълга форма на парцела до голяма степен е предопределила и архитектурното решение на къщата, която е изтеглена максимално на северозапад. От улицата на изток къщата изглежда малка и кокетна, предизвикваща симпатия. Дворът е относително равен, силно издължен, градината семпла и подредена.
Правоъгълен плочник, който е разположен пред къщата, акцентира вниманието с растер от декоративни квадрати, покрити със скара от тиково дърво, една своеобразна закачка с характерните дървени елементи на покрива и козирката. Минихълм само на метър от оградата защитава гърба на къщата от запад и северозапад.
Къщата е организирана на базата на изключително проста и компактна планова схема, единственият акцент на която е югоизточният ъгъл, буквално разтворен към двора, благоприятното изложение и гледката към насрещния хълм. Лицевата фасада е оригинално aсиметрична. Елементът на обшитата с дърво огромна козирка е повторен огледално в стрехата.
Остъкляването от югоизток създава запомнящ се вертикален акцент на лицевата фасада и обхваща цялата височина на двуетажната къща, като завършва със стъклен покрив, подпъхнат под облицования с дърво покрив на къщата.
Разпределения на първи и втори етажи. Източник: арх. Димчо Тилев
Ситуация на парцела. Източник: арх. Димчо Тилев
Сградата има три входа, главният е от юг и въвежда в малко преддверие, другият вход е от изток и осъществява пряка връзка на дневния тракт с градината, третият вход е от север и свързва къщата с обслужващата постройка в северозападния ъгъл на двора.
На първо ниво в северната страна са ситуирани билярдна, фитнес с хидромасажна душ кабина, тоалетна, мокро помещение с долап, на юг са дневна с трапезария и кухня в едно общо, отворено пространство. Трапезарията и дневната са обградени от югоизток с остъклена стена. Единственият плътен вертикален елемент от юг е зиданото тяло на камината. Входът към градината откъм трапезарията е подчертан от тясно емпоре, достигащо до остъкления таван на верандата на второто ниво. Създава се усещането, че вътрешното пространство е свързано с двора, а късче небе винаги присъства в интериора.
Остъкляването осигурява обилна естествена светлина в дневния тракт и същевременно разкрива щедро уникална гледка към красив боров хълм, автентична черква и емблематично за селото щъркелово гнездо. Същата тази гледка се развива във вид на панорама на следващото ниво, където над трапезарията е ситуирана остъклена веранда, която през лятото се свързва в едно общо пространство с терасата, посредством отваряеми стъклени врати.
Специфично удължената зимна веранда е с геометрична форма, която е покрита от оригинална дървена козирка, застъпваща над остъкляването. Ролята на козирката далеч не се ограничава само с функцията на интересен декоративен елемент, който рамкира гледката от терасата, като създава чуството за подслон. През лятото тя предпазва от високото слънце, а зимата ниските лъчи се подплъзват под нея и приятно затоплят верандата. Може би точно тук да е мястото за релаксация на уморените от градския глъч сетива сред красивата гледка и екзотичният привкус, създаден от два плетени ратанови стола, аранжирани с меки възглавнички в цикламени и лилави оттенъци, масичка и акцент автентично наргиле от Турция.
Интериорната стълба, свързваща двете нива на къщата, е изработена по проект на архитекта, като всяко стъпало е различно и е изпълнено по конкретен детайл. Тя е изпълнена от фирма БиСис, също както трансперантите и сложното като цяло остъкляване. Резултатът е осезаем, конзолната стълбата от дърво и стомана е елегантна, но изключително стабилна. Ъгълът от 180о при изкачването е разпределен равномерно, всяко едно стъпало поема част от завъртането, като запазва необходимата удобна широчина за стъпване по цялата си дължина, а движението е изключително плавно и ненатоварващо. Перфектният замисъл на проекта обаче се оказва не толкова лесен за реализиране и въпреки че отделните елементи на стълбата са изпълнени с необходимата точност, проблемът се появява при монтажа. Оказва се, че правите ъгли на стените, оформящи стълбищната ниша, просто не са били спазени от строителите, което впоследствие налага те да бъдат коригирани.
Затова, че архитектурното решение е наистина добро и че в него е залегнало задълбочено мислене и планиране дори и на най-дребните подробности, свидетелства лекотата, с която къщата функционира. През зимата тя се затопля изключително бързо, посредством камината и въздушна отоплителна риза със система от вентилатори и въздухоотводи, топлината се разпределя равномерно в пространството, запазва се и осигурява дълготраен комфорт, докато през лятото вътре е приятно хладно. Осветлението е естествено и напълно достатъчно, а силните лъчи се редуцират от елегантни, полупрозрачни трасперанти, които не лишават окото от прелестната гледка. Разпределението е удобно, а пространствата са решени компактно.
Мебелировката в цялата къща е от House systems и свидетелства за добрия естетски вкус на собственичката. Кухнята е подбрана в класически дизайн в цвят на парен дъб с оригинални детайли и аксесоари, тя не се натрапва и не доминира над останалите мебели в дневния тракт, въпреки че неизбежно привлича погледа. Баните са изпълнени с продуктите на Nikmar, както подовете и порцелановият паркет в дневната. На второ ниво са разположени четири компактни спални с източно и южно изложение както и две бани. Стените в цялото жилище са декорирани с боите на Dulux. Докато в дневния тракт цветовете са меки и пастелни, коридорите на втория етаж са решени в по-наситени цветове. Истински цветен драматизъм обаче цари в спалните. Те са декорирани тематично и се отличават една от друга с ярък колорит. Най-запомняща се е стаята на дъщерята. Поредицата наситени нюанси отразяват личните предпочитания на различните обитатели и силно напомнят атмосферата на Венеция.
Въпреки че отвън общото впечатление е, че къщата е малка, отвътре това усещане се губи, а разпределението е такова, че оптимално се използва всеки сантиметър.
Монтирането на стълбата далеч не е най-големият проблем, свързан със строителството на къщата. Строежът отнема година и половина. Собствениците все още пазят горчив спомен от първата строителна бригада, която прави сериозна грешка при строежа на покрива на къщата като го изпълнява с голямо отклонение от проекта. Несъответствието е непоправимо и в крайна сметка завършва с цялостното събаряне на сбърканото, изгонването на бригадата и дори “побеляването” на косите на собственика. През цялото време на строителството и по времето на довършителните работи архитектът неотлъчно присъства и следи на място за коректното изпълнение на проекта.
Другите неудобства са по-дребни и вече позабравени. Отдалечеността на обекта създава проблеми с намирането на майстори, строители, извозването на строителните материали и мебелите.
Но всичко това е вече минало. Лошите спомени избледняват и семейството вече половин година обитава своя дом, наслаждавайки се на спокойствието и тишината, кoито само извънградската среда може да предложи.
