Музеят на КЕЯ БРАНЛИ - една градина по вертикала

Представете си сега една отвесна стена, дванадесет метра висока и двеста метра дълга, покрита с цветна мозайка от над 15 хиляди растения от 150 различни вида, прорязана от симетрично разположени на три нива семпли прозорци, които ви позволяват да надникнете в дълбините на тази “горска джунгла” и зърнете нейните тайни.
15.05.2007
Плaмен Жечев
474
Париж, Жан Нювел

Има едно малко градче, издигащо се от брега на езеро, недалеч от Дюселдорф, Германия. В това градче, запазено за туристите в същия вид, както преди векове, има една триетажна къща. През лятото фасадата й спира минувачите, извиква въздишки и преклон пред красотата. Но не са архитектурата или ваяни каменни форми тези, които предизвикват емоцията. Фасадата на къщата, от прага до корниза на покрива, представлява стена от разцъфтели розови храсти, тук там разкъсана от китни прозорчета.



Представихте ли си го?

Представете си сега една отвесна стена, дванадесет метра висока и двеста метра дълга, покрита с цветна мозайка от над 15 хиляди растения от 150 различни вида, прорязана от симетрично разположени на три нива семпли прозорци, които ви позволяват да надникнете в дълбините на тази “горска джунгла” и зърнете нейните тайни. Това е Musee du quai Branly, отворил врати в Париж през юни миналата година и подслонил в недрата си перманентна колекция от над 3500 (от общо 300 000 достъпни до музея) предмета на изкуството от Африка, Азия, Океания и Америките.

Преди повече от десетилетие конкурсът за архитектурен проект за институция, която да приютява незападното изкуство, бе спечелен от архитект Жан Нювел. Проведен директно под патронажа на президента Жак Ширак, бъдещият музей получи последния останал незает парцел в сърцето на Париж. Деликатно следващ една извивка на реката Сена, в самото подножие на Айфеловата кула, с такива съседи като Лувъра и музея Орсей, Musee du quai Branly вече е задължителна спирка от културния маршрут в града на светлините.

Проектът, чиято реализация отне 11 години, “разцъфтя” на площ от 76500 кв.м. като черешов цвят измежду множеството еднотипни бетонни сгради от ерата на Haussmann наоколо. Към писмото, придружаващо разработката, с която Нювел участва в конкурса, той описва бъдещия музей като една “свещена гора”, където “материалната форма се разлива и крие от погледа, създавайки впечатлението за едно светилище без стени”. И наистина сега, когато заобикалящите градини са запълнени от обема на природата, заедно с отвесната “жива” стена от 800 кв. метра, посетителите на музея се чувстват като изследователи в една джунгла, където нови и необикновени неща могат да ги изненадат зад всеки ъгъл.

Създаден да бъде хранилище на редки и скъпоценни предмети на изкуството, самият музей трудно би могъл да се задоволи само с ролята на рамка или витрина от стъкло и високотехнологичен метал. Характерните за Нювел смели и разчупени форми присъстват и тук, и то в разнообразие и изобилие, които не можем да срещнем в по-ранните му проекти. Musee du quai Branly е колекция от паралелни, свързани помежду си сгради, сякаш естествено продължение на групата бетонни блокове, изграждащи западната периферия на обекта. Най-голямата и впечатляваща от тях е подобнo на мост, 215 на 30 метра, изложбено здание, описващо лека дъга по продължение на реката. Поддържано е от разположени привидно без първоначален план пилони и няколко облечени в бетон “силози”, които скриват вертикални (обиколни) елементи и механични съоръжения. Не висока, сградата се губи сред зеленината, но все пак петте й нива са короновани от широка тераса, предлагаща хубава и ясна гледка навън към Париж и Айфеловата кула. Близо 30 строителни конзоли, многообразни по-големина и покрити с оцветени в земни тонове смолни панели, се подават от северната фасада на сградата, всяка една представляваща малка изложбена ниша в музея. Дълга стъклена палисада защитава посетителите от шума на кея, позволявайки им да се потопят в този мистичен свят и толкова различни култури. Още три малки в сравнение сгради оформят цялостната картина и приютяват в себе си функции като администрация, отдел за съхранение, изследователски център и магазин за сувенири, като всяка от тях има свой собствен, разграничаващ я от останалите, облик. Дори и най-прозаичните материали са използвани като възможност за израз.

   

Точно на една от тези по-малки сгради дължим и нашия първоначален интерес към Musee du quai Branly. Северната й фасада, обърната към улицата и реката, е тази неортодоксална отвесна градина, която така завладя интереса ни и е един от най-необикновените елементи в цялата сграда. Освен за тази Жил Клемент е отговорен и за дизайна на вътрешната градина, която включва дъбови и кленови дървета, изпъкващи сред асортимент от магнолии, череша, глициния, пълзящи рози, див клематис и гигантски китайски увивни растения (лози, бръшлян). Идеята е тя да представлява една своебразна “покана за пътешествие” – тайни пътеки, хълмчета, езера, открит театър (в който се изнасят представления, концерти и лекции). Когато растенията са напълно развити, архитектурата на Жан Нювел ще може да бъде зърната измежду клонки, листа и цветове, не напълно губеща се, но далеч не толкова набиваща се на око, както другите френски президентски проекти.



Тъй като сградата е повдигната на пилони, градината не спира внезапно, сблъсквайки се с нея, а продължава и отдолу. Външната градина и вътрешните галерии, съдържащи експонатите, се допълват една друга и работят заедно за да създадат необикновена атмосфера. Прозорци липсват, а на тяхно място има изцяло прозрачни стъклени стени, ефективно създаващи илюзията за липса на граница между “джунглата” и по-тъмното, мистично пространство в галериите. Разположението, на експонатите е на пръв поглед хаотично, пространството разчупено и разделено, премахвайки онова чувство, което получавате разхождайки се из други музеи – експонатите бързо сливащи се в едно размазано цяло, губейки своята индивидуалност. Тук целта е точно обратната, понякога е жертвано място, за да може даден предмет да изпъкне и да получи нужното внимание. Далеч от стереотипите на западноевропейската архитектура, това, казва Нювал, е просто една различна сграда за различно изкуство.

  

Трябва да споменем, че голяма част от популярността си Musee du quai Branly дължи на политическата полемика, която обвиваше проекта от самото начало. Имайки наум факта, че неговият предшественик Франсоа Митеран даде на Париж Стъклената пирамида пред Лувъра, Операта на Бастилията, грандиозната Арка (Grande Arche) и Френската национална библиотека, президентът Жак
Ширак вижда този музей като културния паметник, отбелязващ постиженията на неговите два мандата. Дори самото име на музея предизвика дълги и оспорвани дебати. Преди да се спрат на донякъде баналната опция “Музеят на кея Бранли” (досл. превод), беше предложено сградата да носи името на президента.

Други идеи включваха думите “примитивни”, “племенни” или “изначални” изкуства – всички те намерени за неподходящи, показващи една високомерна западна гледна точка. Философията на Musee du quai Branly (такава трябва да има, това все пак е Франция) е, че между изкуствата не съществува йерархия, а целта му е да популяризира и отдаде същата почит на незападното изкуство, с която Лувърът се отнася към гръцкото, римското и ренесансовото изкуство, а музеят Орсей – към импресионистите. Критика дойде и от факта, че тристата хиляди експоната в притежание на институцията символизират плодовете на няколко века колониално господство и експлоатация и колекциите трябва да бъдат върнати по местата, от които първоначално са дошли. Въпреки всичко това музеят отвори врати пред голям публичен интерес, който не е стихвал през последната изминала година.



В Париж Нювел отново доказа, че има забележителен нюх, когато е необходимо да направи чужди култури достъпни до нас, докато в същото време запазва онези недоловимо есенция и чувство, които те носят. Както с Арабския световен център, той всъщност успява да построи един мост между два коренно различни свята. Дали ще посетите Musee du quai Branly, за да се потопите в тайнството на чуждоземното изкуство, за да видите необикновената архитектура, или да се разходите из разцъфналите цветни градини, е ваш избор.

Попаднете ли в Париж обаче, отидете дотам – ние пишем за музея със съзнанието, че думите не могат да предадат всички нюанси на това преживяване. Ако сте се сблъсквали и преди с Жан Нювел, ще знаете, че неговият гений лежи в едва доловимия му допир, който превръща една просто хубава, иконична архитектура в ангажираща съзнанието картина. А като картина, Musee du quai Branly е шедьовър, пълен със съкровища.

Автор: Плaмен Жечев
Закони Нормативна база Коментари