Къщата на архитекта в град Макей, Австралия

Къщата се намира в град Макей, най-източната тропическа част на Австралия, където започва Бариерният риф.
13.04.2017
арх. Анета Трифонова
1911
къща, интериор, арх. Хени Ферейра, къща в Австралия
Северната фасада от двора
Източник: Снимка: арх. Хени Ферейра

Автор на проекта: арх. Хени Ферейра
Местоположение: град Макей, Куинсланд, Австралия

Къщата се намира в град Макей, най-източната тропическа част на Австралия, където започва Бариерният риф. Кварталът е пред ниските скални възвишения на Нос Шоал пойнт. Подобни закътани и отцедливи места са предпочитали местните жители.

  

Къщата носи белезите на местното строителство – икономичност и лекота, но и нещо повече. Собственикът е архитект Хени Ферейра - с португалски корени, преселил се тук от Южна Африка в началото на века. Той определя себе си като практик, специализиран в качественото строителство. Негов проект е отличен като най-добър енергоефективен жилищен комплекс в щата. До известна степен архитектът носи европейската традиция, която усетих тук в изграждането на пространството и стила на обзавеждането. Той проектира къщата за четиричленното си семейство, но и като място за работа. Съобразява я със строителните изисквания, но и свободно изявява своите професионални предпочитания. 


Ситуация, разпределение: Групата от ниски къщи е разположена около тиха полукръгла алея. Достъпът е от юг, като едноетажният гараж е залепен отляво на главния вход. След влизането се попада директно в общото пространство на интериора. Между гаража и дневната има вътрешна връзка, която е ценна през дъждовния период. Надясно от входа е стълбата към горното ниво, издигаща се по дължината на помещението.


Общото пространство на североизток е двуетажно и поема дневните функции. На първо ниво се редуват кътовете: дневна, трапезария, кухня – всеки с голям прозорец към двора. Диференциацията им по височина (2.40 или 4.80) се постига с изграждането на галериите на второ ниво в двата края, свързани с пасарелка. Частта от галерията над дневната е ателието на архитекта, а над кухнята е лобито пред голямата покрита тераса към двора. Парапетите са решени в новата интерпретация на корабен дизайн с опънати стоманени въжета, с изключение на този към ателието. Той е плътен за да обособи по-категорично работния кът. Откритата връзка между двата фланга пред стълбата обогатява пластично дългата вътрешна стена. Спалният блок и санитарните помещения са в югоизточния край на къщата. На първо ниво има две спални - родителска и детска. Те са достъпни през малък коридор, отворен към дневната, обслужващ и санитарните помещения. На второ ниво има още една спалня, в която се влиза през горното лоби. 


Вътрешните и външните пространства се преливат свободно, с кътове за общи дейности или усамотяване. Съществено звено на къщата са полуоткритите пространства към двора, ограничен от издигащите се скали, което го прави закътан и очарователен. На фона на подпорната стена от едри камъни са разположени затревената част и бъбрековидния басейн с ограда между тях,  според правилата. 

  



Материали, системи, изграждане: Типичното за района скелетно строителство с дървен покрив от твърда дървесина е с тънки профили, което придава лекота на окончателния обем. Външните стени са изградени от газобетонни блокчета с външен сайдинг, а отвътре са обшити с гипсофазер. Крайните кътовете в дневната са високи 2.40, но не се възприемат като ниски защото са приобщени към общото двуетажно пространство. В същото време се оптимизира размерът на гипсофазера - 240 см, като по-лесен за фиксиране. Дървото е предпочитания материал за конструкцията и мебелите. Подът на първо ниво е теракотни плочи, на галерията е дървено дюшеме. Покривът е комбинация от двускатни елементи и дълбоки веранди към двора. Той е икономичен по отношение на дължината на ската и обема на неизползваемия покрив. Покритието от ламарина е подходящо за влажния сезон. За охлаждането през лятото решително значение оказва ориентацията на главното пространство на север; кръстосаната вътрешна вентилация; добре оразмерените отвори на север, изток и юг. Климатизация се налага само частично.


Озеленяване – малкият двор е естественото разширение на къщата със зелена морава и басейн. Озеленяването околовръст покрай каменния зид и дървената ограда е от палми и ниски растения. Макар непретенциозно и извършено от живущите, то се слива с естествения декор, което е най-голямото му достойнство. Малкият бъбрековиден басейн охлажда атмосферата в двора. 


Къщата, която съм имала привилегията да усетя на място, е удобна икономична и много уютна. В изграденото пространство и обзавеждането прозира културата и умението на архитекта. Всеки детайл е внимателно обмислен и изпълнява своята роля без излишества, което носи допълнително очарование. 
 

Автор: арх. Анета Трифонова
Закони Нормативна база Коментари