Къщите на архитект Никола Лазаров

Никола Лазаров е един от най-изтъкнатите български архитекти, работил на границата между XIX и XX столетие. Завършил с отличие “Ecole speziale d Architekture” в Париж, син на будния карловец Иван Лазаров, убит от турците по време на Освободителната война, той наследява в пълна мяра предприемчивостта на баща си - производител и търговец на гайтани и розово масло. Останал рано сирак, постъпва на работа като чертожник в столичната дирекция “Обществени сгради” при изтъкнатите архитекти Фридрих Грюнангер, Алекси Начев, Михaил Хашнов, Карл Хайнрих. С малка  спестена сума и отпусната от Министерството на народната просвета стипендия заминава за Париж, където се записва студент по архитектура. Но след втората година средствата му са изчерпани и той се връща в България. Доказал големия си интерес към архитектурата с високия си успех, той получава седем препоръчителни писма от най-известните тогава архитекти и е включен като стипендиант в цивилната листа на княза.

  

Завръща се в Париж и продължава следването си, като още тогава започва участията си в международни конкурси, в които му помагат приятелите-художници Димитър Гюдженов, Стефан Баджов, дружи също и с д-р Владимир Моллов, Теохар Папазов - станали по-късно известни личности. Има и други интересни факти от живота на този голям български архитект. При дипломирането си през 1893 година той целенасочено избира като самостоятелна задача църквата при Рилския манастир, с което цели да популяризира в Париж българското историческо наследство.
 

Дотук свършва романтичната част от биографията на арх. Никола Лазаров и започва творческата, с която той остава в историята на нашата архитектура. Следващите четири десетилетия от живота му - до 1934 година, са изпълнени с упорит архитектурен труд - успешни участия във всички конкурси за обществени сгради, многобройни поръчки от организации и частни лица от цялата страна. Негово е първото частно архитектурно бюро в България, основано през 1896 година. През 1902 година арх. Никола Лазаров е избран за народен представител в XII обикновено Народно събрание от родния си град Карлово и е първият български архитект, влязъл в парламента. Арх. Никола Лазаров заедно с арх. Йордан Миланов са избрани от БИАД за делегати на VIII международен конгрес на архитектите, проведен във Виена през 1908 година.

Последното десетилетие от живота му е заето с обществена дейност - той е доайенът на общинските съветници през два мандата - 1937 и 1941 година. През много успешните за столицата 1937, 1938 и 1939 години той е ревностен защитник на плана на проф. Мусман, което за съвременниците му е още една проява на професионализъм.       

         

Къщата на д-р Моллов (сега офис на френска банка) на пл. “Народно събрание” 11 е строена през 1909 година. Архитектурата прави впечатление с пропорциите си, с характерния извит еркер, с модерните за времето си барокови форми, с покритата с красива маркиза тераса, с изобилието от пластична декорация от растителни орнаменти, с оформянето на входа с художествено изработени желязна врата и маска. Интериорът представлява интерес с многоъгълните и елипсовидни помещения. Къщата е била поставена в комплекс с първата къща на д-р Моллов, към бул. “Цар Освободител” (запазена частично след построяването на новата офис  сграда).

 

Къщата на Коста Балабанов на ул. “Граф Игнатиев” 2 е строена през 1914 година за жилище и доходно здание.
Архитектурата й е изключително пластична, решена в духа на барока, с три обемни еркера, открити и покрити тераси, балюстради, йонийски колони, богата пластична декорация от картуши, спирали, маски. Особено представително е решен входът, фланкиран от две скулптурни фигури на атланти. Интериорът представлява интерес с красивото стълбище от полиран гранит с парапет от ковано желязо, оригинална дограма с дърворезба, колони, гипсови тавани и орнаменти. 
 

 

Къщата на Киро Стефанов на ул. “Париж” 1 е строена през 1921 година.
Архитектурата и тук е решена в духа на барока, с извити форми, богата пластична украса с пояси от лаврови листа, красиво оформен вход с елегантна маркиза, градинска тераса с декоративни вази. Ъгловото й местоположение, както и градинската й фасада я правят един от акцентите по ул. “Московска”. Особен интерес в интериора представлява декорацията от гипсова щукатура и дърворезба, различни във всяко помещение. Запазени са мраморни камини, кристални огледала, полилеи.

Къщата на д-р Калинков на ул. “11 август” 14 (днес приемна на Столична община) е строена през 1909 година.
Архитектурата й е с раздвижени обеми, прави впечатление с динамичните еркери, завършващи с островърхи покриви. В интериора има елементи на стила сецесион, запазено е красиво мраморно  стълбище с повити крила. Къщата е в ансамбъл с първата къща, строена от д-р Калинков навътре в двора, за която се предполага, че също е по проект на арх. Никола Лазаров.